Разлика между версии на „Министерство на културата на България“

редакция без резюме
(форматиране: 10x кавички, 5x тире-числа, 2x тире, 5 интервала, 6lokavica, параметър (ползвайки Advisor))
}}
 
'''Министерството на културата''' (МК) е българска [[държавна]] [[институция]] с ранг на [[министерство]], която се оглавява от политическо лице, член на [[правителство]]то на [[Народна Република България]] (1954  – 1957) и [[Република България]] (от 1990). Ведомството ръководи и координира културните обекти на територията на страната и провежда нейната културна политика.
 
Под негова юрисдикция са [[паметник на културата|паметниците на културата]], [[музей|музеите]], историческите забележителности, [[театър|театрите]], [[опера]]та, [[балет]]ът, някои средни училища с национално значение, като [[Училище за музикално и танцово изкуство „Добрин Петков“|Национално училище за музикално и танцово изкуство /НУМТИ/ „Добрин Петков“]]Национално училище по изкуствата „Добри Христов“ във [[Варна]], ''Националните училища за фолклорни изкуства'' в [[Котел]], [[Широка лъка]] и други. Министерството осъществява международното сътрудничество в областта на [[култура]]та, издава лицензи за защита на [[авторско право|авторското и сродните му права]], контролира българските културни институти в чужбина, ръководи и Националния дарителски фонд „13 века България“.
 
== История ==
Министерството на културата води началото си от основаното през 1944 година [[министър на пропагандата|Министерство на информацията и изкуствата]] (МИИ). То е създадена като предшественик на [[министър на пропагандата|Министерство на пропагандата]] и има за цел да координира работата на [[цензура]]та и да ръководи информацията и изкуствата във военновременните условия. Министерството е пряко подчинена на [[Министерски съвет|Министерския съвет]], като за нейното политическо ръководство в различни периоди отговаря министър.<ref>{{cite book | year = 1987 | title = Българските държавни институции 1879 &nbsp;– 1986 | publisher = ДИ „Д-р Петър Берон“ | location = София | pages = 79 &nbsp;– 80}}</ref>
 
За първи път се създава на [[6 февруари]] [[1954]] г., след разделяне на [[Комитет за наука, изкуство и култура|Комитета за наука, изкуство и култура]] на Министерство на културата (МК) и [[министър на образованието и науката|Министерство на народната просвета]], което съществува до 1 февруари 1957 г., когато в едно министерство отново са обединени просветата и културата (с Указ № 59). През 1963 г. е създаден [[Комитет за култура и изкуство]] с ранг на [[министерство]], който през 1966 г. е преименуван в [[Комитет за изкуство и култура]] (КИК), а през 1977 – в [[Комитет за култура]] (КК). На [[16 февруари]] [[1990]] г. е създадено Министерство на културата (МК), което в периода януари &nbsp;– юни 1993 г. отново е обединено в [[министър на образованието и науката|Министерство на образованието, науката и културата]] (на основание чл. 84, т. 7 от Конституцията на Република България). С Постановление на МС от [[19 юли]] [[1993]] г. Министерството на културата е обособено като самостоятелна институция.
 
През годините на прехода структурата на министерството се променя многократно. То се ръководи от министър с помощта на двама заместник-министри и главен секретар; помощен консултативен орган на Министъра е ''Колегиумът на министерството''. От 23 февруари 2005 г. МК поема ресора на туризма от [[министър на икономиката|Министерството на икономиката]] и се преструктурира в Министерство на културата и туризма (МКТ).
Към 01.10. 2015 г. министерството има следната структура:
* Министър на културата
*Политически кабинет &nbsp;– включва заместник-министрите, началника на кабинета, парламентарния секретар и директора на дирекция „Връзки с обществеността и протокол“, съветници на министъра.
* Парламентарен секретар
* Главен секретар
 
== Литература ==
* Методиев, Веселин, Стоянов (съставители). Българските държавни институции 1879 &nbsp;– 1986: Енциклопедичен справочник. София, 1987 г. с. 106 &nbsp;– 107.
 
== Бележки ==
385

редакции