|
[[Image:Court of Justice Sofia TodorBozhinov.jpg|right|thumb|400px|Съдебната палата, София]]
[[File:Съдебна Палата София, Palace of Justice, Justizpalast, Sofia 2012 PD 6.jpg|thumb|400px|Съдебната палата в София, след ремонта 2007]]
[[File:Съдебна Палата София, Palace of Justice, Justizpalast, Sofia 2012 PD 5.jpg|thumb|ЛъвицитеЛъвовете на скулптора Величко Минеков, поставени впрез 1985г1985 г. пред Националния исторически музей, разположен тогава в предната част на комплекса на Съдебната палата.]]
'''Съдебна палата (София) '''e сграда в [[София]]. Изградена е като монументална структура, намира се на бул. "Витоша" 2, затворена между улиците "[[Алабин (улица в София)|Алабин]]", "Лавеле" и "Позитано".
== Построяване е експлоатация ==
[[File:Съдебна Палата София, Palace of Justice, Justizpalast, Sofia 2012 PD 2.jpg|thumb|Масивната метална ограда на парадното стълбище на Съдебната палата, поставена след ремонта йѝ в 2007г2007 г.]]
=== Предистория ===
=== Строеж ===
Строителството започва впрез 1929 г. на 16 май изкопните работи са готови. (след проектирането арх. Койчев пряко ръководи и строителството до септември 1933 г. когато е пенсиониран<ref>Манева И., ''Домът на бул. "Дондуков" 36'', в-к Новинар 10-02-2007г.</ref>)
Към 12 април 1930 г. нулевият цикъл е завършен и строителството излиза над нивото на терен с изливането на първата плоча.
Сградата има [[сиенит]]ен цокъл, облицовка от бял варовик и забележим [[корниз]] под най-горния етаж. Съдебната палата е първата сграда в града, изградена в този монументален стил, използван по-късно при Българската народна банка през 1930 г., Народната Библиотека, Операта, Военото издателство и Ларгото и пр. В атриумите на Съдебната палата са поставени български и латински надписи, като следният:
{{цитат|'''Правосѫдието е основа на държавитѣ. Нека се подчиняваме на законитѣ, за да бѫдемъ свободни. Справедливостьта трѣбва да се съблюдава въвъ всичко, а особено въ правосѫдието.'''|}}
[[File:Vittorio-Positano-Memory-Plaque-Sofia.jpg|thumb|Паметна плоча на[[Вито Съдебната палата на едноименната улица наПозитано|Виторио (Вито (Виторио) Позитано]], предодваратилпредотвратил с [[Леандър Льож Ге и др.Леге]] опожаряването на СОфияСофия от турцитеосманските всили краяпо време на робството,[[Руско-турска навойна (1877 – 1878)|Руско-турската война]]. На 20 декември 1878 г., заедно с [[Луи МариЛеже|Луи ЛеМари ЖеЛеже]] и [[Пьотър Гресер]] са първите трима обявени за почетни граждани на [http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:SlbiiakhegEJ:www.duma.bg/node/39709&hl=bg&gl=bg&strip=1 София].]]
=== След завършване на строежа ===
Към 13:00 часа на 10 януари 1944 г. внушителната новопостроена сграда е ударена с пряко попадение в североизточния йѝ сектор от [[Бомбардировки на България|англо-американската бомбардировка на София]],. точноПо по-това време в модерно оборудваното й скривалище са насочени от полицията и намерили закрила стотици граждани, но. бомбатаБомбата пробива покрива и само две от стоманобетонните плочи (на антиковия етаж и този под него) и спира в третата като не успява да нанесе тежки поражения, това кара софиянци да са още по-горди с новопостроената сграда. Щетите бързо са възстановениотстранени.
В периода 1980- – 1998 г. лицевата източна част от сградата не се използва по предназначение, тъй като в нея се помещават колекциите на [[Национален исторически музей|Националния исторически музей]],. тогава вПрез 1985 г. са поставени дветедвата лъвицилъва надна парадното стълбище, работа на скулптора [[Величко Минеков]], погрешно смятани за лъвове, заменили десетилетия стоалите там огромни бронзови саксии с два големи кактуса столетници.
ВПрез 1998г1998 г. бившата музейна част е ремонтирана зас цел връщаневъзстановяване на функционалното йѝ предназначание.
На фасадата на сградата към едноименната улица в края на 90-те години на 20-ти век бее поставена паметна плоча с портретен бронзов релеф на <span>[[Вито Позитано|Вито (Виторио) Позитано]], предотвратил предодваратилзаедно с [[Леандър Льож Ге и др.Леге]] опожаряването на София от турцитеосманските всили краяпрез на[[Руско-турска робството</span><span>война (1877 – 1878)|Руско-турската война]].</span>
В средата на 2001 г. започва първият след построяването йѝ генерален основен ремонт, който, под ръководството на арх. Любомир Семерджиев, е завършен до [[2007]] г. в основни линии (без атиковия етаж и някои други),. подмененоПодменени е иса овехтялото обзавеждане, санитария, врати, шперплатова ламперия, фитинги, окабеляване и пр. с модерно такова за сградатаокабеляване, а мебелировката и дизайнът на пространствата на залите и кабинетите са издържани в традиционния класически стил характерен за нея, автентичносттакласически стил. Автентичността на ремонтираните общи пространства е напълно запазени непромененизапазена, постанетапоставена е масивната ограда на парадното стълбище. ВПрез 2014 г. се ремонтира и атиковияатиковият етаж.
== Експлоатация ==
| 