Страданията на младия Вертер: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Hristovaeva (беседа | приноси) форма |
||
Ред 20:
}}'''„Страданията на младия Вертер“''' е роман в писма (епистоларен роман) на немския поет и белетрист [[Йохан Волфганг фон Гьоте]]. Името на романа в оригинал е „Die Leiden des jungen Werthers“. За първи път романът се появява през 1774 г. на Лайципския панаир на книгата и веднага се превръща в бестселър. През 1787 г. Гьоте преработва романа и заглавието се променя от „Die Leiden des jungen Werters“ на „Die Leiden des jungen Werter“. Романът прави [[Йохан Волфганг фон Гьоте|Гьоте]] известен и спада към най-успешните романи на литературната история.
В романа „Страданията на младия Вертер“ (1774) се разказва за младия стажант по право, който пише за нещастната си любов към неговата любима Лоте, която е сгодена за друг. Накрая на романа Вертер се самоубива. След националния успех на драмата „Гьотц фон Берлихинген“ (1773) това е вторият, може вече да се каже европейски успех на Гьоте. „Страданията на младия Вертер“ излиза 1774 и също като „Гьотц фон Берлихинген“ се числи към литературното движение Бурни устреми. Вертер е персонаж, свързан пряко с литературното течение Бурни устреми - като тях той е страстен и чувствителен, духът му е бунтовен, боготвори природата, обича античната литература, прелива от жизнерадост, но също така се усеща неговата неудовлетвореност от живота.
Може да се каже, че сюжетът на романа е дотам автобиографичен, до колкото Гьоте описва своята платонична връзка с вече сгодената Шарлоте Буф и преработва това свое изживяване с литературни похвати. Мотивът за трагичния изход от тази любов Гьоте заема от съдбата на своя приятел Кал Вилхелм Йерусалем, секретар във немското градче Вецлар. Той е бил влюбен в сгодена жена на име Елизабет Херд, която останала недостъпна за него. Литературният облик на Лоте в романа носи също така качества на тъмноокия Максимилиан Ла Рош, отново познат на Гьоте от времето около създаването на романа. Въпреки близостта с реалността, Гьотевият Вертер си остава фикционален образ.
Ред 42:
== Форма ==
Гьоте избира формата на романа в писма или така наречения „епистоларен роман“. Тринадесет години по-рано френският писател [[Жан-Жак Русо]] доказва, че този жанр оказва особен ефект върху читателя. Причината е автентичността и достоверността, която се предава чрез толкова лична форма като писмото. Читателят се превръща в "съучастник" на интимните чувства на пишещия писмата. Издателят остава анонимен, но се появява с кратки разяснения под текстовете, засягащи имена на личности, произведения и места. Романът като епистоларен роман е написан в първо лице единствено число - от една страна говори Вертер, а от друга издателят. Това става ясно например в последната сцена, когато Вертер умира. Той не би могъл сам да описва смъртта си и как е намерен. По този начин се засилва драматиката на произведението.
{{Превод от|de|Die Leiden des jungen Werthers|7328084}}
| |||