Разлика между версии на „Електролиза“

м
Премахната редакция 7312737 на LordBumbury (б.); форматиране: 5x тире (ползвайки Advisor)
м (Bot: Reverted to revision 7311739 by LordBumbury on 2016-05-22T16:48:08Z)
м (Премахната редакция 7312737 на LordBumbury (б.); форматиране: 5x тире (ползвайки Advisor))
[[Файл:Elektrolyse Allgemein.jpg|дясно|мини|300п|Схема на електролиза]]
 
'''Електролиза''' е физикохимичен процес, при който при преминаване на [[електрически ток]] през [[разтвор]] се получава отделяне върху [[електрод]]ите на съставните части на разтвореното вещество или на други вещества, получени при вторични реакции. Положителният електрод е [[анод]], а отрицателният [[катод]], положителните йони - – [[катион]]и, а отрицателните - – [[анион]]и.
 
При прилагане на [[напрежение]] на единия от [[електрод]]ите се установява излишък от [[електрон]]и (отрицателно зареден електрод, катод) а на другия недостиг на електрони (положително зареден електрод, анод). Отрицателно заредения електрод привлича положително заредените [[йон]]и (катиони) в разтвора, които се придвижват към него. Достигнали катода (-), йоните могат да приемат електрон(и) и да се [[редукция|редуцират]]:
 
Горните процеси на редукция/окисление могат да се извършат само ако се превиши определена стойност на '''електродния потенциал'''. (За първата реакция
U <= 0 V, за втората U >= +1,23 V). За да протекат двата процеса на електродите трябва да се приложи минимално напрежение U = 1,23 - – (0) = 1,23 V.
 
== Електроден потенциал ==
Стойностите на електродния потенциал за много полуреакции могат да се намерят в [http://en.wikipedia.org/wiki/Standard_electrode_potential_(data_page) таблица на електродните потенциали] (англ.)
 
В тази таблица окислената форма на компонента е от лявоотляво, а редуцираната  отдясно на стрелката. Разликата в потенциалите (по-положителния минус по-отрицателния) дава минималното [[напрежение]], което трябва да се приложи, за да протекат двата процеса.
 
При наличието на няколко възможни реакции (напр. няколко различни вида катиони в разтвора) на катода протича първо процесът с по-висок (по-положителен) електроден потенциал. По тази причина не е възможно отделянето по електролитен път на [[алуминий]] от водни разтвори на алуминиеви [[сол]]и. В този случай на катода се получава винаги [[водород]]. По тази логика не би трябвало да е възможно и отделянето на [[цинк]], [[желязо]] и др. от водни разтвори. На практика обаче електролитното [[поцинковане]] е възможно. Това се дължи на т. нар. '''свръхнапрежение'''. Поради различни кинетични процеси е необходим по-нисък (по-отрицателен) потенциал от стандартния електроден потенциал, за да протече даден процес на катода. При водорода свръхнапрежението често е голямо, което прави отделянето на доста [[метал]]и из воден разтвор възможно.
 
Понеже на електродите може да се приложи произволно напрежение, на катода могат да се редуцират дори и най-силните редуктори, а на анода да се окислят
дори и най-силните окислители. Затова се казва че '''катодът е най-силният редуктор''', а '''анодът  най-силният окислител'''. Едва след откриването на електролизата станало възможно получаването на силни редуктори (напр. [[натрий]], [[калий]]) и силни окислители (напр. [[хлор]], [[флуор]]).
 
== Основни зависимости ==