Сили по опазване на мира към ООН: Разлика между версии

На 12 юли 1995г., ОСОН (UNPROFOR) не успяват да спрат нападенията на босненските сърби над Сребреница, защото не могат да подсилят достатъчно холандското артилериийско отделение на място, и градът е опустошен. Когато практиките с двойно заключване успешно предотвратили каквото и да било по-сериозно въздушно подкрепление да бъде осъществено, всичко, което холандците успяват да направят е да евакуират жените и децата. Сърбите държат мюсюлмански мъже и изколват хиляди от тях. Безопасният район Зепа също пада във владение на босненските сърби на 25 юли. Събитията в Сребреница водят до написването на доклада на Звеното с най-добрите практики за поддържане на мира (PBPU).

 

 

Като отговор на бомбардировките на НАТО, сърбите продължават да възстановяват конфискуваните си тежки оръжия от военни постове, контролирани от Обединените нации, използвайки сила. Миротворците, сериозно превъзхождани по брой, трябва да се предадат след кратки символични сражения. При няколкот от случаите, били обградени в райони със складове за оръжия от сериозно превъзхождащи ги сръбски войски. Ген.Херве Гобилард, командващ офицер на войските на Обединените нации в Сараево, заявява, че миротворците „са просто ограничени в движенията си, но въпреки това имат оръжия, боеприпаси и храна за много дни, както и строги заповеди да защитават позициите си“, но заради вземането на заложници нараства безпокойствието и бомбардиранто водено от Обединените нации е прекратено. Също така отмъстителните действия на сърбите спрямо цивилни граждани заради бомбардировките причиняват смъртта на 70 души в Тузла, а 150 са ранените, като има и 5 души убити в Горажде.