Държавно устройство на Съединените американски щати: Разлика между версии

Законодателната власт е поверена на щатски парламенти, всички двукамерни, с изключение на [[Небраска]], която премахва долната камера на парламента си през 1936 г. в някои щати, например [[Ню Йорк (щат)|Ню Йорк]], имат две законодателни тела по конституция и също се считат за форма на двукамерен парламент. В 25 щата законодателният орган се нарича просто ''Legislature'', или ''State Legislature'', докато в 19 щата се нарича ''General Assembly''. В [[Масачузетс]] и [[Ню Хампшър]] законодателният орган се нарича ''General Court'', докато в [[Северна Дакота]] и [[Орегон]] се нарича ''Legislative Assembly''. Народните представители се избират пряко от народа по общите правила, като сенаторите са обикновено три пъти по-малко от депутатите в долната камара, но мандатът им е двойно по-дълъг и на всеки две години половината от тях се подновяват.

Начело на всеки [[Щати в САЩ|щат]] стои губернатор, който е само представител на щата, но не и негов управител. ЗаконодателнатаИзпълнителната власт принадлежи на щатския парламент, съдебната на щатските съдебни институции, но изпълнителната не е изцяло в ръцете на губернатора, а е разпределена между няколко длъжностни лица, началници на основните служби, които не са в йерархична зависимост. Те не се назначават от него, а се избират пряко от народа. Висшите административни чиновници са равни помежду си и се назначават за точно определен мандат, най-често 4 или 2 години, но не повече от 6. Това са щатският секретар ({{lang-en|Secretary of State}}), щатският финансов контрольор ({{lang-en|Comptroller Auditor}}), щатски ковчежник ({{lang-en|State Treasurer}}).

Губернаторът се избира пряко с мандат от две до четири години в различните щати. Едновременно се избира заместник-губернатор, който по право председателства Сената на щата. Губернаторът има ограничени права – може да свиква парламента на щата на извънредни сесии и то по искане на известен брой депутати иили да отлага заседанията при особени случаи, може да препоръчва мерки, но няма законодателна инициатива. Има право на [[вето]], макар и само отлагателно, има право да помилва и да опрощава глоби, но при определени условия. Той е номинален шеф на изпълнителната власт и представлява щата пред гражданите и навън. Началник е на щатската милиция и разполага с власт да потушава безредици, което не може да бъде отменено от законодателната власт, нито да бъде значително ограничавано от съдебната власт.

Съдебната власт е устроена различно в различните щати. Обикновено има четири инстанции. Дребните искове и предварителните следствия по углавни дела се извършват в „мирови съдилища“. В градовете е запазен старият английски обичай кметът[[кмет]]ът да функционира и като [[мирови съдия]]. Следващата инстанция са „градските“ или „муниципални съдилища“. Над тях са висшите щатски съдилища, които в някои щати наричат „окръжни“ или „участъкови, дистриктни“, които са първа инстанция за по-значителни граждански и наказателни дела и въззивна инстанция за по-долните по степен съдилища. Те са минимум по един във всеки от петдесетте щата и се наричат най-често '''Федерален окръжен съд''', като към всеки от тях има отделен съд по несъстоятелност, така че общият им брой е 94. Във всеки щат има и „щатски върховен съд“, който съди само по въззив или по касация. В някои щати Върховниятвърховният съд упражнява съдебен надзор върху другите съдилища, но общо взето съдилищата не се намират в йерархична зависимост и всеки съд е напълно независим в своята област на действие.

Съдиите в щатските съдилища се избират, но невинаги пряко от народа, а понякога от парламента или от губернатора, но с одобрението на сената. Напротив, съдиите във федералните съдилища на САЩ се назначават от президента на САЩ със съгласието на Сената, и то доживот.