Варшавско въстание: Разлика между версии

Първоначалните планове на [[Армия Крайова]] за общонационално въстание, ''[[Операция Буря]]'', което да се свърже с [[Великобритания|британските]] сили, са променени през [[1943]], когато става ясно, че [[Червена армия|Червената армия]] първа ще изтласка германците от Полша. Разкритията за [[Катинско клане|Катинското клане]] довеждат до скъсване на полско-съветските отношения през април и те никога не се възстановяват напълно. Въпреки съществуващите съмнения за военната рационалност на едно голямо въстание, планирането му продължава. Ситуацията се изостря, когато успехите в [[операция Багратион]] (съветската офанзива в Беларус) водят Червената армия до старата полска граница през юли 1944 г. В този момент трябва да се вземе решение — или да се започне въстанието в тази трудна политическа ситуация при риск за проблеми със съветската подкрепа, или да отпадне планапланът за въстание да отпадне и да се остави съветската пропаганда да описва ''Армия Крайова'' като колаборационистка и неефективна. Неотложността на решението излиза на преден план, когато става ясно, че след успешното сътрудничество при освобождаването на различни градове като [[Вилнюс]], пристигащите след това части на [[НКВД]] или разстрелват, или изпращат в [[ГУЛАГ]] повечето полски офицери и войниците, които не се съгласяват да се присъединят към Съветската армия.

В началото на лятото на 1944 според германските планове Варшава трябва да бъде укрепената точка в района и да бъде задържана на всяка цена. Построени са укрепления и в района са концентрирани войски. Този процес се забавя след [[заговор от 20 юли|неуспешния опит]] за убийство на [[Адолф Хитлер]], но към края на юли 1944 войските са приблизителносравнително готовиподготвени. На [[27 юли]] губернаторът на [[Генерално губернаторство|Генералното губернаторство]] [[Ханс Франк]] нарежда 100 000 полски мъже на възраст от 17 до 65 години да се явят на следващия ден в няколконаняколко места във Варшава. Те трябва да бъдат използвани за строителството на укрепления за [[Вермахт]]а във и около града. Този ход е приет от Армия Крайова като опит за неутрализиране на нелегалните сили и тя призовава жителите на Варшава да не се подчиняват.

Силите на Армия Крайова във Варшавския окръг наброяват 50 000 войници, от които 23 000 са екипирани и готови за бой. Повечето от тях от няколко години водят [[партизанска война]], но им липсва опит в продължителни дневни боеве. Войските са зле екипирани, особенонай-вече поради товафакта, че оръжие и хора са изпратени на изток от Варшава преди решението от [[21 юли]] за включване на града в ''Операция Буря''. Освен Армия Крайова съществуват още няколко партизански групи, които се поставят на подчинение на Армия Крайова по време на въстанието. И накрая, много доброволци, включително известен брой [[евреи]], освободени от концентрационния лагер в руините на [[Варшавско гето|Варшавското гето]], също се включват във въстанието, докато боевете продължават.

Варшавското въстание не успява, защото не успяваможе да се свърже с близко разположените съветски сили. Причината за това явно е бездействието на съветската страна, въпреки възможностите за намеса. Причините за това бездействие, политически неуспех от полска страна или злонамереност от съветска страна, са предмет на продължаващи и днес спорове.

Материалните загуби се оценяват на 10 455 сгради, 923 исторически сгради (94%), 25 църкви, 14 библиотеки, вклячителновключително Националната библиотека, 81 основни училища, 64 средни училища, [[Варшавски университет|Варшавския университет]] и [[Варшавски технически университет|Варшавския технически университет]], както и повечето исторически паметници. Близо един милион жители губят цялата си собственост. Точния обем на загубите на частна и обществена собственост, както и на произведения на изкуството и паметници на науката и културата, е неизвестен. Въпреки това, различни оценки сочат еквивалента на приблизително 40 милиарда [[американски долар]]а от [[1939]]. В момента общинският съвет на Варшава обсъжда дали трябва да бъдат предявени претенции за германски репарации.

Информацията за Варшавското въстание, неудобна наза [[Йосиф Сталин|Сталин]], и изкривена от [[пропаганда]]та на новата ''Полска народна република'', която набляга на неуспеха на Армия Крайова и правителството в изгнание и избягва всяка критика към Червената армия и политическите цели на съветската стратегия. До края на 1960-те самото име на Армия Крайова е [[цензура|цензурирано]] и повечето книги за Въстанието от 1944 са или забранени, или изменени, така че името на Армия Крайова да не се появява в тях. Освен това официалната пропаганда на Полша и Съветския съюз твърди, че Армия Крайова е група десни колаборационисти на нацистка Германия. След [[1956]] образът на Варшавското въстание в полската пропаганда се изменя малко, за да подчертае, че всъщност войниците са били смели, но офицерите са предатели, а командирите се отнасят с пренебрежение към загубите. Първите сериозни публикации по темата се появяват едва в края на 1980-те. Във Варшава е невъзможно построяването на паметник на Армия Крайова чак до [[1989]]. Вместо това усилията на просъветската [[Армия Людова]] са прославяни и преувеличавани.