Миграция на птиците: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Dexbot (беседа | приноси)
м Removing Link GA template (handled by wikidata)
м форматиране: 30x тире-числа, 2x тире, 2x число+г., 3 интервала, URL, А|АБ, кавички, нов ред (ползвайки Advisor)
Ред 20:
Основният мотив птиците да извършват миграция е възможността да откриват достатъчно количество храна. Пример за това са някои видове [[колибри]], които не мигрират ако успяват да си набавят достатъчно храна през зимата. Друг фактор определящ миграцията на птиците е продължителността на деня. Така на север през лятото се осигурява продължителен период за размножаване и възможност да откриват и набавят прехрана за малките през светлата част на денонощието. Това помага на дневните мигриращи птици да произвеждат по-големи люпила от птиците, които не мигрират, а остават в тропиците. Поради съкращаването на деня през есенните месеци птиците се връщат към топлите райони, където наличното предлагане на хранителни ресурси е относително по-голямо през тази част на годината.
 
Тези предимства компенсират големият стрес, физическото усилие и други рискове на миграцията като хищничеството. Хищничеството може да бъде повишено през периодите на миграция, когато в определени месеци през дадена територия преминават мигриращи птици. Така например [[Средиземноморски сокол|средиземноморския сокол]], който гнезди по островите в [[Средиземно море]] има сравнително късен размножителния сезон, синхронизиран с есенната миграция на юг на [[Врабчоподобни|врабчоподобни]] мигранти. Подобна стратегия е приета и от прилепа [[голям вечерник]], който сезонно се прехранва с улавянето на нощни врабчоподобни мигранти.<ref>{{cite journal|author=Dondini, G., Vergari, S. |year=2000|title=Carnivory in the greater noctule bat (''Nyctalus lasiopterus'') in Italy|journal=Journal of Zoology |volume=251|pages=233–236233 – 236|doi=10.1111/j.1469-7998.2000.tb00606.x|issue=2}}</ref><ref name=bats>{{cite journal|author=Popa-Lisseanu, A. G., Delgado-Huertas, A., Forero, M. G., Rodriguez, A., Arlettaz, R. & Ibanez, C. |year=2007 |title=Bats' Conquest of a Formidable Foraging Niche: The Myriads of Nocturnally Migrating Songbirds| journal=PLoS ONE|volume=2|issue=2|page=e205|doi=10.1371/journal.pone.0000205|pmid=17299585|pmc=1784064|editor1-last=Rands|editor1-first=Sean}}</ref><ref>{{cite journal|author=Ibáñez, C., Juste, J., García-Mudarra, J. L., Agirre-Mendi, P. T. |year=2001|title=Bat predation on nocturnally migrating birds|journal=PNAS|volume=98|pages=9700–97029700 – 9702|url=http://www.pnas.org/cgi/content/full/98/17/9700#B8|doi=10.1073/pnas.171140598|pmid=11493689|issue=17|pmc=55515}}</ref> Високите концентрации на мигриращи птици на местата за почивка ги прави податливи на паразитни и инфекциозни заболявания, които изискват и повишен имунен отговор от тяхна страна.<ref name=newton/>
 
От представителите на даден вид не всички популации могат да бъдат мигриращи. Този феномен се нарича „частична миграция“. Характерна е предимно за южните континенти. Така например в Австралия, 44% от неврабчовите 32% от врабчовите птици са частично мигриращи.<ref>{{cite journal|author=Chan K|year=2001|title=Partial migration in Australian landbirds: a review|journal=Emu|volume=101|issue=4|pages=281–292281 – 292|doi=10.1071/MU00034}}</ref> При някои видове, които обитават по-високи географски ширини през лятото мигрират към по-ниски през зимата. Мигриращите птици обаче заобикалят географски ширини, в които немигриращите от този вид са ги заели целогодишно. Това е пример за т.нар. „заобикаляща миграция“ или „миграция тип прескочикобила“.<ref>{{cite journal|author=Boland, J. M.|year=1990|title=Leapfrog migration in North American shorebirds: intra- and interspecific examples|journal=The Condor |volume=92|pages=284–290284 – 290|url=http://elibrary.unm.edu/sora/Condor/files/issues/v092n02/p0284-p0290.pdf|format=PDF|doi=10.2307/1368226|issue=2|jstor=1368226|publisher=The Condor, Vol. 92, No. 2}}</ref> Много видове, които имат дълги миграционни пътища извършват точно такъв тип миграция. Те гнездят на север при малки географски ширини, а зимуват на юг при по-високи ширини.
 
Наблюдават се и вътревидови разлики по отношение на мигриращите представители в популацията. Тези разлики биват възрастови или полови. Така например само женските [[Обикновена чинка|обикновени чинки]] обитаващи [[Скандинавски полуостров|Скандинавия]] мигрират, докато мъжките са целогодишни обитатели на полуострова.
Ред 28:
Повечето миграции при птиците започват от широк фронт, който постепено се стеснява като птиците се събират на ята, които следват определени миграционни пътища. Тези маршрути обикновено следват планински вериги, брегова линия, реки. Птиците могат да се възползват от въздушни течения от затоплен въздух или да използват естествени климатични явления. Много често при движението си избягват големи географски бариери каквито са например големи морета. Специфичните маршрути, могат да бъдат генетично програмирани или птиците да са ги научили в различна степен. В отделни случаи е възможно маршрутите при миграция в двете посоки да са различни.<ref name=newton>{{cite book|author=Newton, I. |year=2008|title=The Migration Ecology of Birds.|publisher= Elselvier|isbn=9780125173674}}</ref> Например в [[Северна Америка]] миграционните посоки при някои птици се извършват по посока на часовниковата стрелка. През пролетта при полетите си на север птиците държат маршрут, който се движи по западната част на континента, а наесен когато поемат на юг се изместват към източните му части.
 
Почти всички птици мигрират съвместно в ята. За по-едрите птици е характерно, че при полета си се подреждат в ято с форма наподобяваща латинската буква V. Патиците например, летейки по този начин могат да пестят 12–2012 – 20% от собствената си енергия в сравнение с тази ако бяха летели сами.<ref>Hummel, D. & Beukenberg, M. (1989). "Aerodynamische„Aerodynamische Interferenzeffekte beim Formationsfl ug von Vogeln"Vogeln“, ''J. Ornithol.'' 130: 15–2415 – 24.</ref><ref>{{cite journal|author=Cutts, C. J. & J R Speakman|year=1994|title=Energy savings in formation flight of Pink-footed Geese|journal= J. Exp. Biol.|volume= 189|pages=251–261251 – 261 |url=http://jeb.biologists.org/cgi/reprint/189/1/251.pdf |format=PDF|pmid=9317742|issue=1}}</ref> При засичане с радарно устройство е установено, че ятата на [[Голям брегобегач|големия]] и [[Тъмногръд брегобегач|тъмногръдия брегобегач]] се движат с около 5&nbsp;km/h по-бързо отколкото ако индивидите се движеха сами.<ref name=newton/>
 
Миграционните пътища при някои видове птици преминават през екстремни височини. Така например при експедиции на връх [[Еверест]] са открити скелети от [[шилоопашата патица]] и [[черноопашат крайбрежен бекас]] на надморска височина около 5000&nbsp;m в района на ледника [[Кумбу (ледник)|Кумбу]].<ref>{{cite journal|author=Geroudet, P.|year=1954|title=Des oiseaux migrateurs trouvés sur la glacier de Khumbu dans l'Himalaya|journal=Nos Oiseaux|volume=22|page=254}}</ref> Гъски от вида ''[[Anser indicus]]'' са наблюдавани да прелитат в района на хималайските осемхилядници.<ref>{{cite journal|author=Swan, L. W.|year=1970|title=Goose of the Himalayas|journal=Nat. Hist.|volume=79|issue=10|pages=68–7568 – 75}}</ref> Морските птици пък летят ниско до водата и се издигат на височина когато са над сушата.<ref>{{cite book|author=Dorst, J.|year=1963|title=The migration of birds. |publisher=Houghton Mifflin Co., Boston. |page=476}}</ref><ref>{{cite journal|author=Eastwood, E. & G. C. Rider. |year=1965 |title=Some radar measurements of the altitude of bird flight|journal=British Birds |volume=58|pages=393–426393 – 426}}</ref> Въпреки огромните разлики във височината на полетите повечето птици прелитат на височина от 150 до 600&nbsp;m. Като потвърждение на това говори и факта, че повечето сблъсъци на самолети с птици се случва на височина около 600&nbsp;m и почти никога над 1800&nbsp;m.<ref>{{cite journal|author=Williams, G. G.|year=1950|title=Weather and spring migration|journal=Auk|volume=67|pages=52–6552 – 65}}</ref>
 
Миграцията на птиците при някои от видовете не се ограничава ос основния начин на привдижване - – [[полет]]. Повечето видове [[пингвини]] мигрират като плуват в океанските води. По този начин могат да се движат около 1000&nbsp;km. Фазановата птица ''[[Dendragapus obscurus]]'' например мигрира на различни височини основно, чрез ходене. Птиците [[ему]] в Австралия могат да се движат на далечни разстояния отново пеша.<ref name=newton/>
 
== Исторически сведения ==
Сведения за птичи миграции има още от Древна Гърция преди около 3000 години. [[Хезиод]], [[Омир]], [[Херодот]] и [[Аристотел]] описват сезонните прелети на птици. В [[Библия]]та също се посочва за миграциите на определени видове птици. Аристотел отбелязва, че жеравите летят наесен от степите в [[Скития]] към блатата от делтата на река [[Нил]] (виж [[Виа Аристотелис]]). В [[Естествена история]] [[Плиний Стари]] повтаря съмненията на Аристотел. Аристотел обаче е вярвал, че лястовиците и други видове птици изпадат в [[хибернация]] през зимата. Това вярване съществува съвсем доскоро. През 1878&nbsp; г. [[Елиът Куес]] описва, че изчезването на някои видове през зимата не се дължи единствено на хибернация. Така миграцията дава обяснение къде изчезват много видове птици през студената зима.<ref name=Lincoln>{{cite book|author=Lincoln, F. C.|year=1979|title=Migration of Birds.|publisher=Fish and Wildlife Service. ''Circular 16'.|url=http://www.archive.org/details/migrationofbirds00lincrich}}</ref>
 
== Миграции на дълги разстояния ==
Ред 51:
За някои видове блатни птици успехът ва миграционния преход зависи особено много от наличието на особени спирки, където те да починат и заредят сили за следващия етап от прехода. Примери за такива важни спирки са заливите [[Фънди (залив)|Фънди]] и [[Чесапийк]]. Примери за такива спирки по пътя на [[Виа Понтика]] в България са езерата [[Дуранкулашко езеро|Дуранкулашко]] и [[Мандра (язовир)|Мандра]], а по [[Виа Аристотелис]] района на [[Кресненско дефиле|Кресненското дефиле]].
 
Някои от популациите на пъстроопашатите крайбрежни бекаси извършват най-дългата известна за блатните птиците миграция. Те летят около 11 хил. километра от гнездовите местообитания в [[Аляска]] до [[Нова Зеландия]].<ref>{{cite journal|title=Crossing the ultimate ecological barrier: evidence for an 11,000 km-long nonstop flight from Alaska to New Zealand and Eastern Australia by Bar-tailed Godwits|author=Gill, Robert E. Jr., Theunis Piersma, Gary Hufford, Rene Servranckx, Adrian Riegen|journal=The Condor |year=2005 |volume=107|issue=1|pages=1–201 – 20|doi=10.1650/7613}}</ref> Преди да започнат прелета те натрупват мазнини, които съставят около 55% от теглото на птицата. Същите са нужни като енергиен източник за осъществяване на дългия преход.
 
[[Морски птици|Морските птици]] мигрират по подобен на блатните птици начин. Някои видове като [[чистик]] и [[чайки]] водат сравнително уседнал начин на живот. Други обаче, като {{bt-bullat|рибарки|Sternidae}} и {{bt-bullat|кайрови|Alcidae}} се размножават през топлите месеци в Северното полукълбо и се придвижват на юг през по-студената част на годината. [[Полярна рибарка|Полярната рибарка]] извършва най-дългата птича миграция известна до момента. Тя е и животното, което прекарма по-голяма част от живота си на дневна светлина. Това се дължи на факта, че мигрира о гнездовите си местообитания в [[Арктика]] на юг към [[Антарктида]], където не гнезди. Пиле на вида, опръстенено на островите [[Фарне (острови)|Фарне]], разположени по източното крайбрежие на Британия е намерено в [[Мелбърн]], Австралия само три месеца след като се е оперило. Така птицата е прелетяла около 22 хил. километра за такъв кратък период. Други видове морски птици като {{bt-bullat|пъстрокрака вълнолюбка|Oceanites oceanicus}} и {{bt-bullat|голям буревестник|Puffinus gravis}} гнездят по антарктическите брегове, като през периода на зима в Южното полукълбо мигрират в Северното.
Ред 59:
Някои големи щирококрили птици се възползват от [[термики]]те образувани от нагорещената от [[Слънце]]то земя. Към тях спадат и повечето [[Граблива птица|грабливи птици]] като [[лешояд]]и, [[орел|орли]] и [[ястребови]], а така също и [[щъркелови]]те птици. Едрите птици мигрират през светлата част на денонощието. При извършването на миграции птиците от тези групи изпитват особени затруднения при прелетите си над морета. Причината за това е, че термиките се образуват благодарение на затоплянето на сушата. Те създават условия птиците да летят като се реят и така да не хабят ценна енергия. [[Средиземно море]] се оказва сериозно препятствие за мигриращите едри птици от тази част на Земята. Поради термиките се налага да обикалят морето от изток или запад като миграционните им пътища преминават през тесни участъци от морето, които отделят два континента. Такива места са известни и с името „гърло на бутилка“. Пример за такива са [[Гибралтарски пролив|Гибралтар]] и [[Босфор]]а, и [[Категат]] на [[Балтийско море]]. Други прегради за миграционните пътища могат да бъдат планинските вериги. Заобикалянето им може да пресече пътищата на много мигриращи видове, които се стесняват значително на определени места. Подобни явления се наблюдават най-вече в [[Централна Америка]].
 
Много от дребните насекомоядни птици представители на [[врабчоподобни]]те и [[колиброви]]те извършват своите далечни миграции предимно през нощта. На сутринта кацат на земята, където се хранят и дори могат да останат в района на почивка за няколко дни, където да съберат сили за следващия етап от прелета. На тези места, където птиците се задържат за кратко са наричани „пасажни мигранти“.<ref>{{cite journal|author=Schmaljohann, Heiko, Felix Liechti and Bruno Bruderer|year=2007|title=Songbird migration across the Sahara: the non-stop hypothesis rejected!|journal=Proc Biol Sci. |volume=274|issue=1610|pages=735–739735 – 739|doi=10.1098/rspb.2006.0011|pmid=17254999|pmc=2197203}}</ref>
 
Нощните миграции намаляват жертвите в резултат на хищничество, птиците не прегряват и имат възможност да се хранят през деня.<ref name=Lincoln/> Единственото нещо, което птиците губят при миграциите нощем е [[сън]]ят. Въпреки това обаче те са способни да променят качеството на съня, като компенсират загубата му.<ref>{{cite journal|author=Rattenborg, N.C., Mandt, B.H., Obermeyer, W.H., Winsauer, P.J., Huber, R.|year=2004 |title= Migratory Sleeplessness in the White-Crowned Sparrow (Zonotrichia leucophrys gambelii) |journal=PLoS Biol. |volume=2|issue=7|page=e212|doi=10.1371/journal.pbio.0020212|pmid=15252455|pmc=449897}}</ref>
Ред 72:
Вторият тип врабчоподобни мигранти като [[копринарки]]те например не произлизат от птици, които в миналото са извършвали дълги миграции. Това са птици, които са намерили ефикасни начини да оцеляват в условията на зимните месеци в ширини, в които гнездят и отглеждат потомство.
 
В тропиците въриациите в продължителността на деня са слаби, а климатът е подходящ за развитието на растителностарастителността която осигурява хранителни ресурси в цялата хранителна верига. Тук от особено значение е по-скоро високата степен на конкуренция за храна. Миграцията в областта на тропиците е по-слабо проучена от другите части на Земята. Климатът в повечето тропически региони се характеризира от наличието на сух и влажен сезон. Това индуцира известни миграции сред птиците в търсенето им на храна. Примери за такава миграция е появата на вида ''[[Clamator jacobinus]]'' в сезона на [[мусон]]ите в [[Индия]]. Подобна е и миграцията при вида ''[[Halcyon senegalensis]]'' в [[Западна Африка]] и много австралийски видове.
 
Съществуват и няколко тропически видове, основно различни [[Кукувицови|кукувици]], които представляват същински мигранти на далечни разстояния. Пример за такава миграция е тази при кукувицата от вида ''[[Cuculus poliocephalus]]'' който гнезди в Индия и прелита до Африка извън размножителния сезон.
 
Отвесната миграция се среща в планинските райони и е добре изразена във високите планини като [[Хималаи]]те и [[Анди]]те. Често такъв тип миграция може да бъде съчетан и с миграция на по-дълги разстояния. Пример за такава е при видовете ''[[Ficedula subrubra]]'' и ''[[Zoothera wardii]]'', които мигрират от Хималаите на юг до планинските райони на [[Шри Ланка]]. Отвесната миграция е особено важна за видове, които обитават сравнително малки и отдалечени острови каквито са [[Хаваи]]те.
Ред 98:
В периода преди миграцията, много видове птици показват висока активност, която се нарича „миграционно безпокойство“. В организма настъпват физиологични промени като например увеличаване на отлагането на [[мазнини]]. Появата на миграционното безпокойство е в пряка връзка и с появата на екологично насочваща информация като например скъсяване на деня и спадане на денонощната температура. Птиците започват да демонстрират преференциална посока на своя полет, която кореспондира с посоката, в която ще мигрират.
 
При полигамните видове и особено в случаите, когато между половете има силно изразен половдиморфизъм съществува тенденция мъжките да се връщат по-рано до местата за размножаване. Това се нарича като ''протандрия''.<ref>{{cite journal|author=Diego Rubolini, Fernando Spina and Nicola Saino|year=2004|title=Protandry and sexual dimorphism in trans-Saharan migratory birds|journal=Behavioral Ecology|volume=15|issue=4|pages=592–601592 – 601|url=http://beheco.oxfordjournals.org/cgi/content/abstract/15/4/592|doi=10.1093/beheco/arh048}}</ref><ref>{{cite journal|author=Edwards, Darryl B.; Forbes, Mark R.|year=2007|title= Absence of protandry in the spring migration of a population of Song Sparrows Melospiza melodia|journal=Ibis |volume=149|issue=4|pages=715–720715 – 720|doi=10.1111/j.1474-919X.2007.00692.x}}</ref>
 
=== Ориентация и полет ===
Ред 104:
Навигацията при мигриращите птици се извършва благодарение на комплекс от няколко различни сетива. Много птици използват Слънцето за [[компас]]. Използването му обаче като единствен ориентир е свързано с ограничаване на полета единствено в светлата част на денонощието. При голяма част от птиците навигацията се дължи на способността да се ориентират по магнитното поле, други се ориентират като използват визуални забележителности, както и обонятелни знаци.<ref name=walraffpigeon>{{cite book|author=Walraff, H. G. |year=2005|title= Avian Navigation: Pigeon Homing as a Paradigm.|publisher= Springer}}</ref>
 
Смята се, че младите на мигрантите на дълги разстояния се разпръсват и в повечето слумаи не успяват да се върнат в местата където са отраснали. Така обаче откриват нови предпочитани места за гнездене и съответно определят и свои любими места за зимуване. Веднъж установили ги те извършват ежегодно преходи между съответните места като с всяка изминала година стават все по-точни в бързото им откриване след полета.<ref>{{cite book|author=Ketterson, E.D. and V. Nolan Jr.|year=1990|chapter= Site attachment and site fidelity in migratory birds: experimental evidence from the field and analogies from neurobiology.|title=Bird Migration.|editor=E. Gwinner |publisher=Springer Verlag|pages=117–129117 – 129 |url=http://www.indiana.edu/~kettlab/ellen/pubs/KettersonNolan1990.pdf |format=PDF}}</ref>
 
Навигационната способност при птиците по време на миграция е не само ендогенно обусловена, а се определя и от факторите на средата и възможните промени, които могат да настъпят. Възможността на птиците да преодолеят дългите разстояния вероятно се дължи и на използването на своеобразни мисловни карти. Сателитното проследяване на дневните преходи при грабливи птици показва например, че по-възрастните са способни по-лесно са осъществят корекции на полета си при промяна на посоката на вятъра.<ref>{{cite journal|author=Thorup, Kasper, Thomas Alerstam, Mikael Hake and Nils Kjelle |year=2003|title=Bird orientation: compensation for wind drift in migrating raptors is age dependent |journal=Proc. R. Soc. Lond. B (Suppl.) |volume=270|pages=S8–S11|doi=10.1098/rsbl.2003.0014|pmid=12952622|pmc=1698035|issue=Suppl 1}}</ref>
Ред 110:
Ежегодните миграционни модели показват, че има силен генетичен компонент при избора на времето, през което тя да започне и избора на маршрут. Това обаче може да бъде променяно и от влиянието на околната среда. Интересен пример за подобна настъпила промяна на миграционния път поради наличието на географска бариера е тенденцията при някои [[Голямо черноглаво коприварче|големи черноглави коприварчета]] да мигрират на запад за зимните месеци към [[Великобритания]], а не да преминават през [[Алпи]]те.
 
За да намерят своята дестинация прелетните птици могат да използват два електромагнитни инструмента. Първият е изцяло вроден, а вторият е в резултат на натрупания опит. Младите птици при извършването на първата си миграция летят в правилната посока, в съответствие с [[Земно магнитно поле|магнитното поле на Земята]], но не знаят колко дълъг ще бъде прехода им. Това го правят благодарение на радиална двойка механизми, чрез химични реакции в специални фотопигментни чувствителни звена, които реагират на дължината на [[Електромагнитна вълна|магнитната вълна]]. Макар, че този механизъм работи само през светлата част на деня, той не се влияе по никакъв начин от позицията на Слънцето. На този етап птицата наподобява на скаут с компас, но без карта. С натрупването на опит обаче с всяка миграция тя започва да използва и други механизми за ориентиране. Така птиците научават за наличието на различни забележителности като се получава „картографиране“ в [[тригеминален нерв|тригеминалния нерв]] на птицата. Тъй като птиците мигрират в посоки намиращи се между северни и южни региони на Земята се сблъскват и с различно магнитно поле на различни географски ширини.<ref>{{cite journal|author=Wiltschko, W., U. Munro, H. Ford & R. Wiltschko|year=2006|title=Bird navigation: what type of information does the magnetite-based receptor provide?|journal=Proc. R. Soc. B|volume=273|pages=2815–202815 – 20|doi=10.1098/rspb.2006.3651|pmid=17015316|issue=1603|pmc=1664630}}</ref> По-новите изследвания установяват, невронна връзка между [[око]]то и „клъстер N“ (част от [[преден мозък|предния мозък]]), който е активен по време на миграция. Това предполага, че птиците вероятно са в състояние да виждат магнитното поле на Земята.<ref>{{cite journal|author=Heyers D, Manns M, Luksch H, Güntürkün O, Mouritsen H |year=2007|title= A Visual Pathway Links Brain Structures Active during Magnetic Compass Orientation in Migratory Birds |journal=PLoS ONE|volume=2|issue=9|page=e937 |doi=10.1371/journal.pone.0000937|pmid=17895978|pmc=1976598|editor1-last=Iwaniuk|editor1-first=Andrew}}</ref><ref>{{cite journal|author=Deutschlander, ME, Phillips, JB, Borland, SC |year=1999|title= The case for light-dependent magnetic orientation in animals|journal=J.Exp. Biol. |volume=202|pages=891–908891 – 908 |url=http://jeb.biologists.org/cgi/reprint/202/8/891 |format=PDF|issue=8|pmid=10085262}}</ref>
 
=== Скитничество ===
Ред 116:
 
=== Миграционно привикване ===
Днес е известно, че птиците могат да бъдат научени да извършват миграции на ята. Това се използва при реинтродукция на птиците. Извършвани са опити [[Канадска гъска|канадски гъски]] да бъдат приучени да извършват миграция като следват [[мотоделтапланер]]. Преди това са извършвани и успешни опити с птици от вида [[бял американски жерав]].<ref>{{cite web|url=http://www.operationmigration.org/index.html|title=Operation migration}}</ref><ref>{{cite web|url=http://dnr.wi.gov/org/land/er/birds/wcrane/wcraneplan.htm |title=Whooping Crane Management Plan (Wisconsin)}}</ref>
 
== Адаптации ==
Преди да започне миграцията птиците трябва да променят своя метаболизъм с цел да отговорят на нуждите при осъществяване на дългия преход. Съхранението на енергия, чрез натрупване на мазнини и контрола на съня при нощните мигранти изисква специални физиологични адаптации. Като допълнение на това перата на птица се износват и е нужно да бъдат подменяни. Тази смяна се нарича [[линеене]] и обикновено се извършва веднъж годишно. При някои видове птици линеенето е два пъти годишно, обикновено преди всяко отпътуване - – било на север или на юг.<ref>{{cite book|editor=Greenberg R & Marra PP|page=94|title=Birds of two worlds: the ecology and evolution of migration|publisher=Johns Hopkins University Press|year= 2005|isbn=0801881072|chapter=Ecology and Demography of East-West Differences in Molt Scheduling of Neotropical Migrant Passerines|author=Rohwer S; Butler LK & DR Froehlich }}</ref><ref>{{cite journal|title=Adaptations to migration in birds: behavioural strategies, morphology and scaling effects|journal=Phil. Trans. R. Soc. B |year=2008|volume=363|pages=287–299287 – 299|doi=10.1098/rstb.2007.2140|pmid=17638691|last1=Hedenström|first1=A|issue=1490|pmc=2606751}}</ref> Освен физиологичните адаптации понякога миграцията налага да настъпят промени и в поведението. Обикновено това е събирането на птиците в ята, които съвместно преодоляват големите разстояния като така пестят значително количество енергия и намаляват риска от това птиците да бъдат нападнати от хищници.<ref>{{cite journal|author=Weber, Jean-Michel|title=The physiology of long-distance migration: extending the limits of endurance metabolism|journal=J. Exp. Biol.|year=2009|volume=212|pages=593–597593 – 597|doi=10.1242/jeb.015024|pmid=19218508|issue=Pt 5 }}</ref>
 
== Еволюционни и екологични фактори ==
Ред 133:
Мащабните климатични промени, които са възниквали в миналото са променили някои от особеностите на миграцията. Проучвания са установили, че те повлияват времето на започване на миграция, и размножаване<ref>{{cite journal|author=Jenni L. & Kery M.|year=2003|title= Timing of autumn bird migration under climate change: advances in long-distance migrants, delays in short-distance migrants |journal=Proceedings of the Royal Society of London B |volume=270|page=1467}}</ref> както и промени в числеността на популацията.<ref>{{cite journal
|doi=10.1038/nature04539
|issn = 0028- – 0836
|volume=441
|issue=7089
|pages=81–8381 – 83
|last=Both
|first=Christiaan
Ред 147:
 
== Екологични ефекти ==
Миграцията на птиците подпомага движението и на други видове животни, основно ектопаразити като кърлежи и въшки,<ref>{{cite journal|author=Smith RP Jr, Rand PW, Lacombe EH, Morris SR, Holmes DW, Caporale DA|year=1996|title= Role of bird migration in the long-distance dispersal of ''Ixodes dammini'', the vector of Lyme disease |journal=J. Infect. Dis.|issue=1|pages=221–4221 – 4|pmid=8656000|volume=174}}</ref> микроорганизми и вируси, някои от които имат и пряко отношение към здравето на човечеството. Значителен интерес в средата на първото десетилетие на 21-век представляваше [[пандемия]]та от вирулентен щам на [[инфлуенца]]та.<ref>{{cite journal|author=Rappole, J.H., Hubálek, Zdenek |year=2006|title= Birds and Influenza H5N1 Virus Movement to and within North America |journal=Emerging Infectious Diseases|volume=12|page=10|id=10088/875</ref> Птиците могат да бъдат резервоар и на редица вируси, които при определени условия могат да предизвикат летален ефект сред хората. Характерен пример за това е [[Западнонилска треска|западнонилската треска]], която благодарение на мигриращи птици се разпространява в редица страни, включително и в България.<ref>[http://www.oie.int/wahis/public.php?page=single_report&pop=1&reportid=10133 OIE, West Nile Fever, Bulgaria, Report]</ref><ref>{{cite journal|author=Rappole, J.H., Derrickson, S.R., Hubalek, Z. |year=2000|title= Migratory birds and spread of West Nile virus in the Western Hemisphere |journal=Emerging Infectious Diseases |volume=6|issue=4|pages=319–328319 – 328|id=10088/364|doi=10.3201/eid0604.000401|pmid=10905964|pmc=2640881}}</ref> Мигриращите птици могат да изпълняват роля и в разпространение на растителни видове и планктон.<ref>{{cite journal|author=Figuerola, O. and A. J. Green |year=2002|title= Dispersal of aquatic organisms by waterbirds: a review of past research and priorities for future studies|journal= Freshwater Biology |volume=47|issue=3|pages=483–494483 – 494|doi=10.1046/j.1365-2427.2002.00829.x}}</ref><ref>{{cite journal|author=Cruden, R. W.|year=1966|title=Birds as Agents of Long-Distance Dispersal for Disjunct Plant Groups of the Temperate Western Hemisphere|journal= Evolution |volume=20|issue=4|pages=517–532517 – 532|doi=10.2307/2406587|jstor=2406587|publisher=Evolution, Vol. 20, No. 4}}</ref>
 
Някои хищници се възползват от значителната концентрация на птици по време на миграция. Така например най-едрият в Европа прилеп [[Голям вечерник]] консумира безгръбначни. По време на миграции обаче се възползва от възможността да улавя и дребни врабчоподобни по време на нощните прелети на птиците.<ref name=bats/> Някои хищни птици се специализират в улавянето на плячка сред мигриращите блатни птици.<ref>{{cite journal|journal=Proc. R. Soc. Lond. B|year=2004|volume=271|pages=1263–12691263 – 1269 1263|doi=10.1098/rspb.2004.2713|title=Western sandpipers have altered migration tactics as peregrine falcon populations have recovered|author=Ronald C. Ydenberg, Robert W. Butler, David B. Lank, Barry D. Smith and John Ireland|url=http://www.sfu.ca/biology/wildberg/ydenbergetal2004PRSB.pdf|pmid=15306350|issue=1545|pmc=1691718}}</ref>
 
== Методи за изучаване на птичите миграции ==
Едни от най-ранните изследвания върху установяване на времето на започване на миграция започват през 1749&nbsp; г. във [[Финландия]] когато Йоханес Лече от [[Турку]] записва датите на пристигане през пролетта на мигрантите.<ref>{{cite journal|title=Citizens, science and bird conservation|first=Jeremy J. D.|last=Greenwood|journal=J. Ornithol .|year=2007|volume=148|issue=Suppl 1|pages=S77–S124|doi=10.1007/s10336-007-0239-9}}</ref>
 
Миграционните пътища на птиците се проучват по различни начини като един от най-старите и разпространени методи е [[опръстеняване|опръстеняването]]то. Цветовата маркировка на птиците, използване на радарни съоръжения и сателитното проследяване са някои от другите използвани техники.
 
Стабилните [[изотоп]]и на [[водород]]а, [[кислород]]а, [[въглерод]]а, [[азот]]а и [[сяра]]та също се използват за да се установят птичите миграции и връзките между местата за зимуване и размножаване. Стабилните изотопни методи разчитат на пространствени изотопни разлики в птичата диета, които са включени в инертни тъкани като пера, нокти, мускули и кръв.<ref>{{cite journal|author=Keith Hobson, Leonard Wassenaar |title=Linking breeding and wintering grounds of neotropical migrant songbirds using stable hydrogen isotopic analysis of feathers|journal=Oecologia|year=1997|volume=109|pages=142–148142 – 148|doi=10.1007/s004420050068}}</ref><ref>{{cite journal|author=Gabriel Bowen, Leonard Wassenaar, Keith Hobson|title=Global application of stable hydrogen and oxygen isotopes to wildlife forensics|journal=Oecologia|year=2005|volume=143|pages=337–348337 – 348|doi=10.1007/s00442-004-1813-y|pmid=15726429|issue=3}}</ref>
 
== Заплахи и опазване на видовете ==
Човешката дейност е факторът, който днес оказва съществено влияние върху състоянието на птичите популации. Дългите разстояния, които птиците минават при прелетите си пресичат политически граници между много страни, всяка със собствено и твърде често различно законодателство в сферата на опазване на орнитофауната. Това налага международно сътрудничество. Днес са в сила няколко международни договора, чиято цел е защитата на мигриращите птици.<ref>{{cite web|url=http://www.law.cornell.edu/uscode/16/ch7.html |title=Migratory bird Treaty 16 USC 703- – 711; 40 Stat. 755}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.unep-aewa.org/documents/index.htm |title=African-Eurasian Migratory Waterbird Agreement}}</ref>
 
Концентрацията на птиците по време на миграция може да постави видове в риск. Историята сочи, че някои мигранти вече са изчезнали по този начин. Класически пример за това е {{bt-bullat|Североамерикански странстващ гълъб{{!}}североамериканския странстващ гълъб|Ectopistes migratorius}}. По време на миграция концентрацията на птиците от вида е голяма и това позволява същите да се превърнат в жертва от страна на хората. Други места, където птиците са уязвими по време на път са местата за почивка.<ref>{{cite journal|author=Shimazaki, Hiroto; Masayuki Tamura and Hiroyoshi Higuchi |year=2004|title= Migration routes and important stopover sites of endangered oriental white storks (''Ciconia boyciana'') as revealed by satellite tracking. Mem|journal= Natl Inst. Polar Res., Spec. Issue|volume=58|pages=162–178162 – 178|url=http://www.nipr.ac.jp/~penguin/oogataHP/pdfarticles/16p162-178.pdf |format=PDF}}</ref>
 
Ловът на птици в районите, през които минават и птичите магистрали е сериозна опастност за пернатите. Така например {{bt-bullat|Сибирски жерав{{!}}сибирските жерави|Grus leucogeranus}} са доведени до ръба на изчезване в резултат на лов при миграциите си през [[Афганистан]] и [[Централна Азия]].<ref>{{cite web|url=http://www.savingcranes.org/species/siberian.cfm |title=Siberian Crane fact sheet}}</ref>
 
Други съоръжения изградени от хората се явяват сериозна пречка на пътя на птиците. Такива се явяват далекопроводите, вятърните паркове, нефтени сонди и други.<ref>{{cite web|url=http://www.fws.gov/birds/mortality-fact-sheet.pdf |format=PDF|title=Fish and Wildlife Service- Bird Mortality Fact sheet}}</ref> Друга сериодна заплаха е пресушаването на влажните зони, в които птиците отсядат за почивка и възстановяване на силите.
 
{{commons|Category:Bird migration}}
 
== Външни препратки ==
* [http://www.zoomania.org/%D1%81%D0%B5%D0%B7%D0%BE%D0%BD%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5сезонните-%D0%BC%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%B8миграции-%D0%BD%D0%B0на-%D0%BF%D1%82%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5птиците-398 Сезонните миграции на птиците]
 
== Източници ==