Девташлари край Плиска: Разлика между версии

През 1884 г. [[Константин Иречек]] описва две групи девташлари край Плиска. През 1905 г. те са проучени и описани от [[Карел Шкорпил]]. През 1929 г. [[Геза Фехер]] пише за „огромните каменни групи”групи“ при външния окоп на Плиска, тогава все още наричана Абоба. По-късни проучвания тук са провеждани от [[Станчо Ваклинов]] и [[Рашо Рашев]].

Девташларите представляват неодялани каменни блокове с височина до 1,5 m., формирани са в различни геометрични форми и са ориентирани спрямо четирите посоки на света. Върху някои от тях, предимно върху вкопаната в земята част, са изрязани [[руни|рунически знаци]]. При разкопки най-често откъм източната им страна са открити кости от кон, говедо, овца и дива свиня, звънчета, нож, токи. Камъните са подредени в редове и във всеки ред има по толкова камъни, колкото са редовете, но винаги нечетен брой - – 5, 7 или 9. Така каменните блокове образуват правоъгълник, чиито страни са ориентирани към посоките на света. Разпръснатостта им е до голяма степен случайност. В миналото вероятно те са опасвали равномерно Плиска, но поради това, че част от полето се е ползвало за обработваема земя, девташларите са били изровени, а до днес са останали само тези, които са били побити в земи, които не са използвани за обработка. Известни са 33 групи като от тях 8 се намират на изток от двореца, 7 са на юг от него, а на запад са най-много - – 18. На север от двореца не са открити каменни блокове.

Групата менхири разположена източно от с.Царев брод е оцеляла до наши дни във вида фотодокументиран от [[Карел Шкорпил]] през 1905 г. в документалното приложение към сборника „[[Абоба]]-[[Плиска]]”“. Менхирите са избегнали съдбата на много други, които са били натрошавани за нуждите на строящи се пътища или за поставянето на железопътни релси.

* [http://www.bulgaria-is-alive.com/armia-3.html Даниел Илиев, Девташларите - – Прабългарски шахматни тренировъчни бази]