Андрей Дамянов: Разлика между версии

Андрей Дамянов е роден в 1800 година във велешкото село [[Папрадище (Община Чашка)|Папрадище]]. Произхожда от зографско-строителния род Дамянови-[[Рензовци]] от Западна Македония. Учи при баща си [[Дамян Янкулов]] и дядо си [[Янкул Силянов]].<ref name="Василиев 155"/><ref>{{cite book |title= Творци на българската архитектура, том 1 |last= Кантарджиев|first= Петър|authorlink= |coauthors= Константин Жеков|year= 1982|publisher= Съюз на архитектите в България|location= София|isbn= |pages= 71|url= |accessdate=}}</ref> Първо започва със зографство, а по-късто се отдава на архитектура и строителство<ref name="Василиев 155"/> като с братята си [[Никола Дамянов|Никола]], [[Георги Дамянов (зограф)|Георги]] и [[Коста Дамянов|Коста]] обикаля целия Балкански полуостров - негови дела се откриват не само в България, но и в днешна [[Сърбия]] и [[Босна и Херцеговина]]. Творчеството му включва повече от 40 сгради, най-много от тях църкви. Довършва църквата „[[Света Богородица (Скопие)|Света Богородица]]“, започната от брат му [[Георги Дамянов (зограф)|Георги Дамянов]].<ref name="Василиев 155"/>, изгражд църквата „[[Свети Пантелеймон (Велес)|Свети Пантелеймон]]“ от 1840 година във [[Велес]] - забележително произведение на църковната архитектура, църквата „[[Света Троица (Враня)|Света Троица]]“ във Враня (1830 - 1859), дело предимно на Коста, манастирската църква на „[[Свети Йоаким Осоговски (Осоговски манастир)|Свети Йоаким Осоговски]]“ от 1845 година край [[Крива паланка]] с открити куполи, „[[Успение Богородично (Ново село, Щипско)|Успение Богородично]]“ от 1850 година в [[Ново село (Община Щип)|Ново село]], [[Щип]]ско, и „[[Свети Никола (Куманово)|Свети Никола]]“ в [[Куманово]] от 1851 година, катедралата „[[Свети Георги (Смедерево)|Свети Георги]]“ в Смедерево (1850 - 1854), катедралата „[[Света Троица (Ниш)|Света Троица]]“ в [[Ниш]] (1857 - 1878) - с открити куполи, издигащи се високо над покрива,<ref name="Василиев 165">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink= |coauthors= |year=1965 |publisher=Наука и изкуствo |location=София |isbn= |pages= 165 |url= |accessdate=}}</ref><ref>Запазено е писмо, от което се разбира, че договорът за строеж на църквата е сключен от Андрей Дамянов на 12 май 1857 година. {{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink= |coauthors= |year=1965 |publisher=Наука и изкуствo |location=София |isbn= |pages= 163 |url= |accessdate=}}</ref> катедралата „[[Света Троица (Мостар)|Света Троица]]“ в [[Мостар]] (1863 - 1873, разрушена напълно през юни 1992) и катедралата „[[Рождество Богородично (Сараево)|Рождество Богородично]]“ в [[Сараево]] (1859 - 1874).<ref name="Василиев 155"/> Автор е и църквите „[[Успение Богородично (Чаниче)|Успение Богородично]]“ (1857 - 1863) в [[Чайниче]],<ref name="Василиев 155"/> „[[Свети Илия (Печеневце)|Свети Илия]]“ в [[Печеневце]],<ref name="Arte">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.arte.rs/sr/umetnici/teoreticari/aleksandar_kadijevic-4101/tekstovi/graditeljska_delatnost_andreje_damjanova_pravci_istrazivanja_i_zastite-2176/ | заглавие= Graditeljska delatnost Andreje Damjanova - pravci istraživanja i zaštite |достъп_дата = 2016-06-02 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател=Arte - Vizuelna umetnost jugoistočne Evrope |език= |цитат= }}</ref> на църквата „[[Събор на Светите Апостоли (Турековац)|Събор на Светите Апостоли]]“ в [[Турековац|Турековци]], Лесковашко (1845), на манастира „[[Свети Илия (Печаневце)|Свети Илия]]“ при Печаневце и други.<ref name="Василиев 155"/>