Сили по опазване на мира към ООН: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 1:
Мисията е сформирана през 1992г., а мандатът й свършва през Март 1995г.като тогава тя бива преструктурирана в три подразделения- в [[Македония]] са разположени войски за предотвратяване на конфликтни ситуации към ООН, наречени : the United Nations Preventive Deployment Force ([[UNPREDEP]]); в Хърватия- операция за опазване на мира наречена United Nations Confidence Restoration Operation in Croatia ([[UNCRO]]), а в Босня и Херцеговина остават преструктурирани силите по опазване на мира, като техният мандат е преструктуриран и операциите, които извършват поемат друга насока. Те биват заменени с операции от страна на [[Европейски Съюз]] и [[НАТО]] през Декември 1995г.
Ред 5:
==Участници в мисията==
Отбранителните сили на Обединените Нации - ОСОН (UNPROFOR) е
Според [[ООН]] по време на мандата на мисията е имало 167 слъртни случая, като от тях 3 души са били военни наблюдатели, 159 са били военни служители, 1 член на цивилната полиция, 2 международни и 2 местни доброволци.
Командири на мисията:
Ред 26:
===Хърватия===
ОСОН (UNPROFOR) е създаден с резолюция 743 към съвета за сигурност на ООН от 21 Февруари 1992, по време на хърватската война за независимост. Първоначалната цел на мандата е била да осигури условия за мирни преговори и защитата на 3 демилитаризирани, безопасни територии обособени като Защитени зони към/на ООН, локализирани в различни региони преди република хърватия да бъде приета като член на Организацията на обединените нации. Те били конктролирани от себепровъзгласилата се Република Сръбска Крайна.
През 1992 мандатът обхванал т.нар. „розови зони“ , контролирайни достъпа до защитените зони на ООН (резолюция 762), също обхванал граничният контрол и проверката на цивилни с достъп до розовите зони (резолюция 769), както и контрол над демилитаризацията на Превлашкия полуостров до Дубровник (резолюция 779).
Ред 35:
За разлика от този в Хърватия, мандатът на ООн в Босня и Херцеговина не е било да съблюдава вече съществуващо примирие, но да опази населението на страната живо, докато войната приключи. Мандатът тук реално може да бъде разделен на 4 фази, като е важно да запозмним, че първоначалните отговорности продължавали дори когато нози такива били добавяни.
*1ва фаза- помощ към/за Сараево- с начало 5ти Юни 1992 ОСОН (UNPROFOR) носи отговорност за защитата на летище Сараево, както е било уговорено в резолюция 758, за хуманитарни цели. UNPROFOR прокарва безопасен коридор за конвои с помощи между летището и града.
*2ра фаза- Ескорт на хуманитарна помощ- на 14 Септември 1992 UNPROFOR получава мандат от съвета за сигурност на ООн за протекция на комвоите с хуманитарни помощи, както изисква главният комисар за бежанците към ООН, както и да бъде предоставен наземен превоз през затруднени територии.
*3та фаза- Защита на безопасни територии- следващото разширение на мандата било на 16 Април 1993, когато резулюцията 819 от Съвета за сигурност на ООН обявява град Сребреница за защитена територия, свободна от съоръжени атаки или други вражески актове. По-късно, през Май 1992 градовете Бихач, Сараево, Горадже, Зепа и Тузла също стават защитени зони/теротории.
*4та фаза- Мониториране на Мюсулманско-Хърватската федерация и Зоните без оръжие- накрая ОСОН (UNPROFOR) мониторира подсигурените със съдействието на САЩ примирия в Босня през Февруари 1994, създавайки т.нар Мюсулманско-Хърватска федерация. ОСОН (UNPROFOR) е бил отговорен за зоните на разделяне и пунктовете за контрол на оръжия. В допълнение UNSB оторизира увеличаването на силите на мандата, за да може да мониторира зоните, в които са забранени оръжията, но всъщност операцията никога не влиза в сила.
На 31.03.1995 ОСОН (UNPROFOR) бива преструктуриран в три координационни операции за опазване на мира.От 20 Декември 1995, силите на ОСОН (UNPROFOR) преминават под ръководената от НАТО IFOR – (Implementation Force), чиято задача е да установят Генералното структурно съгласие за мир в Босня и Херцеговина (GFAP- General Framework Agreement for Peace) или иначе познато като [[Дейтънско мирно споразумение]] (Dayton Agreement).
==Ред на действията==
===Февруари 1992- Март 1993===
Кендрик Торнбъри е директор на отдела по обществени дела на мисията в нейното начало през 1992. В края на мандата си, UNPROFOR има постигнат определен успех за възвръщане мира в Хърватия, а именно премахването на [[Югославската народна армия
Ситуацията е проблематична най-вече заради липсата на сътрудничество на местните сръбски власти, както и заради по-късните големи хърватски военни офанзиви. Освен това, целта за която ЮНПРОФОР е предназначена се променя значително. Също така, хърватската част отказва да преговаря за суверенитета на защитените зони която сърбската част не приема. Създаването на "[[Република Сръбска Краина]]" допълнително усложнява ситуацията.
Ред 51:
Отварянето на летище в Сараево е проведено от канадската оперативна група, която се премества в рамките на хърватския театър на военни действия в бойната зона на Сараево. Канадската група включва френскоговорящатия Royal 22е полк, придружени от англоговорящия трет батальон, The Royal Canadian. Канадският контингент е разположен с влак от канадската база Баден-Сойлинген, Германия.
Въпреки враждебните действия, Сараевското международно летище остава отворено. В периода от 3 юли 1992 г. до 31 януари 1993, хуманитарна акция организирана от ВКБООН с помоща на 2476 самолета под закрила
Разпределение на хуманитарна помощ е прекъснато поради липса на сътрудничество и враждебни действия на страните в конфликта, особено от босненските сръбски сили. Въпреки това, от ноември 1992 г. до януари 1993 г., общо около 34600 тона на хуманитарна помощ са доставени до около 800,000 бенефициенти в 110 локации в цялата Босна и Херцеговина.
| |||