Арапахо: Разлика между версии

▲'''Арапахо''' (самоназвание инуна-ина, „нашите хора"; известни са и като „Сините облаци") - племе от алгонкинското езиково семейство, населявало първоначално северните части на днешния щат Минесота, където се изхранвало с лов, събирачество и вероятно частично със земеделие. През XVIII в. арапахо се придвижили заедно със своите съюзници и роднини [[шайени]]те на запад и достигнали Великите равнини. С овладяването на коня те се превърнали в типични представители на степната номадска култура на ловците на бизони. Воювали с шошоните, ютите, кроу и поуните. В края на XVIII в. от арапахо се отделило племето ацина (гро-вантър). Някои антрополози смятат арапахо за прародители на всички западни алгонкини (чернокраки, шайени и ацина).

▲След първоначални конфликти, в началото на ХІХ в. арапахо сключват мир с лакота и стават техни съюзници и приятели. След битката при Вълчия поток през 1838 г. арапахо и шайените сключват мир с команчите и кайова, с които дотогава водят ожесточена война. Тези мирни отношения се запазват до вкарването на всички индиански племена в [[индиански резерват|резервати]].

▲Към средата на XIX в. арапахо се разделили на северен (обитаващ източните части на днешния щат Уайоминг) и южен клон (обитаващ източните земи на щата Колорадо). Този индиански народ решително се противопоставил на американската експанзия във Великите равнини. Северните арапахо сключили военен съюз с шайените и лакота, а южните - с кайова и команчите и години наред воювали срещу заселниците и щатската армия. Воини на арапахо участвали и в знаменитата [[Битка при Литъл Бигхорн|битка при река Литъл Бигхорн]], в която индианците разгромили кавалерията на генерал Къстър.

▲Днес северните арапахо делят резерват в щата Уайоминг с шошоните, а южните обитават предоставените им от американското правителство земи в щата Оклахома. Общият им брой е около 4300 души.