Държавно устройство на Съединените американски щати: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 15:
|}
 
'''САЩ''' е [[Федерална република|федерална]] конституционна [[република]], приизградена коятовъз основа на принципа на разделение на властите: законодателна, изпълнителна и съдебна. [[Президент на Съединените американски щати|Президентът на САЩ]] (глава на страната и на управлениетофедералното правителство), [[Конгрес на САЩ|Конгресът на САЩ]] и съдилищата (съдебната система) са властитетрите власти на националното управление, иа федералнотоотделните щати имат отделни регионални органи на управление, участваотново сизградено управленскитевъз формиоснова регионалнона занезависимост отделнитена щатитрите власти.
 
== Федерално управлениедържавно устройство ==
Формата на държавно управление – [[федерация]] от самостоятелни щати – е закрепена в [[конституцията на САЩ]] от 1789 г. С нея щатите запазват децентрализираното си управление, а държавното устройство на федерацията като цяло е силно централизирано със силна изпълнителна власт. Щатите имат териториална цялост и независимост в рамките на конституцията, но не са зависими административни единици на федерацията, а нейни самостоятелни съставни части.
Федералното управление на САЩ ([[английски език|англ.]] ''U.S. government'', ''Federal government of the United States'', ''Government of the United States'') представлява система за държавно управление на страната. Създадено е с приемането на [[Конституция на САЩ|Конституцията на САЩ]] през [[17 септември]] [[1787]] и има пълномощия, указани само в нея. Работи на основата на принципа на разделение на властите и се дели на 3 независими една от друга власти: законодателна, изпълнителна и съдебна.
 
Отношенията между щатите и федерацията са уредени от американската конституция и конституциите на всеки щат. Федералната конституция изброява кои функции са от изключителната компетентност на федералното правителство и кои са забранени на щатските правителства. Конституциите на щатите изброяват функциите, отстъпени на федералното правителство и запазват за щатите всички останали.
 
Конституцията изброява по подобен начин какво е от изключителна компетентност на федералния [[Конгрес на САЩ|Конгрес]]: данъци, мита, акцизи, външни заеми, външна и междущатска търговия, парични знаци, поща, наука, техника, законите за натурализацията и търговската несъстоятелност, военните сили, обявяването на война и сключването на мир. На щатите се дава възможност да налагат данъци и мита, да имат милиция и флот, но само с разрешение на Конгреса и под контрола на федералното правителство.
 
Характерно за американската федерация е, че тя има своя територия – федерален окръг Колумбия, припокриващ се с територията на столицата Вашингтон. Той е образуван от отстъпена територия от щатите Мериленд и Вирджиния и се подчинява на федералното правителство така, както щатите се подчиняват на своето щатско правителство.
 
=== Законодателна власт ===
Висш орган на законодателната власт е двукамарният [[Конгрес на САЩ|Конгрес]].
* [[Камара на представителите на САЩ]] – долна камара
* [[Сенат на САЩ]] – горна камара
Line 37 ⟶ 43:
В САЩ не може да се говори за парламентарен контрол в европейския смисъл. Министрите не са членове на Конгреса и не могат да бъдат пряко контролирани. Те отговарят пред закона, а не пред парламента, и ако го нарушат, се подлагат на държавно обвинение ([[импийчмънт]]), при което обвинението се повдига от Камарата на представителите, а Сенатът отсъжда{{hrf|Владикин|1933|42}}.
 
За работата на Конгреса голяма роля играят парламентарните комисии и председателят на Камарата на представителите (Спикер, {{lang-en|Speaker}}). Постоянните комисии имат за задача да проучват законопроектите и да подготвят необходимите политически и технически данни, които докладват. В Камарата тези комисии се назначават от Спикера, който освен това определя дневния ред и реда на ораторите. Спикерът е един от лидерите на мнозинството и упражнява голяма власт в Камарата.
 
Законопроектите минават на три четения, като при последното не се допускат поправки. Те трябва да бъдат приети и от двете камари. Когато втората камара извърши поправка, той се връща в първата камара за одобрение на изменението. Ако не се постигне съгласие, се излъчват комисии от двете камари, които влизат в преговори и при непостигане на съгласие законопроектът пропада. За да стане закон, приетият законопроект трябва да бъде одобрен от президента на САЩ, който има право на отлагателно вето, което е временно - – ако законопроектът бъде отново одобрен с мнозинство две трети, той става закон и влиза в сила дори без санкцията на президента{{hrf|Владикин|1933|40}}.
 
=== Изпълнителна власт ===
Федералното управлениеправителство на САЩ ([[английски език|англ.]] ''U.S. government'', ''Federal government of the United States'', ''Government of the United States'') представляваосъществява система за държавнодържавното управление на страната. Създадено е с приемането на [[Конституция на САЩ|Конституцията на САЩ]] през [[17 септември]] [[1787]] и има пълномощия, указани само в нея. Работи на основата на принципа на разделение на властите и се дели на 3 независими една от друга власти: законодателна, изпълнителна и съдебна.
Изпълнителната власт е организирана строго централизирано, като правото да назначава всички длъжностни лица във федералната администрация принадлежи на президента. Това неограничено право се обяснява с необходимостта той да има свободата да подбира подготвен и доверен персонал с оглед изпълнението на законите и правилното функциониране на обществените служби{{hrf|Владикин|1933|48}}.
 
Изпълнителната власт е организирана строго централизирано, като правото да назначава всички длъжностни лица във федералната администрация принадлежи на президента. Това неограничено право се обяснява с необходимостта той да има свободата да подбира подготвен и доверен персонал с оглед изпълнението на законите и правилното функциониране на обществените служби{{hrf|Владикин|1933|48}}.
;Президент
{{основна|Президент на САЩ}}
Line 56 ⟶ 64:
В САЩ няма министри и кабинет на министрите в европейския смисъл на понятието, а началници на изпълнителни департаменти („секретари“ ({{lang-en|Secretary}})), които могат да се разглеждат като министерства. Техният брой, организация и компетентност се определят не от Конституцията, а от Конгреса с обикновени закони. Шефовете на департаментите се назначават и уволняват от президента с формалното одобрение на Сената и юридически са изпълнители на неговата воля. Те не са членове на Конгреса, нито имат достъп в него.
 
Кабинетът на президента се състои от най-значимите длъжностни лица на държавната власт в САЩ. Към 2016 г. в него влизат вицепрезидентът и секретарите на 15-те департамента (в [[Министерство на правосъдието на САЩ|Министерството на правосъдието]] това е ''генералният прокурор'', в [[Държавния департамент]] (Министерството на външните работи) – [[Държавен секретар на САЩ|държавен секретар]]). Те се смятат за съветници и помагачи на президента.
 
=== Съдебна власт ===
Line 75 ⟶ 83:
Губернаторът се избира пряко с мандат от две до четири години в различните щати. Едновременно се избира заместник-губернатор, който по право председателства Сената на щата. Губернаторът има ограничени права – може да свиква парламента на щата на извънредни сесии и то по искане на известен брой депутати или да отлага заседанията при особени случаи, може да препоръчва мерки, но няма законодателна инициатива. Има право на [[вето]], макар и само отлагателно, има право да помилва и да опрощава глоби, но при определени условия. Той е номинален шеф на изпълнителната власт и представлява щата пред гражданите и навън. Началник е на щатската милиция и разполага с власт да потушава безредици, което не може да бъде отменено от законодателната власт, нито да бъде значително ограничавано от съдебната власт.
 
Съдебната власт е устроена различно в различните щати. Дребните искове и предварителните следствия по углавни дела се извършват в „мирови съдилища“. В градовете е запазен старият английски обичай [[кмет]]ът да функционира и като [[мирови съдия]]. Следващата инстанция са „градските“ или „муниципални съдилища“. Над тях са висшите щатски съдилища, които в някои щати наричат „окръжни“ или „участъкови, дистриктни“, които са първа инстанция за по-значителни граждански и наказателни дела и въззивна инстанция за по-долните по степен съдилища. Те са минимум по един във всеки от петдесетте щата и се наричат най-често '''Федерален окръжен съд''', като към всеки от тях има отделен съд по несъстоятелност, така че общият им брой е 94. Във всеки щат има и „щатски върховен съд“, който съди само по въззив или по касация. В някои щати върховният съд упражнява съдебен надзор върху другите съдилища, но общо взето съдилищата не се намират в йерархична зависимост и всеки съд е напълно независим в своята област на действие{{hrf|Владикин|1933|33}}.
 
Съдиите в щатските съдилища се избират, но невинаги пряко от народа, а понякога от парламента или от губернатора, но с одобрението на сената. Напротив, съдиите във федералните съдилища на САЩ се назначават от президента на САЩ със съгласието на Сената, и то доживот.