Уикипедия

Лешояд: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 2:
'''Лешояд''' е сборно, несистематично название на различни видове [[птици]] от няколко различни и често несвързани [[филогения|филогенетично]] родове от семейство [[Ястребови]]. Обединява ги типа храна която ядат — мършата и някои белези във външния вид.
 
Лешояди – наименование на представители на древните грабливи птици от подсемейство Aquilinae, които се хранят месо от труповете на умрелиживотниумрели животни. Големината и оцветяването им при двата пола са еднакви, женската е по-едра. Притежават характерните за грабливите птици здрави крака с остри нокти и закривен клюн.
 
== Лешояди в България ==
Лешоядите са сред най-големите птици в България и Европа. Заради големия си размер, те предпочитат да се реят, като използват въздушните течения и термики, подобно на парапланеристите.
Лешоядите в България са четири вида: белоглавият (с неоперени глава и шия, обитава високопланинските скали), берният (черно оперение и бяла глава, обитава планините, предпланините и равнините), египетският (той е най — дребният от българските лешояди, обитава скалисти проломи и обезлесени планински склонове), и накрая брадатият орел или брадатият лешояд (той е много рядък, срещал се е в местн. Сините камъни (край Сливен) на някои места в Рила и Пирин). Освен с прясно живо месо лешоядите се хранят и с влечугии дребни животни. Те са предимно полезни птици в природата – прочистват я от труповете. В България са под закрила.
В България са се срещали четири вида лешояди: белоглав (с неоперени глава и шия, кафяво оперение и тъмни махови и опашни пера), черен (изцяло тъмно оперение, без контраст между подкрилия и махови пера), египетският (най — дребен, възрастните птици са бели, с черни махови пера и яркожълт клюн) и брадат (костобер).
Два вида (брадатият и черният) саизчезналиса изчезнали като гнездящи вот страната, а другите два (белоглавият и египетският) са изключително редки и за опазването им е необходимо полагането на специални грижи и създаването на трансгранични природни резервати.<ref>Боев Н., Т. Мичев. 1980. Минало и сегашно разпространение на лешоядите в България. - В: Регионален симпозиум по проект 8-МАБ „Опазване на природните територии и съдържащия се в тях генетичен фонд“ - ЮНЕСКО, 20-24.10.1980, Благоевград. Сборник материали. С., БАН, 566-575.</ref>
Лешоядите не нападат домашни и диви животни, те се хранят единствено с намерени умрели животни. Те се справят успешно не само с техните тъкани и кости, но и с причинителите на заразни болести като бруцелоза, антракс, чума и по този начин предотвратяват разпространението им сред домашните и дивите животни. Всеки един от четирите вида се храни с различни части на умрелите животни, като така всички са еднакво важни и значими, като екип в спешната медицина.
Всички видове лешояди са защитени от българското и международното законодателство! Улавянето, убиването, задържането на лешояди и унищожаването на техните яйца и гнезда са строго забранени и се наказват от закона!
 
Всички лешояди имат слаба размножителна способност - снасят по 31-42 яйца, акато някоиобикновено - иотглеждат по 1едно-2единствено яйцамалко и то не всяка година. Половата им зрялост настъпва късно - при някои видове дори наслед 48-тата година. Нуждаят се от обширни открити пространства, които да облитат в търсене на храна - труп на умряло животно. <ref>Боев, З. 1990. Ще опазим ли крилатите санитари?. - в. "Софийски университет", бр. 10 (467) / Юни 1990: 7.</ref>В недалечното минало лешоядите били много по-широко разпространени на територията на днешна България.<ref>Боев, Н., Т. Мичев 1980 а. Минало и сегашно разпространение на лешоядите в България. - В: Регионелен симп. по проект 8-МАБ "Опазване на природните територии и съдържащия се в тях генетичен фонд" - ЮНЕСКО, 20-24.10.1980, Благоевград. Сборник материали, С.</ref><ref>Boev, N., T. Michew 1982. In the Balkans: plea for protection. - Naturopa, 40: 24-25.</ref>В България са намерени едни от най-древните фосилни останки от лешояди в Европа. Възрастта им според палеоорнитолога проф. Златозар Боев е на повече от 2 млн. г.<ref>Боев, З. 2010. В България са открити най-древните останки от лешояди в Стария Свят. – Български елен, 5: 6-9.</ref> ▼
 
▲Всички лешояди имат слаба размножителна способност - снасят по 3-4, а някои - и по 1-2 яйца и то не всяка година. Половата им зрялост настъпва късно - при някои видове дори на 4-тата година. Нуждаят се от обширни открити пространства, които да облитат в търсене на храна - труп на умряло животно. <ref>Боев, З. 1990. Ще опазим ли крилатите санитари?. - в. "Софийски университет", бр. 10 (467) / Юни 1990: 7.</ref>В недалечното минало лешоядите били много по-широко разпространени на територията на днешна България.<ref>Боев, Н., Т. Мичев 1980 а. Минало и сегашно разпространение на лешоядите в България. - В: Регионелен симп. по проект 8-МАБ "Опазване на природните територии и съдържащия се в тях генетичен фонд" - ЮНЕСКО, 20-24.10.1980, Благоевград. Сборник материали, С.</ref><ref>Boev, N., T. Michew 1982. In the Balkans: plea for protection. - Naturopa, 40: 24-25.</ref>В България са намерени едни от най-древните фосилни останки от лешояди в Европа. Възрастта им според палеоорнитолога проф. Златозар Боев е на повече от 2 млн. г.<ref>Боев, З. 2010. В България са открити най-древните останки от лешояди в Стария Свят. – Български елен, 5: 6-9.</ref>
== Източници ==
<references />
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Лешояд“.