Александър Бурмов: Разлика между версии

| портрет = Александър Бурмов.jpg

[[Файл:Monument to Aleksandar Burmov, Veliko Tarnovo.jpg|миниthumb|260px|вдясно|Паметник във Велико Търново]]

Роден е на 2 февруари 1911 г. в семейството на Мария и Колю Бурмови в село Бяла Черква, Община Павликени. Той сътрудничи на вестниците „Павликенски глас”глас“, „Звънче”„Звънче“; „Борба”„Борба“; „Трезва мисъл”мисъл“; „Българска реч”реч“ където се публикуват неговите статии, разкази и стихове. Първият му научен труд, които излиза, когато е бил на 19 години, е „Народни умотворения от с. Бяла черква, Търновско”Търновско“. По негова инициатива и с активното му участие се състояли и големите тържества по случай 100-годишнината от рождението на Бачо Киро в Бяла черква през 1935 г. Две години по-късно (1937) Александър Бурмов и Стойко Стойков издават сборника „Бачо Киро Петров, материали и документи”документи“, който се съхранява във фонда на Историческия музей. В този ценен исторически труд в четири дяла са събрани съчиненията на Бачо Киро, писма от и за него и ръкописните му бележки. Този сборник с материали и документи ни дава ясна представа за личността, за съдбата и делото на скромния селски учител, трудолюбив писател и революционер Бачо Киро. През 1946 г. е редовен доцент и ръководител на Катедрата по История на България. В периода 1947 - – 1965 г. Бурмов е професор по история на България и история на Византия в СУ. Той е един от основателите на списание „Исторически преглед”преглед“ и на „Българското историческо дружество”дружество“.Научните му интереси са насочени съм средновековна българска история и история на българското Възраждане. По важни негови трудове са:„Български революционен централен комитет. 1868- – 1877”, издадена през 1943 г. „История на България през време на Шишмановци”Шишмановци“- 1947 г.; „Към въпроса за произхода на прабългарите”прабългарите“- 1948г1948 г.; „Христо Ботев през погледа на съвременниците си”си“,; „Христо Ботев и неговата чета”чета“; През 1958 г. Бурмов е избран за член-кореспондент на БАН. Александър Бурмов е събрал около 400 народни песни, 450 приказки по говора на Бяла черква, 20 песни и 600 гатанки, пословици, басни. Родната къща на проф. Александър Бурмов се намира в Бяла черква, ул.„Бачо Киро” №47.Завършва [[славянска филология]] и [[история]] в [[Софийския университет]] през [[1939]] г. Специализира във [[Виенски университет|Виена]] ([[1940]] - – [[1941]]).

[[Доцент]] в [[Скопски университет|Университет]]а на [[Скопие]] ([[1943]] - – [[1944]]). Хоноруван [[асистент]] по българска история в Софийския университет ([[1945]] - – [[1946]]). Редовен доцент през 1946- – [[1947]] г.<ref>Николова, В., Куманов, М., България. Кратък исторически справочник, том 3, стр. 80.</ref> [[Професор]] и ръководител на Катедрата по българска история и история на [[Византия]] в Историко-филологическия факултет на СУ (1947 - – [[1965]]). Основател и пръв [[ректор]] на [[Великотърновски университет|Великотърновския университет]].

Старши [[научен сътрудник]] в [[Институт по история при БАН|Института по история]] при [[БАН]] ([[1950]] - – [[1952]])/(1947 - [[1958]]) и завеждащ секция за изворите и библиографията (1947 - – [[1965]]). [[Член-кореспондент]] на БАН от 1958 г. Основател и [[главен редактор]] на списание „[[Исторически преглед]]“ до смъртта си.

* ''Революционните окръзи (1872- – 1876 г.) по случай 60-годишнината на Априлското въстание''. София, 1936

* ''Български революционен централен комитет (1868- – 1877)''. София: Народна култура, 1950

* ''Славянските нападения срещу Солун в "Чудесата„Чудесата на св. Димитра"Димитра“ и тяхната хронология''. София: Наука и изкуство, 1952

* ''Към изясняване революционната дейност на Йордан Стоянов през 1872- – 1873 година.''. София: Наука и изкуство, 1957