|
'''Траянови врата''' е името на проход, крепост и шосеен тунел в [[Ихтиманска Средна гора]]. Крепостта и тунелът Траянови врата се намират на територията на о[[Община Костенец|бщина Костенец]].
== Наименование ==
Античното наименование на прохода е ''Суки'', като след VI век започва да се нарича и с гръцкото название ''Василики пули'' („Царска порта“), а от IX век също и ''Българска порта''.
МасовоСъвременното тиражиранонаименование в''Траянови интернетврата'' товаидва твърдениеот води до заблудата, ченекоректното иметоприписване на прохода иримската крепоститекрепост в него са от времетопрохода на император [[Траян]] (53 - – 117). ВсъщностВ Императордействителност [[Траян]]става нямадума никакво отношение и връзка с наименованието на прохода и строените там укрепления. Епохи преди [[Траян]],за по време на [[Траян]] и няколко века след [[Траян]] проходът се е наричал Суки. и чак след VI в. получава елинското название Василики пули (Царска порта), а малко по -късно към IX в. да бъде назоваван Българска порта.съоръжение – Реставриранитереставрираните руини в прохода, известни в момента като "Крепост„Крепост Траянови врата"врата“ са останкитеостанки от крепостния комплекс Стенос, изграден през V ввек. , т.е. три века след смъртта на [[Траян|Траян.]] <ref>Проф. Димитрина Митова-Джонова: Confinium Succi и Mutatio Soneium през античността и ранновизантийската епоха, сп. Анали 2 - – 3, 1994 г.</ref> Проф. Петър Мутафчиев извежда тезата, че топонимът "Траянови„Траянови врата"врата“ е използван за първи път чак в XV в.век в летописа "Унгарското„Унгарското кралство"кралство“ на [[Антонио Бонфини]] , където се описва кръстоносния поход на крал [[Владислав III|Владислав Варненчик]] срещу [[Османска империя|Османската империя]] през 1443 - – 1444 г .<ref>Мутафчиев П. Старият друм през Траянови врата, Избрани съчинения. том II, С. 1973</ref> След [[Освобождение на България|Освобождението]], когато започват да се публикуват множество исторически извори и изследвания, наименованието "Траянови„Траянови врата"врата“ бързо добива популярност и се налага като исторически, географски и административен термин, официално използван за местността и прохода днес. ▼
== Проход ==
В Древността проходът носи името '''Суки''' (на [[латински]]: ''Succi''), а непосредствено до него е изградено укрепление и пътна станция на име ''Соней'' (на латински: ''Soneium''). През [[4 век]] историкът [[Амиан Марцелин]] описва прохода по следния начин:
:[[Файл:Крепост Траянови Врата - 2015-09-02.jpg|thumb|Реставрираната крепост Траянови Врата]]''„Хребетите на високите планини [[Стара планина|Хемус]] и [[Родопи]], от които първата започва от [[Дунав|Истър]], а втората – от отсамния бряг на [[Вардар|Аксий]], се сближават в една теснина, където те завършват със стръмни скали. Това място отделя [[Илирик]] от [[Тракия]], като оставя от едната страна [[Вътрешна Дакия]] и [[София|Сердика]], а от другата – [[Тракия]] с [[Филипопол]]. А тия градове са големи и известни. И сякаш природата е предусещала, че околните племена трябва да бъдат подчинени на римската власт, та преднамерено тъй е устроила това място, та на първо време да даде между издигащите се един до друг хълмове един тесен и не толкова известен прелез, който по-късно със засилващото се величие и блясък на римската държава бил разширен и за преминаване на колесници. А колкото пъти бил затварян достъпът към него, толкова пъти били отблъсквани оттам велики пълководци и цели народи. Страната, която е откъм Илирик, тук се извишава слабо, като че ли е леснодостъпна, за да се издигне след това наведнъж. А насрещната страна откъм Тракия се спуска стръмно и е труднодостъпна поради провалените пътеки и мъчно става преминаването ѝ, дори и когато никой не се противопоставя насреща. В подножието на тази планинска преграда се простират от двете ѝ страни обширни равнини.“''<ref>Амиан Марцелин, XXI, 10, 3- – 4, прев. Хр. Данов и Б. Геров.</ref>
През Средните векове проходът е наричан '''Царски проход''' (на [[гръцки]]: ''Βασιλική κλεισούρα'') или „Царски врата“ (на [[гръцки]]: ''Βασιλική πύλη''), а по-късно и '''Български проход''' (на гръцки: ''Βουλγαρική κλείσις'').
Проходът влиза в историята през [[986]] г., когато [[Византия|византийският]] император [[Василий II (Византийска империя)|Василий II]] предприема поход срещу България в стремеж да откъсне български територии. На [[17 август]] българската войска начело с бъдещия цар [[Самуил]] пресреща византийците при прохода Траянови врата и напълно ги разбива (вж. [[битка при Траянови врата]])<ref>[http://www.standartnews.com/archive/2004/08/23/history/index.htm ''„При Самуил стигаме до Коринт и Далмация“'', проф. Божидар Димитров], в-к Стандарт, 23 август 2004</ref>.
Името ''Траянови врата'' е използвано за пръв път от историка [[Антоний Бонфиний]] (1427- – 1502) във връзка с похода на [[Владислав III|Владислав Варненчик]], който преминава прохода с войските си през [[1443]] г. По време на [[османското владичество]] проходът е наричан и с турското име '''Капъджик дервент''' (от [[турски]]: ''kapı'' – капия, врата, и ''dervent'' – проход), както и '''Маркова капия'''. Огромната арка на римската порта, висока около 18 метра, е била запазена до XIX[[19 век| век]]<ref>П. Мутафчиев, Старият друм през Траянови врата, Списание на БАН, 55, 1937, 19- – 146</ref>.
== За някои масово възприети заблуди за Траянови врата ==
{{оригинално изследване}}
Заблуда 2: ''Крепостта е известна като Щипон.'' ▼Заблуда 1: ''Проходът носи името на римския император [[Траян]], с когото се свързва съществувалата там крепост.''
▲Масово тиражирано в интернет това твърдение води до заблудата, че името на прохода и крепостите в него са от времето на император [[Траян]] (53-117). Всъщност Император [[Траян]] няма никакво отношение и връзка с наименованието на прохода и строените там укрепления. Епохи преди [[Траян]], по време на [[Траян]] и няколко века след [[Траян]] проходът се е наричал Суки. и чак след VI в. получава елинското название Василики пули (Царска порта), а малко по късно към IX в. да бъде назоваван Българска порта. Реставрираните руини в прохода, известни в момента като "Крепост Траянови врата" са останките от крепостния комплекс Стенос, изграден през V в., т.е. три века след смъртта на [[Траян|Траян.]] <ref>Проф. Димитрина Митова-Джонова: Confinium Succi и Mutatio Soneium през античността и ранновизантийската епоха, сп. Анали 2-3, 1994 г.</ref> Проф. Петър Мутафчиев извежда тезата, че топонимът "Траянови врата" е използван за първи път чак в XV в. в летописа "Унгарското кралство" на [[Антонио Бонфини]] , където се описва кръстоносния поход на крал [[Владислав III|Владислав Варненчик]] срещу [[Османска империя|Османската империя]] през 1443 - 1444 г .<ref>Мутафчиев П. Старият друм през Траянови врата, Избрани съчинения. том II, С. 1973</ref> След [[Освобождение на България|Освобождението]], когато започват да се публикуват множество исторически извори и изследвания, наименованието "Траянови врата" бързо добива популярност и се налага като исторически, географски и административен термин, официално използван за местността и прохода днес.
▲Заблуда 2: ''Крепостта е известна като Щипон.''
Крепостта в прохода Траянови врата няма нищо общо с Щипон. Наименованието на крепостния комплекс в прохода е Стенос. Проф. [[Димитрина Митова-Джонова]], археолог, ръководела разкопките на обекта през 1978- – 1987 г., датира с точност изграждането и използването на крепостта Стенос - – от 491 до 582 г. след което крепостта бива изоставена. Античната порта и триумфалната арка били запазени до края на XVIII в. <ref>Проф. Димитрина Митова-Джонова: Confinium Succi и Mutatio Soneium през античността и ранновизантийската епоха, сп. Анали 2- – 3, 1994 г.</ref> Щипон е поселище, с ромейско нзвание Стопонион, в българския изговор Щипоне нелокализирано от археолозите и до днес. Предполагаемото му местонахождение е някъде е в землището на [[Ихтиман|гр. Ихтиман]], в посока североизток от града около магистрала Тракия. Ромейският историограф [[Йоан Скилица]] описва Стопонион - – Щипоне с като "топос" -„топос“ – място или местност. Проф. [[Васил Златарски]], проф. [[Василка Тъпкова-Заимова]] и други археолози априорно идентифицират Стопонион - – Щипоне като предполагаема крепост на базата на историко - – географски проучвания, но единствено само археологическо локализиране и проучване би могло да даде точните отговори. <ref>Деян Робовянов, Извънстоличните каменни крепости на Първото българско царство (IX - – началото на XI в.), БАН, Национален археологически институт и музей, Дисертации, том V, София 2011 г.</ref>
Голямата бъркотия че крепостта в прохода Траянови врата е Щипон идва от нечие неправилното тълкуване на [[Битолски надпис (1015)|Битолския надпис]] от 1015 г. на българския цар [[Иван Владислав]] (1015- – 1018). Там се споменава следното: ''"самодрьжъць„самодрьжъць быстъ бльгарїнь родомь ѹнѹкъ Николы же ї Риѱимиѧ благовѣрьнѹ сынь Арона Самоила же брата сѫща ц ҃рѣ самодрьжавьнаго ꙗже i разбїсте въ Щїпонѣ грьчьскѫ воїскѫ ц ҃рѣ Васїлїа кде же взѧто бы злато..."“'' [[Иван Владислав]] описва родословието си, споменавайки, че е син на [[Арон самуил|Арон,]] който е брат на царя- самодържец [[Самуил]], които разбили в Щипон гръцката войска. [[Иван Владислав]] използва най- близкото населено място да обозначи къде е било мястото на битката. Никъде не споменава думите крепост или проход за Щипон. Самата битка на [[Битка при Траянови врата|17 август 986 г]]. е описана от историографа [[Лъв Дякон]], пряк очевидец и участник в нея. Въпреки, че основното ядро на войските на [[Василий II Българоубиец|Василий II]] са разбити именно в теснината на прохода и около руините на неизползваната след VI в. крепост Стенос, битката се е разиграла на доста широк периметър, тъй като ромеите са били преследвани по протежение на пътя от Щипон до Ветрен.
Кой и как е решил, че руините на крепостта Стенос - – сега "Крепост„Крепост Траянови врата"врата“ е Щипон не е ясно, но тази заблуда в резултат на невнимателен прочит или непознаване на историята и събитията свързани с Траянови врата, масово се тиражира копи пейст в множество туристически, общински, описателни и други сайтове и се приема като истина от широката аудитория. Връх на абсурда бе поставянето през 2006 г. на паметна плоча с името "Крепост„Крепост Щипон"Щипон“ при руините на Стенос. В последствие надписът беше сменен с "Крепост„Крепост Траянови врата"врата“. Всичко това говори за неадекватното отношение на държавата към историческото наследство, за плашещата некомпетентност на чиновниците, отговарящи за популяризиране на това наследство. Необяснимо и недоумяващо остава поведението на пълно мълчание и безразличие на представителите на историческата наука, които и досега не са излезли с ясно и точно разяснение на фактите и събитията за да разсеят масовите заблуди около Траянови врата.
== Тунел ==
|
