Готически роман: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Съдържание
Сюжет
Ред 1:
'''Готически роман''' (още срещан и като ''готски роман''<ref>Богданов, И. ''Енциклопедичен речник на литературните термини''. - София : „Петър Берон“, 1993</ref>) е литературен [[литературен жанр|жанр]] от рода на фантастиката, възникнал в средата на [[18 век]] в Англия и претърпял разцвет в началото на 19 век. Готическият роман съчетава елементи на [[ужаси|ужаса]], страшното, свръхестественото, фантастичното и възвишеното с мотиви за семейна/ родова тайна, преследване, драматична любовна връзка, инцестни отношения, двойници, привидения, зловещи съновидения и т. н. Обикновено действието протича във въображаемо средновековно минало или в католическо общество, сред потискащи средновековни руини, в манастири, замъци, катедрали, подземия, тайни коридори, лабиринти, високи планини, бездънни гори, гробища и др. Централни персонажи са девицата в беда, влюбеният в нея младеж, злодеят - властен мъж с тираничен поглед, плетящият интриги порочен монах. Повествованието често е усложнено със заплетени сюжетни линии и конфликти, смяна на разказвачите, вмъкване на разказ в разказ, мистифициране на авторството (представяне на произведението като "намерен ръкопис"), колебание относно достоверността на случващото се.
 
Редом с гробищната поезия и сантиментализма, готическият роман обичайно се определя като второстепенно явление, възникнало в противовес на прекомерния [[рационализъм]] на [[Просвещението]] и предшественик на [[Романтизма]]. Основополагащ за жанра е романът [[Замъкът Отранто|''Замъкът Отранто'']]<nowiki/> (1764 г.) от [[Хорас Уолпоул]], който във второто издание от [[1765]] г. поставя подзаглавието "Готическа история" ("A Gothic Story"). С този роман се поставя началото и на Готическото възраждане (Gothic Revival) в английската литература (1764-1820). Видни представители на жанра от този период са:
* 1764[[Хорас Уолпоул]] — ''[[Замъкът Отранто]]'', [[Хорас Уолпоул]](1764)
* 1772[[Жак Казот]] — ''[[Влюбеният дявол]]'', [[Жак Казот]](1772)
* 1777[[Клара Рийв]] — ''[[Старият английски барон]]'', [[Клара Рийв]](1777)
* 1786[[Уилям Бекфорд]] — ''[[Ватек]]'', [[Уилям Бекфорд]](1786)
* 1794[[Ан Радклиф]] — ''[[Потайностите на Удолфо]]'', [[Ан Радклиф]](1794)
* 1796[[Матю Грегъри Луис|Матю Грегъри Луис ]] ''[[Монахът]]'', [[Матю Грегъри Луис]](1796)
* 1797[[Ан Радклиф]] — ''[[Италианецът]]'', [[Ан Радклиф]](1797)
* 1798[[Уилям Годуин]] — ''[[Нещата, каквито са, или приключенията на Кейлъб Уилямс]]'', [[Уилям Годуин]](1798)
* 1818[[Мери Шели]] — ''[[Франкенщайн (роман)|Франкенщайн]]'', [[Мери Шели]](1818)
* 1820[[Чарлз Робърт Матюрин]] — ''[[Мелмот Скитника]]'', [[Чарлз Робърт Матюрин]].(1820)
 
Тази форма на романа е била разпространена и в Германия. Т. нар. призрачни романи, разбойническите романи и рицарските романи също споделят някои мотиви с британския готически роман като магия, тайнствени места и средновековна обстановка. Въпреки че немското понятие ''Schauerroman (schauerlich - ужасен, бъдещ страх)'' се явява като еквивалент на британския готически роман, това не е напълно вярно. И двата жанра се основават на ужасяващата страна на средните векове, и двата включват едни и същи елементи (замъци, призраци, чудовища и т.н.), но немският ''Schauerroman'' съдържа и ключови елементи като [[некромантия]] и тайни общества и е доста по-песимистичен от британския готически роман (''gothic novel).''