Мъркюри (програма): Разлика между версии

На [[7 октомври]] [[1958]] г. Директорът на [[НАСА]] Томас Глинън (на [[английски]]: ''Thomas Keith Glennan''). Обявява началото на „Проект Меркурий“ (на [[английски]]: ''Project Mercury''). Програмата предвижда извеждане на пилотиран от човек [[космически кораб]] на [[ниска околоземна орбита]]. На [[17 декември]] с. г. Глинън обявява публично целите на програмата. На [[29 декември]] с. г. [[North American Aviation|Норт Американ авиейшън]] става първия изпълнител по програмата, като получава от [[НАСА]] договор за строителството на ракетата [[Литъл Джо (ракета)|Литъл Джо I]], използвана в началните етапи на програмата. През м. януари [[1959]] г. [[Дъглас Еъркрафт]] печели договор за строителството на космическия кораб. През м. [[юни]] с. г. е взето решение за използването на [[Атлас (ракета)|Атлас D]] като основна ракета – носителракета–носител в програмата. ПървияПървият космически кораб е построен от [[Дъглас Еъркрафт]] през м. [[октомври]] [[1959]] г. На [[12 февруари]] [[1960]] г. Кристофър Крафт (на [[английски]]: ''Christopher Columbus Kraft'') е назначен за координатор на програмата ''Мъркюри„Мъркюри“''. Стойността и възлиза на 1,5 млрд. [[щатски долар|долара]].

* Осъществяване на пилотиран от човек полет на ниска околоземнатаоколоземна орбита;

* Изследване на функциите на човешкия организъм в условията на безтегловност (нулева гравитация);

* Анализ на интерфейса „човек – машина“ и опити за ръчно управление на подобен летателен апарат;

* Благополучно възстановяванезавръщане на Земята на [[астронавт]]ите и космическия кораб.

Като първа космическа програма, Мъркюри„Мъркюри“ е много натоварена и широкообхватна. Предвидени са много наземни тестове, а също така и полетни изпитания. За разлика от първата съветска пилотирана програма „[[Восток]]“, която е строго секретна, Мъркюри„Мъркюри“ получава широка гластностгласност и полетите и са предавани по телевизията. По тази причина [[НАСА]] се стреми към максимална сигурност. Програмата включва безпилотни (автоматични) и непилотирани (на борда на космическите кораби има маймуни, които са обучени на елементарни команди, за де се изясниизясняване до каква степен е възможен контрол на поведението и реакциите при нулева гравитация) [[суборбитален космически полет|суборбитални]] и орбитални космически полети. Планирани са многодневни космически полети, както и полет на жена – жена–[[астронавт]]. Управлението на космическите кораби се осъществява автоматично и на ръчен режим.

В програмата Мъркюри„Мъркюри“ са използвани три типа ракети – носителиракети–носители, [[макет]]и на космическия кораб и [[космически кораб]] в различни модификации, за отделните мисии.

* [[Макет]] на космическия кораб – при някои от тестоветитестовите и изпитателните полети е използван макет на космическия кораб с цел намаляване на разходите и опростяване на конструкцията;

* [[Космически кораб]] Мъркюри„Мъркюри“ – едноместен, орбитален пилотиран кораб, изпълнен по схема „капсула“. ИзползванияИзползваният при строежа материал е [[Титан (елемент)|титан]] – [[никел]]ова сплав. ОбемаОбемът на кабината е 1,7 м3.m³, Атмосфератаа атмосферата – чист [[кислород]] с налягане 1/3 от нормалното атмосферно. В кабината има 120 превключвателя: 55 електрически, 30 предохранителни и 35 механични. Ръчното управление се извършва с джойстик за дясната ръка на [[пилот]]а. ВизуалнияВизуалният обзор се осъществява от илюминатора на люка и широкоъгълен [[перископ]]. За основен принцип на кацане е избран приводняването. Първо на височина 6,4 км.km над водната повърхност се отваря спирачен парашут за първоначално намаляване на скоростта. ГолемияГолемият основен парашут се отваря на 3 км.km височина, което допълнително забавя космическикосмическия кораб в подготовката за кацане. Точно преди да се удари корабъткораба във водата се напомпва авариен гумен пояс, разположен зад топлинния щит, за да се намали силата на удара. След приводняването се напомпват въздушни балони, за да се запази капсула изправена във водата и се освобождават парашутите. След това спасителен [[хеликоптер]] евакуира капсулата. Системата на приводняване е много рационална, защото се избягва монтиране на специални двигатели за меко кацане и катапултни кресла за [[астронавт]]ите. Това решение понижава цената на кораба, опростява конструкцията, намалява теглото и увеличава полезния товар. Системата остава традиционна за [[космически кораб|космическите кораби]] на [[САЩ]] до появата на [[космическата совалка]].

Шест пилотирани мисии са контролирани от Центъра за управление на Мъркюри„Мъркюри“, разположен близо до площадката за изстрелване. За да се проследяват пилотираните мисии на орбита е построена мрежа от радиостанции около екватора. Две други мрежи за проследяване вече съществуват, но те се оказват добриподходящи за безпилотни мисии, но неподходящине и за пилотирани космически полети. Тези полети изискват включването на няколко големи телескопа и много малки радиостанции в точки, през които корабът ще премине по пътя си. Безпилотните мисии се нуждаят от значително по-малък брой един и същи вид радиостанции в значително по-малък брой. Тези разлики принуждават [[НАСА]] да изгради независима мрежа за пилотираните си полети. Освен в [[САЩ]] станции за проследяване са построени в [[Австралия]] и [[Африка]], а имасъщо и доста мобилни, на кораби в океаните около [[екватор]]а. Всички те са свързани в глобална мрежа за засичане и проследяване, която води космическия кораб от старта до приводняването. По този начин данните за параметрите на мисията пристигат в Центъра за управление в реално време – отлично постижение за началото на 60 – те60–те години на 20 – ти20–ти век.

На [[5 януари]] [[1959]] г., [[НАСА]] взема решение за селекцияподбор на първите [[астронавт]]и. Критериите за подборатова са предадени на Министерство на отбраната. А те са следните:

Единствен [[Доналд Слейтън]] не успява да осъществи полета си с Мъркюри„Мъркюри“, но лети в космоса като част от екипажа на [[Аполо-Союз]] през 1975 г. [[Алън Шепърд]] е командир на [[Аполо 14]] и става най-възрастният [[астронавт]] (47 г.), стъпил на [[Луна]]та. [[Джон Глен]] извършва орбитален полет с [[космическата совалка]] [[Дискавъри (совалка)|Дискавъри]] (мисия [[STS-95]]) на 77 г. възраст и до момента е най-възрастниявъзрастният човек, летял в космоса. [[Върджил Грисъм]] лети като командир на [[Джемини 3]] и загива при предстартов тест на [[Аполо 1]]. [[Уолтър Шира]] осъществява полети с [[Джемини 6А]] и [[Аполо 7]] (и на двата като командир) и става първият човек в света [[Списък на астронавти и космонавти първи достигнали съответен брой космически полети|летял в космоса три пъти]] и единствения американец, участвал в полети от програмите Мъркюри„Мъркюри“, [[Джемини (космическа програма)|Джемини„Джемини“]], и „[[Аполо]]“. [[Скот Карпентър]] не лети никога повече в космоса, а продължава службата си в [[USN]] и до края на военната си кариера се занимава с дълбоководни изследвания.

! Маса, кгkg

| align="center" | [[Литъл Джо 1]] '''(LJ-1)'''

|Половин час преди старта [[Система за аварийно спасяване|САС]] изстрелва капсулата на височина около 600 мm. СтартаСтартът не се осъществява, ракетата-носител не пострадва<ref>[http://www.astronautix.com/lvs/litlejoe.htm Little Joe</ref>.

|[[Суборбитален космически полет]], височина 153 кмkm. Изстрелян е [[макет]] на кораба „Мъркюри“ за изпитване на топлинния му щит.

| align="center" | [[Мъркюри-Атлас 1|Мъркюри-Атлас 1]] '''(МА-1)]]'''

|Първи полет на Мъркюри-Атлас. На 59 секунда, на височина 9,1 км.km става разрушаване на ракетата-носител<ref>[http://nssdc.gsfc.nasa.gov/nmc/spacecraftDisplay.do?id=MERCA1 NASA – NSSDC – Spacecraft – Details</ref>.

| align="center" | [[Мъркюри-Редстоун 1|Мъркюри-Редстоун 1]] '''(MR-1)]]'''

|Опит за изстрелване по суборбитална траектория. „4-инчов старт“ (10 смcm). Корабът е изстрелян като „[[Мъркюри 1А|Мъркюри-Редстоун 1A (MR-1A)]]“<ref>[http://nssdc.gsfc.nasa.gov/nmc/spacecraftDisplay.do?id=MERCR1 NASA – NSSDC – Spacecraft – Details</ref>.

| align="center" | [[Мъркюри 1А|Мъркюри-Редстоун 1A]] '''(MR-1A)]]'''

|[[Суборбитален космически полет]], достигната скорост около 8 000 кмkm/часh. За времето на полета е достига височина 210 км.km, на разстояние 375 кмkm.<ref>[http://nssdc.gsfc.nasa.gov/nmc/spacecraftDisplay.do?id=MERCR1A NASA – NSSDC – Spacecraft – Details]</ref>.

| align="center" | [[Мъркюри 2|Мъркюри-Редстоун 2]] '''(MR-2)]]'''

|[[Суборбитален космически полет]], в капсулата се намира 17-килограмовото [[шимпанзе]] [[Хам (шимпанзе)|Хам]]. Достигната е скорост от около 9 400 кмkm/часh. За времето на полета достига височина 250 км.km, на разстояние 670 кмkm.<ref>[http://nssdc.gsfc.nasa.gov/nmc/spacecraftDisplay.do?id=MERCR2 NASA – NSSDC – Spacecraft – Details]</ref>.

|[[Суборбитален космически полет]], скорост около 21 000 кмkm/часh. За времето на полета се достига височина 185 км.km, на разстояние 2 300 кмkm.<ref>[http://nssdc.gsfc.nasa.gov/nmc/spacecraftDisplay.do?id=MERCA2 NASA – NSSDC – Spacecraft – Details]</ref>.

|[[Суборбитален космически полет]] с добавени ускорители (Booster Development – разработване на ускорители), скорост – 8 200 кмkm/часh. За 8 минути и 23 секунди достига височина от около 180 км.km, на разстояние около 500 кмkm.<ref>[http://nssdc.gsfc.nasa.gov/nmc/spacecraftDisplay.do?id=MERCRBD NASA – NSSDC – Spacecraft – Details]</ref>.

|40 секунди след старта, на височина 5 км.km се задейства [[Система за аварийно спасяване|системата за аварийно спасяване (САС)]], изстрелвайки капсулата на височина 7 кмkm. С помощта на парашутите капсулата се приземява на разстояние 1,8 км.km от старта. Капсулата след ремонт е монтирана на [[Мъркюри-Атлас 4|МА-4]].<ref>[http://nssdc.gsfc.nasa.gov/nmc/spacecraftDisplay.do?id=MERCA3 NASA – NSSDC – Spacecraft – Details]</ref>.

| align="center" | [[Мъркюри 3|Мъркюри-Редстоун 3]] '''(MR-3)]]'''

|Първи пилотиран [[суборбитален космически полет]] на [[астронавт]]а [[Алън Шепърд]]. Скорост – 8340 кмkm/часh. За времето на полета е достигната височина 187,5 км.km, на разстояние 488 кмkm.<ref>[http://nssdc.gsfc.nasa.gov/nmc/spacecraftDisplay.do?id=MERCR3 NASA – NSSDC – Spacecraft – Details]</ref>.

| align="center" | [[Мъркюри 4|Мъркюри-Редстоун 4]] '''(MR-4)]]'''

|Втори пилотиран [[суборбитален космически полет]] на [[астронавт]]а [[Върджил Грисъм]]. Скорост – 8 270 кмkm/часh. За 15 минути и 37 секунди е достигната височина 189 км.km, на разстояние 483 кмkm.<ref>[http://nssdc.gsfc.nasa.gov/nmc/spacecraftDisplay.do?id=MERCR4 NASA – NSSDC – Spacecraft – Details]</ref>.

| align="center" | [[Мъркюри 5|Мъркюри-Атлас 5]] '''(MA-5)]]'''

| align="center" | [[Мъркюри 6|Мъркюри-Атлас 6]] '''(MA-6)]]'''

| align="center" | [[Мъркюри 7|Мъркюри-Атлас 7]] '''(MA-7)]]'''

| align="center" | [[Мъркюри 8|Мъркюри-Атлас 8]] '''(MA-8)]]'''

| align="center" | [[Мъркюри 9|Мъркюри-Атлас-9]] '''(MA-9)]]'''

| [[Мъркюри 10|Мъркюри-Атлас 10]] '''(MA-10)]]'''

| [[Мъркюри 11|Мъркюри-Атлас 11]] '''(MA-11)]]'''

| [[Мъркюри 12|Мъркюри-Атлас 12]] '''(MA-12)]]'''

| [[Мъркюри 13|Мъркюри-Атлас 13]] '''(MA-13)]]'''