Мумия: Разлика между версии

В естествено състояние мумификация на труповете се получава, когато са погребани в условия, забавящи разлагането на тъканите. Такива могат да бъдат изключително ниската влажност (при погребение в пустинен пясък), излагане на химически вещества, променящи структурата на тъканите (например при т.нар. "торфени„торфени мумии" -мумии“ – тела, попаднали в торфени блата), ниска концентрация на кислород и/или ниски температури (при погребения на голяма надморска височина).

Древните египтяни вярвали в живота след смъртта, както и в това, че човек има душа и тяло, които трябва да се обединят, за да може той да премине в отвъдното. Затова и телата на мъртвите били запазвани като мумии.

Култури, които правели мумии съществуват по целия свят. Най-известните от тях са мумиите на [[Древен Египет]]. Там мумифицирането било толкова широко разпространено, че балсаматорите запазвали всичко - – от котка, през селянин до [[фараон]]. Но те не били първите им създатели.

Първите създатели на мумии в света са племето Чинчоро. Населявали са северното крайбрежие на [[Чили]] в праисторически времена, още преди създаването на писмеността.

Най-старите [[Мумия|мумии]] на света открити там са на 7000 години, приблизително 5000 г.пр.Хр. През 1983г1983 г. група работници попада на отдавна забравено гробище, в което откриват общо 96 мумии.

Чинчоро се отличават с уникален начин за правене на мумии. Те правели напречен разрен на тялото, от където изваждали всички вътрешности включително и мозъка, отстранявали плътта, но запазвали кожата. След което ( и точно това е невероятното) отново запазвали формата на тялото. Използвали пръчки за подсилване на гръбнака, ръцете и краката, а върху костите извайвали с глина цялото тяло, след което го връзвали с тръстика. След като се запазват основните контури на тялото, опъват отгоре истинската кожа на човека, а ако не достигала използвали такава от морски лъвове.