Казанлъшка гробница: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахване на Категория:Художествени галерии в България, ползвайки HotCat |
Редакция без резюме |
||
Ред 2:
| изглед = Kazanlak-tomb 1.jpg
| изглед-описание = <!-- Описание на илюстрацията -->
| карта = България
| карта-пояснение = Местоположение в Казанлък
| страна = {{България}}
| област-вид = Област
Line 13 ⟶ 12:
| период = IV/III век пр.н.е.
| епоха = [[Траки|Тракийска епоха]]
| юнеско-име = Thracian Tomb of Kazanlak
| юнеско-регион = Европа и Северна Америка
Line 23 ⟶ 20:
}}
'''Тракийската гробница в Казанлък''' е зидана кръглокуполна [[гробница]], която се намира в [[Казанлък]] и е част от голям [[некропол]], разположен в близост до древната столица на [[Одриско царство|Одриското царство]] [[Севтополис]]. Датирана е в края на [[4 век пр.н.е.|IV в. пр. Хр.]]
== Откриване на гробницата ==
Гробницата е на тракийския владетел Ройгос. Открита е случайно на [[19 април]] [[1944]] година под могилен насип от войници, които копаели окоп в североизточната част на [[Казанлък]]. [[Могила]]та имала вид на естествен завършек на природно хълмистото възвишение. Тя била висока 7 m, с диаметър на основата 40 m. Войниците попаднали на иззидана каменна стена. Любопитството ги накарало да я разбият, след което влезли в нисък и тесен коридор, където имало повалена правоъгълна гранитна плоча, а от там в кръгло засводено помещение. Осъзнали, че са открили нещо важно, те извикали археолог и той потвърдил предположенията им. Така бил открит забележителен паметник от ранноеленистическата епоха у нас, който сега е сред [[Стоте национални туристически обекта]].
== Описание ==
=== Разпределение на гробницата ===
Подобни куполни гробници са открити в [[Тракия]], Южна [[Русия]] и [[Мала Азия]]. Корпусът се състои от гробна камера с кошеровидно-камбановиден [[купол]] и коридор към нея. Гробницата е покрита от каменна риза, от която пред входа на дромоса се отделят два успоредни зида, които оформят правоъгълно преддверие с дължина 2,60 м и ширина 1,84 метра. Гробницата е изградена от [[тухла|тухли]], които в дромоса имат правоъгълна форма, а в куполното помещение са трапецовидни. Последните са служили за изграждането на помещения с кръгъл план. Тухлите в гробницата са свързани с [[хоросан]], съставен от [[вар]] и [[пясък]].<ref>[http://vilibg.net/attractions.php?id=31 Казанлъшка гробница]</ref>
▲Подобни куполни гробници са открити в [[Тракия]], Южна [[Русия]] и [[Мала Азия]]. Корпусът се състои от гробна камера с кошеровидно-камбановиден [[купол]] и коридор към нея. Гробницата е покрита от каменна риза, от която пред входа на дромоса се отделят два успоредни зида, които оформят правоъгълно преддверие с дължина 2,60 м и ширина 1,84 метра. Гробницата е изградена от [[тухла|тухли]], които в дромоса имат правоъгълна форма, а в куполното помещение са трапецовидни. Последните са служили за изграждането на помещения с кръгъл план. Тухлите в гробницата са свързани с [[хоросан]], съставен от [[вар]] и [[пясък]].<ref>[http://vilibg.net/attractions.php?id=31 Казанлъшка гробница]</ref>
[[Картинка:Kazanlak-tomb 2.jpg|мини|left|180px|Входът към дромоса]]
[[Файл:Kazanlak-tomb 4.jpg|мини|left|180px|Съдове, открити в гробницата]]
=== Съдове и предмети, открити в гробницата ===
В камерата са открити останки от мъж и жена, в коридора пред камерата с кости на [[кон]]. В могилния насип са открити керамични и обредни съдове, както и части от златни украшения. Поради това, че в гробната камера са намерени незначителен брой предмети се смята, че е била ограбена още в древността. Някои предмети (40 златни копченца, 3 глинени розетки) са пример за високо развито ювелирно изкуство у траките през тази епоха. При извършване на проучвания и снемането на могилния насип са открити и две жертвени огнища със следи от [[жертвоприношение]]. В насипа е открита и изкусно изработена каничка от тънък сребърен лист. Нейната шийка е украсена с позлатен пояс от фино гравирани [[Лаврово дърво|лаврови]] листа.
▲В камерата са открити останки от мъж и жена, в коридора пред камерата с кости на [[кон]]. В могилния насип са открити керамични и обредни съдове, както и части от златни украшения. Поради това, че в гробната камера са намерени незначителен брой предмети се смята, че е била ограбена още в древността. Някои предмети (40 златни копченца, 3 глинени розетки) са пример за високо развито ювелирно изкуство у траките през тази епоха. При извършване на проучвания и снемането на могилния насип са открити и две жертвени огнища със следи от [[жертвоприношение]]. В насипа е открита и изкусно изработена каничка от тънък сребърен лист. Нейната шийка е украсена с позлатен пояс от фино гравирани [[Лаврово дърво|лаврови]] листа.
След пресяване на големия слой прах натрупал се по пода на гробницата са били открити няколко малки, кръгли, сухо позлатени мъниста от глина; част от желязна юзда; железен връх на копие; силно ръждясал и раздробен на късове крив железен нож; три малки осмолистни розетки от [[глина]], боядисани в бяло с оцветени в небесносиньо тичинки на цветчета; глинена розетка с двадесет и осем листенца, лицевата страна на която е сухо позлатена; малка златна халка; сто и четиресет дребни полусферични златни „копченца“, от вдлъбнатата страна, на които е прикрепена малка златна спирална халкичка; тесни златни, спирално усукани лентички.
Line 43 ⟶ 39:
=== Стенописи ===
Световната си известност гробницата дължи на уникалните си [[стенопис]]и в коридора и куполното помещение — едни от най-добре запазените стенописи на античната живописност от ранноелинистическата епоха. Стените на дромоса и погребалната камера са изпълнени с живописна украса, която заема площ от 40 m<sup>2</sup>. Тя показва отделни моменти от земния, военния и задгробен живот на тракийския вожд положен в нея.
Line 61 ⟶ 56:
== Гробницата днес ==
[[Картинка:Kazanlak-tomb-entrance.jpg|мини|
През 1946 г. гробницата е била вградена в специална защитна постройка, която през 1960 г. е преустроена. През 1961 г. е снабдена с климатична система, която да осигури необходимите условия за съхранение на стенописите. През 1966 г. ЮНЕСКО организира международна комисия с цел извършването на цялостна проверка на състоянието на стенописите. През 1979 г. е включена в Списъка на световното наследство на Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство.
С цел съхраняване на стенописите достъпът до оригиналната Казанлъшката гробница е строго ограничен. Достъпна за посещения е изградената в близост гробница-копие. Тя е проект на [[архитект]] [[Младен Панчев]]. Художниците, пресъздали стенописите, са професор [[Любен Прашков]], [[Златка Кожухарова]] и [[Слави Войков]].
==
<references/>
Line 72 ⟶ 67:
*'''Людмила Живкова''', Казанлъшката гробница, изд. Наука и изкуство, София, 1974.
*'''Иван Венедиков, Тодор Герасимов''', Тракийското изкуство. София, 1973 г.
* '''Иван Маразов''', К иконографии и семантике росписей Казанлыкской гробницы.
*'''Иван Маразов''', Към семантиката на стенописите от Казанлъшката гробница.
== Външни препратки ==
| |||