Разлика между версии на „Сонет“

4041 bytes added ,  преди 4 години
м
редакция без резюме
м
м
Независимо от различията в композиционната схама обаче, във всички разновидности между осмия и деветия стих се осъществява ритмична смяна, която съвпада с рязък смислов обрат. Функцията на този прелом между октавата и секстета, на който най-общо се дели сонетът, е да подчертае идейната и емоционална антитеза, заложена в основата на сонета. „''Волта''“ - та бележи както границата между теза и антитеза така и контрастното противопоставяне на чувства и настроения. Вероятно тъкмо в тази отличителна характеристика- съответствието между съдържателна и формална схема- се крие онова структурно съвършенство, което осигурява устойчивостта.
 
==Нарушения навъв изходната формаформата на сонета==
 
Повечето отклонения от основните модели, които могат да се наблюдават в стихосложението на сонета, са в резултат от известна свобода по отношение на римуването. Съществуват обаче и по-значителни нарушения на изходната форма. Между тях по-интересни са:
 
== История на сонета ==
Началото на сонета единодушно се свързва със Сицилия, където традицията се заражда през първата половина на ХІІІ век. Важна роля за началната фаза от развитието на сонета изиграва интензивният литературен живот, известен под името Сицилианска школа. Разцветът на тази школа е при немския император Фридрих ІІ, чийто двор в Палерма става влиятелен културен център в периода от 20-те до 50-те години на XІІІ век. Италианската литература от този период е пъстра и нееднородна, тъй като, освен, че е подложена на силните влияния, оказани от провансалската поезия, тя се подхранва и от контакти с културата на Византия и Арабския свят. От периода 1220-1240 г. са запазени около 35 сонета, написани от придворни поети. Главна роля в поетическия кръг са играли Тома Аквински, и Пиетро дела Виня. В Сицилия популярност имат т.нар. Strambotto- популярна поетична форма, състояща се от два катрена. Популарна е хипотезата, че сонетът всъщност представлява страмбото, удължено с двоен рефрен от 6 стиха (два терцета).
 
Сонетът е вероятно жанрът с най-непомрачена история в цялата западноевропейска литература. Активната му фаза продължава близо осем века и през цялото това време той се радва не само на завиден престиж, но и на изключителна популярност. Сонетът е от малкото устойчиви форми, които са запазили валидността си дори и в нашата съвременност. Обяснение за необичайната жизненост на това на пръв поглед твърде специализиран жанр се търсят най-често в две посоки. От една страна, стабилността на традицията се вижда като резултат от външни фактори, определени от рецептивната нагласа. Между тях особено внимание се отделя на големия престиж на поетите, с чиито имена сонетът се свързва. Сред създателите на сонетния канон се откроява абсолютният авторитет на Данте и Петрарка, а по-късно значителен принос за популяризирането му имат забележителни знаменитости като Пиер Ронсар и Шекспир. Важно обстоятелство е, разбира се, и трайното очарование от куртоазния културен модел, което европейското общество изживява. Идеалната среда за развитието на сонета е изтънчената, метафизично настроена аристокрация, чиито естетически предпочитания функционират като безпрекословно приемана норма за западната култура в продължение на векове.
 
===Италия===
 
В Италия сонетът навлиза през втората половина на X|||XIII век. От това времавреме са запазени сонетни произведения на над двадесет автори. Най-големият майстор на италианския сонет е Петрарка.
 
Популярността на жанра може да се отдаде и на литературно направление, известно под името „сладостен нов стил“ (dolce stil nouvo). В поезията на „стилновистите“ сонетът се превръща в идеално упражнение за изящество и гладкост на езика. Важно за развитието на сонета е и творчеството на големия болонски поет Гуидо Гуиницели (Guido Guinizzelli, ok. 1235-1276).
6

редакции