Габриела Мистрал: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
+ библиография на български, + Категория:Учители |
|||
Ред 44:
Между [[1925]] и [[1934]] г. Габриела Мистрал пребивава за продължителни периоди в [[Европа]] ([[Франция]] и [[Италия]]), работейки в Организацията за интелектуално сътрудничество към [[Обществото на народите]] (ОН). Това е период, през който Мистрал активно публикува статии във вестници и списания.
През [[1930]]-[[1931]] г. Габриела Мистрал е поканена да преподава испано-американска литература в [[Колумбийски университет|Колумбийския университет]] в [[Ню Йорк]] и в университета на [[Пуерто Рико]].
От [[1932]]-[[1945]] г. започва дипломатическата кариера на Мистрал – в Италия, [[Испания]], [[Бразилия]] и в [[Лос Анджелис]] ([[Съединени американски щати|САЩ]]), а през [[1946]] г. е представител на Чили в Комисията по правата на човека в [[Организация на обединените нации|ООН]].
Ред 56:
На български Габриела Мистрал е превеждана от [[Георги Мицков]], [[Атанас Далчев]] и [[Нели Константинова]].<ref>[http://litclub.com/library/prev/mistral/index.html Габриела Мистрал в Литературен клуб]</ref>
== Библиография на български ==
* Габриела Мистрал. ''Вода и хляб''. Превод от испански Александър Муратов, Атанас Далчев. София: Народна култура, 1963, 89 с.
* Сесар Валйехо, Габриела Мистрал, Пабло Неруда. ''Откриване на живота: Поет. проза''. Съставителство и превод от испански Нели Константинова. Пловдив: Хр. Г. Данов, 1984, 155 с.
* Ана Ахматова, Габриела Мистрал, Едит Сьодергран. ''Пръстенът на вечността''. София: Народна култура, 1984, 352 с.
== Посмъртно признание ==
Line 68 ⟶ 73:
{{нормативен контрол}}
{{СОРТКАТ:Мистрал, Габриела}}
[[Категория:
[[Категория:Носители на Нобелова награда за литература]]
[[Категория:Нобелови лауреатки]]
[[Категория:Писатели феминисти]]
▲[[Категория:Чилийски писатели]]
[[Категория:Починали в Ню Йорк]]
| |||