Европейски съд: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Статията е обновена и разширена, поправени са някои неточности и са добавени видовете производства
Ред 1:
'''Европейският съд''' ({{lang-en|Court of Justice}}), накратко '''Съдът''', е една от общо трите юрисдикции на [[Съд на Европейския съюз|Съда на Европейския съюз]] – [[върховен съд]] на [[Европейския съюз]] по отношение на европейското право. Създаден е през 1952 г. си целседалището му е в град [[Люксембург (град)|Люксембург]]. Ролята на Европейския съд е да осигуригарантира, еднаквоточе тълкуванеправото на ЕС се тълкува и прилаганеприлага напо европейскотоеднакъв правоначин ввъв всички страни държавите-членки, накато съюза.разрешава Седалищетоправни наспорове Европейскиямежду съдинституции ена вЕС гради [[Люксембургнационални (град)|Люксембург]]правителства.
 
== Състав ==
Ред 5:
 
=== Съдии ===
Съдът се състои от 28 съдии, които се подпомагат от деветединадесет генерални адвокати. Съдиите и генералните адвокати се назначават по общо съгласие на правителствата на държавите-членки ислед като е направена консултация с комитет, заематкойто длъжносттадава становище за възможностите на кандидатите да упражняват възложените им функции. Длъжността е за срок от шест години., Договоритекато изисквате тевъзможно даподновяването саѝ. избраниИзбират от правнисе експертиличности, чиято независимост е „извънизвън съмнение“съмнение, и които отговарятотговаря на изискванията за заемане на най-високите съдебни длъжности в съответните страни, или коитои са с призната юридическа компетентност. На практика, всяка държава-членка назначава съдия, чието назначаване след това се ратифицира от всички останали държави-членки.
 
Председателят и заместник-председателят на Съда се избираизбират от състава на съдиите за срок от три години. Функциите на председателя са да ръководи работата на Съда, да председателства съдебните заседания.
 
=== Камари ===
Съдът може да заседава в пленарна сесия, като голям състав от 13 съдии или в състави от трима или петима съдии. Съдът заседава в пленарно заседание, но за определени подготвителни задачи или определени групи от правни материи може да назначи специални колегии от по трима, петима или седем съдии. Съдът заседава в пленум винаги, когато държава членка или институция на Европейския съюз, която е страна по делото, го е поискала. Решенията на Съда са действителни само ако в разискванията по делото са участвали нечетен брой съдии. Когато Съдът заседава в пленум, решенията му са действителни, ако в заседанието са участвали девет съдии. Кворумът за заседанията на колегиите е трима съдии (при тричленни и петчленни колегии) и петима съдии (при седемчленна колегия). Държавите членки и институциите на Европейския съюз се представляват пред Съда от представител, назначен за всяко конкретно дело. Представителят от своя страна може да бъде подпомаган от съветник или правоспособен адвокат. Всички други страни в процеса се представляват от правоспособен адвокат (или университетски преподавател, ако законодателството на съответната държава членка го допуска).
 
=== Генерални адвокати ===
Съдиите се подпомагат от девет генерални адвокати, които са отговорни за представяне на правно становище по делата, които са им възложени.
 
Работата на генералните адвокати е да подпомагат работата на Съда, като представят безпристрастно правно становище (заключение) за делата, по които работят.
Шест от общо деветтеединадесетте генерални адвокати са номинирани по право от шестте големи страни – членки на Европейския съюз: Германия, Франция, Обединеното кралство, Италия, Испания и Полша. Останалите три позиции са на ротационен принцип по азбучен ред между останалите 22 по-малки страни-членки. В момента Словакия, Словения и Финландия.
 
 
Съгласно Договора от Лисабон, броят на генералните адвокати може (ако Съдът поиска това) – да се увеличи до 11, като шест ще бъдат от шестте най-големи държави (Полша се добавя към горепосочените 5 държави), а останалите 5 ще се избират отново на ротационен принцип.
=== Заседания ===
Съдът може да заседава в пленум, като голям състав от 15 съдии или в състави от трима или петима съдии. Съдът заседава в пленарно заседание, но за определени подготвителни задачи или определени групи от правни материи. Може да назначи специални колегии от по трима, петима или седем съдии.
Съдът може да заседава в пленарна сесия, като голям състав от 13 съдии или в състави от трима или петима съдии. Съдът заседава в пленарно заседание, но за определени подготвителни задачи или определени групи от правни материи може да назначи специални колегии от по трима, петима или седем съдии. Съдът заседава в пленум винаги, когато държава членка или институция на Европейския съюз, която е страна по делото, го е поискала. Решенията на Съда са действителни само ако в разискванията по делото са участвали нечетен брой съдии. Когато Съдът заседава в пленум, решенията му са действителни, ако в заседанието са участвали девет съдии. Кворумът за заседанията на колегиите е трима съдии (при тричленни и петчленни колегии) и петима съдии (при седемчленна колегия). Държавите членки и институциите на Европейския съюз се представляват пред Съда от представител, назначен за всяко конкретно дело. Представителят от своя страна може да бъде подпомаган от съветник или правоспособен адвокат. Всички други страни в процеса се представляват от правоспособен адвокат (или университетски преподавател, ако законодателството на съответната държава членка го допуска).
 
Големият състав заседава при искане на институция или държава членка, която се води страна по спора или в случаите на особено важни дела. Състави от петима или трима съдии разглеждат другите дела.
 
==Правомощия==
Отговорност на Европейския Съд е да гарантира спазването на правото при тълкуването и прилагането на договорите на Европейския съюз и на разпоредбите, установени от компетентните институции на съюза. За да може да изпълнява тази задача, Съдът е компетентен да разглежда различни видове дейности. Наред с другите компетенции на Съда, може да се произнесе по исканията за отмяна или действия за установяване на неправомерно бездействие, подадени от държава-членка или институция, действия срещу държавите-членки за установяване на неизпълнение на задължения, справки за преюдициално запитване и жалби срещу решения на Първоинстанционният съд.
 
==Видове производства==
===Емблематични решения===
−Производство по постановяване на преюдициално заключение
 
−Иск за установяване на неизпълнение на задължения
 
−Жалба за отмяна
 
−Иска за установяване на неправомерно бездействие
 
−Обжалване
 
−Преразглеждане
 
====Емблематични решения====
С течение на времето Съдът разработва две основни правила, върху които почива правният ред на Съюза: непосредствено действие и върховенство. В своята практика (с Решение по [[Дело Ван Генд ен Лос|дело Van Gend & Loos]] от 1963 г.) Съдът е въвел принципа на непосредственото действие на общностното право в държавите членки. То дава възможност на европейските граждани да се позовават пряко на общностните разпоредби пред техните национални юрисдикции.