Виетнамска война: Разлика между версии

Операциите против районите на базиране на [[Виет Конг]] се оказват недостатъчно резултатни. Отказът на президента Линдън Джонсън от частична [[мобилизация]] и свикване на резервисти означава, чеза попълването на американските войски във Виетнам се осъществява за сметка на доброволци и ограничена [[военна повинност]]. [[Офицер]]ите са длъжни през половината от срока си на служба да командват бойно подразделение; по такъв начин, смяната на командирите в подразделенията е по-честа, отколкото на редовия и сержантския състав. Във Виетнам са изпращани най-подготвените подразделения и най-опитните военнослужещи, което води до отслабването на американските контингенти в [[Западна Германия]], [[Южна Корея]] и други страни. През 1965 – 1967 г. наличните човешки резерви на армията на САЩ са изчерпани. Така, за сформираната 23-та пехотна дивизия, две от трите и&#768; бригади са спешно прехвърлени във Виетнам, без да имат адекватна подготовка и снаряжение; една от тях (198-ма лека пехотна бригада) дотогава се подготвя за полицейска служба в [[Доминиканска република|Доминиканската република]].<ref>Shelby Stanton. The Rise and Fall of an American Army. – Novato, CA: Presidio Press, 1985. – С. 195 – 196.</ref>