Комуникационен канал: Разлика между версии

[[Image:Communications men.jpg|thumb|220px|Старите телефонни линии не са подходящ канал за съвременните цифрови телекомуникации.]]

 

Цифровият канал (digital channel) е дефиниран през 1948 г. от Claude Shannon.<ref name = "shannon">Shannon C., „Mathematical Theory of Communication“, ''The Bell System Thechnical Journal'', Vol.27, pp.379 – 423,623-656, July, Octover, 1948 http://worrydream.com/refs/Shannon%20-%20A%20Mathematical%20Theory%20of%20Communication.pdf</ref> В съотвествие с дефиницията (<ref name = "shannon"/> – стр. 2), комуникационна система се състои от информационен източник (information source), предавател (transmitter), канал (channel), приемник (receiver) и получател (destination). В съотвествие с т. 3 от дефиницията на комуникационната система, каналът е средата използвана да се предава сигнал от предавателя до приемника.(<ref name = "shannon"/> – стр. 2) Архитектурата на информационния източник и получател не е част от канала. Каналът може да бъде усукана двойка, коаксиален кабел, честотна лента на радио връзка, светлинен лъч. Тук ще отворим една скоба за да поясним, че в съответствие с тази дефиниция, един оптичен кабел (single mode) може да носи няколко канала с различна държина на вълната (wave division multiplexing). По-нататък се пояснява, че каналът може да бъде дискретен, непрекъснат или смесен. (<ref name = "shannon"/> – стр. 3) Каналът обменя съобщения, които са последователност от символи. В дискретните канали тези символи са двоично кодирани. Капацитетът е основно свойство на канала и е неговата '''максимална''' [[пропускателна способност]]. Означава се с ''C''. В общия случай, когато символите имат различна дължина (като например в телексните машини) капацитетът е