Арабско завоюване на Персия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
1 съкращение при използване на шаблон |
махам твърдения без източник; факт |
||
Ред 16:
'''Арабско-мюсюлманското завладяване на [[Сасаниди|Сасанидска]] Персия''' води до края на [[Сасанидско царство|Сасанидското царство]] (или по-точно [[империя]]) през 644 г., падането от власт на Сасанидската династия в 651 г. и в крайна сметка до намаляване влиянието на [[Зороастризъм|зороастрийската религия]] на територията на т.нар. [[Голям Иран]], вследствие на което тази предходна [[световна религия]] почти изчезва.
{{факт|[[Араби]]те за първи път се появяват на сасанидска територия през 633 г., когато под предводителството на [[Халид ибн Уалид]] нахлуват в [[Месопотамия]], която с [[Вавилон]] по време на [[римско-персийски войни|римско-персийските войни]] е „[[ябълката на раздора]]“ между Рим и Персия.|2016|6|9}}
{{факт|Първият арабски набег на сасанидска територия е отбит следствие от персийските контраатаки. Второто нашествие започва в 636 г. под предводителството на [[Саад ибн Аби Уаказ]], който печели ключовата [[битка при Кадисия]], която отключва може би най-значимото културно-историческо събитие в [[Ориент]]а за прехода между античност и средновековие – арабското завоюване на Персия. Спечелването на битката при Кадисия води до установяването на нова естествено-географска арабско-персийска граница като бариера – по билата на [[Загрос]].|2016|6|9}}
{{факт|Персите не се примирили с новото статукво и отпочнали непрестанни нападения на новозавоювания от арабите район на [[двуречие]]то, поради което [[халиф]] [[Омар]] разпоредил пълна инвазия срещу Сасанидска Персия през 642 г., която била осъществена до средата на 644 г. и завършила с пълното завоюване на Сасанидската държава. Бързото завладяване на Персия се получило в серия от добре координирани двупосочни атаки насочвани от халиф Омар от [[Медина]], които се превръщат и в най-големия [[триумф]] на и за [[ислям]]а в световната история. Тези войнски победи от 642/44 г. допринасят за репутацията на халифа Омар като за изключителен военен и геополитически стратег.|2016|6|9}}▼
▲Персите не се примирили с новото статукво и отпочнали непрестанни нападения на новозавоювания от арабите район на [[двуречие]]то, поради което [[халиф]] [[Омар]] разпоредил пълна инвазия срещу Сасанидска Персия през 642 г., която била осъществена до средата на 644 г. и завършила с пълното завоюване на Сасанидската държава. Бързото завладяване на Персия се получило в серия от добре координирани двупосочни атаки насочвани от халиф Омар от [[Медина]], които се превръщат и в най-големия [[триумф]] на и за [[ислям]]а в световната история. Тези войнски победи от 642/44 г. допринасят за репутацията на халифа Омар като за изключителен военен и геополитически стратег.
▲{{факт|След ислямско-арабското завоюване на Сасанидска Персия, източните ѝ предели дълго се съпротивляват на новата религия, запазвайки висока степен на независимост от централната власт. Като цяло предходните [[парти|партски]] райони в Сасанидската държава оказват най-силна съпротива на ислямско-арабското проникване.|2016|2|11}} От друга страна ислямско-арабската агресия се осъществява по време на междуособна сасанидско-партска разпра прераснала във въоръжен конфликт. <ref>Parvaneh Pourshariati, ''Decline and Fall of the Sasanian Empire: The Sasanian-Parthian Confederacy and the Arab Conquest of Iran'', I.B. Tauris, 2008. (p. 4)</ref>
== Вижте също ==
|