Иконографска схема: Разлика между версии

Ортодоксалната живопис е подчинена на единен за всички Православни общности Църковен [[канон]], който унифицира дейността на художниците-[[иконопис]]цииконописци, подчинявайки я на система от общоприети правила – '''Иконографска схема'''. Тези правила са описани в специалните [[иконография|иконографски]] наръчници – [[ерминия|ерминии]] на българските [[зограф]]изографи.

Притворът и наоса символизират „Земната Църква“, а Олтарното пространство е преход към „Небесната Църква“. Затова в него вместо Цокъл, на това място трябва да се нарисува драперия – Драперията символизира Покрова, който скрива същността на Небесните образи от очите на простосмъртните (когато изнасят Христовото тяло, то също е било покрито с [[Покров]]). Драперията често се изобразява прикрепена (с нарисувани) гвоздеи и нарисувани гънки, върху нея може да има флорални или геометрични декоративни орнаменти, „плетеница“, „райски“ образи и мотиви. Въпреки, че това е свещено място, понякога върху драперията се открива '''надпис с името на художника''', нерядко в „тайнопис“ – тъй като Покровът е едно дарение, както [[икона|иконите]] и други вещи, изписаният Покров също е символично дарение, с което се обяснява присъствието на подпис на един простосмъртен ([[зограф]]). Името на зографа по традиция, се придружава от определена „формула“, например „изписа се от Раба Божи . . .“ или дарителски, а ако липсва формула, надписът може да завършва с годината на изписване, което има същото значение. Ако е използван „тайнопис“, целта е той да бъде „неоткриваем“ и се използват различни прийоми – този „втори надпис“ (освен съществуващия по-голям надпис, официалния) може да бъде скрит, наподобявайки орнамент върху Драперията, много по-малък по размери, някакъв „таен код“ или шифър – идеята е, да го има, без да се натрапва.

В дясно (на изобразения Христос, което е наше ляво), се намира нишата, която до XIV в. е била наричана „проскомидийна“ – в нея се приготвят и поставят (върху масичка) даровете за Светото Причастие ([[Евхаристия]]). В този ранен период тя е наричана още „протезисна“ – това са даровете, които ще бъдат осветени, те се внасят от [[Дякон]]аДякона. До XIV в. в тази ниша е бил изобразяван Архидякон [[Стефан]] – образът на първия Дякон, който още в раннохристиянско време е бил въведен от Апостолите като свещенослужител, затова той е изобразяван точно тук, в „Протезиса“. След XIV в. на това място е било изобразявано '''„Христос в гроба“''' – с това изображение се онагледява, какво символизират даровете върху масата, а именно хлябът и виното. Когато се пренесат в Олтара, те ще „оживеят“, затова в проскомидийната ниша е изобразен Христос мъртъв, преди да възкръсне.

Според Раннохристиянските богословски трактати Църквата е Тялото на Христос – предвещава се от [[Пророк|Пророците]], основава се на [[Апостол]]итеАпостолите, украсява се от [[Архиерей|Архиереите]].Тази [[Философия|Философска]] програма се отразява посредством [[Иконография|Иконографската]]. В купола се изобразява '''„Христос Вседържител“''', а под купола '''Пророци''',които предвещават Църквата (Христос). Те се изобразяват между прозорците под образа на Христос с разгънати свитъци, върху които са написани текстове с Пророчества. В църква на Атон в купола е изобразен Христос като „Велик Архиерей“ в композицията '''„Божествена Литургия“''' с Архиерейски дрехи (полиставрион с кръстове), обслужван от Ангели, облечени като Дякони (дело на известния художник от XVI в. Теофан Критски) – в този случай една дидактична тема е пренесена от нейното обичайно място в Олтара над главите на богомолците.

Под прозорците – върху пандантивите на купола, се изобразяват четиримата [[Евангелист]]и (седящи и пишещи [[Евангелие|Евангелията]]).Тази връзка на архитектурата и иконографията също отразява богословската догма – пандантивите се явяват архитектурната връзка между стените или стълбовете с купола, а Евангелистите – „Стълбовете на Църквата“,- на връзката с „Небето“, защото Църквата се изгражда, основава на Апостолите.

Апостолите [[Петър]] и [[Павел]] са носители на същата идея – те са основни „Стълбове на Църквата“, Патрони на Римската Църква, двама [[Мъченик]]аМъченика, които са убити от езическата [[Империя]]. Ако куполът се издига върху стълбове, двамата Апостоли се изобразяват върху тях – или в огледална схема върху единия от стълбовете, или върху два отделни в западната част. Другият вариант за изобразяването на Първоапостолите е при входа – ако има пиластри, отново в огледална схема те се изобразяват от двете страни на входа. Входът – пространството, през което първо се преминава на влизане в Храма, е свещено.

Както за Олтара, така също и за Наоса е установен ред за придвижване в Храма.Жените преминават в северната галерия, а мъжете – в южната. Това положение и място на жените, което може да се характеризира като вид „дискриминация“, е постановено от Църквата като наказание, за това, че Жената се явява носител, проводник на [[Първороден грях|Първородния грях]]. Жената-богомолка е трябвало да бъде със забулени коси, без накити и по нея да няма нищо, което да напомня за плътски изкушения. Затова в северната галерия по традиция се изобразяват '''Жени-Мъченици'''.

За разлика от Светците-мъченици в наоса, които са загинали и изкупили греховете си с мъченическа смърт, образите на монаси в притвора имат не толкова сериозна „натовареност“. Те изкупуват или избягват греховете си по друг начин – с пост и молитви, с праведен живот посветен на Господ. Същото е и при образите на Стълпници – Стълпникът прекарва целия си живот качен върху някой стълб, далече от плътските изкушения в пост и молитви. За разлика от Монасите и [[Исихазъм|Исихастите]], които имат свое братство, общежитие, Пустинниците и Стълпниците са извън монашеския живот. В притвора, освен тези изображения, може в долния регистър да бъдат изписани '''сцени от [[житие]]тожитието на Светеца-Покровител на храма''' – като фриз или житиен цикъл. Целият цикъл може да не бъде във фриз, а да се помести върху източната стена на притвора над входа към наоса.

Притворът на [[Рилски манастир|Рилския манастир]] представлява открита външна галерия от запад и юг – в него е изобразен „Апокалипсисът“. В манастира „Касини“ („Йоан Пустинник“) край [[Враца]] в притвора е изобразен фриз от сцени, свързани с житието на Св.Димитър и Св.Георги.