Страданията на младия Вертер: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Hristovaeva (беседа | приноси) Добавяне на информация за сюжета и съдържанието на романа |
Hristovaeva (беседа | приноси) обновено съдържанието на романа |
||
Ред 32:
КОгато годеникът на Лоте - Алберт, се завръща от пътуване по работа , настроението на Вертер се променя коренно. Заформя се любовен триъгълник, в който Лоте за Вертер е като "светица", край която той не изпитва страстно желание да я притежава.В началото връзката на Вертер и Лоте е чисто платоническа. Алберт и Вертер се сприятеляват и често дискутират по различни житейски въпроси. Тогава разликата между двамата си проличава: Вертер е човек на буйните чувства, а Алберт е улегнал традиционалист. Вертер обаче усеща, че не може да признае чувствата си към Лоте пред Алберт и решава да напусне околността, без дори да се сбогува. Повод за неговото бягство става един много емоционален разговор, в който става ясно, че Лоте е обещала на умиращата си майка, че ще се омъжи за Алберт. Това е и краят на книга първа.
Вертер работи известно време при един придворен пратеник. След като един ден графът му заявява, че неговото буржоазно присъствие притеснява прослойката на властимащите, Вертер се чувства съсипан. Същевременно разбира, че Лоте и Алберт са се оженили, без да го информират и без да го поканят, и тази вест го кара да помоли да бъде освободен от двора. Вертер отпътува към свой познат княз, където остава няколко седмици, а след това се прибира в родното си място Валхайм.
Младият мъж отново започва да посещава Лоте. Несъзнателно Лоте кокетничи с чувствата на Вертер, тя например докосва с канарчето си първо своите и след това неговите устни, и с това разпалва чувствата на младия Вертер. Лоте отказва на Вертер да се "наслаждават на чувствата на едно истинско приятелство" и го моли за кратко да се отдалечи от нея и да я посети отново по Коледа, тъй като и хората от селото са започнали да ги обсъждат.
Вертер не спазва тази уговорка и в отсъствието на Алберт отново се появява при Лоте, при което започва да й чете от стиховете на Осиан. Те се отдават на чувствата си, но когато Вертер прегръщайки и започвайки да я целува, слага край на чисто платоническата им любов, Лоте се отдръпва объркана и се затваря в съседната стая. За да не притеснява повече Лоте и за да запази нейната чест, Вертер решава да отнеме живота си. В последното си писмо до Лоте той изразява дълбокото си убеждение, че ще срещне Лоте отново, в един друг свят. В навечерието на Бъдни вечер той се застрелва в глава с взет назаем от Алберт пистолет. На следващата сутрин той бива намерен мъртъв. Драмата на Лесинг "Емилия Галоти" стои отворена на неговото бюро. Така завършва втора книга на романа.{{Превод от|de|Die Leiden des jungen Werthers|7328084}}
[[Категория:Романтизъм]]
| |||