Уикипедия

Сонет: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
шаблони, редактиране, правопис
Dmavdzhiev (беседа | приноси)
6 редакции
мРедакция без резюме
Ред 1:
Сонетът (мн. сонети, (два) сонета, от лат. ''sonare, "звуча, звънтя, издавам звук", sonus "звук, тон"'' и от итал. ''sonetto'') е вид стихотворна форма, чието име означава кратка песен. До XIII век сонетът представлявал кратка поема от четиринадесет стиха със стриктна рима и логическа структура.
 
{{обработка|форматиране,енциклопедиране, източници }}
{{авторски права}}
 
==ЕтимологиятаЕтимология на наименованието ==
СонетътДумата сесонет извеждапроизхожда от латинското sonitus или от италианското sannetto и се тълкува като умалителна форма на sonus и suono, следователно първичното значение се свежда до „малък звук“ или „песничка“. ПодобнаСамият етомологияпроизход предсказвана наименованието подсказва, че сонетът е стихотворение, предназначено за песенно изпълнение. СтабилизиранетоТова насемантично тази семантиказначение се потвърждава от обстоятелството, че на [[Романски езици|провансалски]] и [[Сицилиански език|сицилиански]] език sonet означава песен.
 
==ТиповеСтруктура сонетии (звукова организация)==▼
Дългата история на сонета може да бъде представена в резюме по следния начин. Началото й единодушно се свързва със Сицилия, където традицията се заражда през първата половина на ХІІІ век. Важна роля за началната фаза от развитието на сонета изиграва интензивният литературен живот, известен под името Сицилианска школа. Разцветът на тази школа е при немския император Фридрих ІІ, чийто двор в Палерма става влиятелен културен център в периода от 20-те до 50-те години на XІІІ век. Италианската литература от този период е пъстра и нееднородна, тъй като, освен, че е подложена на силните влияния, оказани от провансалската поезия, тя се подхранва и от контакти с културата на Византия и Арабския свят. От периода 1220-1240
година са запазени около 35 сонета, написани от придворни поети. Главна роля в поеточеския кръг са играли Тома Аквински, и Пиетро дела Виня. В Сицилия популярност имат т.нар. Strambotto- популярна поетична форма, състояща се от два катрена. Популарна е хипотезата, че сонетът представлява всъщност страмбото, удължено с двоен рефрен от 6 стиха (два терцета).
 
Сонетът се състои от 14 метрически обособени стиха, които в своята оригинална италианска форма са разпределени в четири кратки строфи: два катрена (две четиристишия) и два терцета (две тристишия). Катрените и терцетите се свързват помежду си по хармонично балансиран начин, който съдържа пропорции, близки до „златното сечение“.
Сонетът е вероятно жанрът с най-непомрачена история в цялата западноевропейска литература. Близо осем века продължава активната му фаза и през цялото това време той се радва не само на завиден престиж, но и на изключителна популярност. Сонетът е от малкото устойчиви форми, които са запазили валидността си дори и в нашата съвременност. Обяснение за необичайната жизненост на това на пръв поглед твърде специализиран жанр се търсят най-често в две посоки. От една страна, стабилността на традицията се вижда като резултат от външни фактори, определени от рецептивната нагласа. Между тях особено внимание се отделя на големия престиж на поетите, с чиито имена сонетът се свързва. Сред създателите на сонетния канон се откроява абсолютният авторитет на [[Данте Алигиери|Данте]] и [[Франческо Петрарка|Петрарка]], а по-късно значителен принос за популяризирането му имат забележителни знаменитости като [[Пиер дьо Ронсар|Пиер Ронсар]] и [[Уилям Шекспир|Шекспир]]. Важно обстоятелство е, разбира се, и трайното очарование от куртоазния културен модел, което европейското общество изживява. Идеалната среда за развитието на сонета е изтънчената, метафизично настроена аристокрация, чиито естетически предпочитания функционират като безпрекословно приемана норма за западната култура в продължение на векове.
 
Метриката на сонета е различна при конкретните езици: в английския и немския това е потостъпният ямб, във френския - александринът, а в латинския (следователно и при [[Романски езици|романските езици]]: италиански, испански и португалски) - единадесетосричният стих.
==Схема на сонета==
 
Смята се за неоспоримо, че схемата на сонета - четиринадесет стиха, разпределени в катрени и терцети по хармонично балансиран начин, който съдържа пропорции, близки до „златното сечение“.
 
* Класическият сонет се гради на пропорцията 8+6 и освен като съчетание от катрени и терцети, може да се види като комбинация от октава и сектет.
 
* В английския сонет пропорцията е 12+2, тъй като се състои от три катрена плюс финален куплет, но привидния дисбаланс в него се удържа от вторичното разчленяване на сонета, осъществено чрез традиционната ''volta'' (обрат) след осмия стих, в случая разделяща втори и трети катрен.
 
▲==Типове сонети (звукова организация)==
 
Звуковата организация на сонета е подчинена на своя вътрешна йерархия, според която затворените рими са по-съвършени от отворените. Тъкмо на базата на съчетанията от рими са ограничени различните типове сонети:
Line 32 ⟶ 29:
Независимо от различията в композиционната схама обаче, във всички разновидности между осмия и деветия стих се осъществява ритмична смяна, която съвпада с рязък смислов обрат. Функцията на този прелом между октавата и секстета, на който най-общо се дели сонетът, е да подчертае идейната и емоционална антитеза, заложена в основата на сонета. „''Волта''“ - та бележи както границата между теза и антитеза така и контрастното противопоставяне на чувства и настроения. Вероятно тъкмо в тази отличителна характеристика- съответствието между съдържателна и формална схема- се крие онова структурно съвършенство, което осигурява устойчивостта.
 
==Нарушения на изходната форма на сонета==
 
Повечето отклонения от основните модели, които могат да се наблюдават в стихосложението на сонета, са в резултат от известна свобода по отношение на римуването. Съществуват обаче и по-значителни нарушения на изходната форма. Между тях по-интересни са:
Line 51 ⟶ 48:
- ''сонет в терца рима'' - с римна схема съответстваща на класическити терцини.
 
Най-важната измежду тях протича от обстоятелството, че в продължение на векове наличността на сонета се осигурява почти изключително чрез присъствието му в сонетни ''сюити''. Славата си сонетът дължи като че ли главно на знаменитите сборници, между които определяща е ролята на '''Дантевия „Нов живот“, '''„'''[http://www.kadiiski.com/prevodi/petrarka.html Песенник]“ на Петрарка, „Оливия“ на [[Жоашен дю Беле]],''' първата неиталианска сонетна сюита на '''Луис Камуинш, „Астрофел и Стела“ на Сидни, „Амурети“ на Спенсър, „Свети сонети“ на [[Джон Дън]].'''
 
== Исторически прегледИстория на сонета ==
===Италия===
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Сонет“.