Първи балкански съюз: Разлика между версии

Първият балкански съюз е изграден от сръбската дипломация в лицето на княз [[Михаил Обренович]] и министър-председателя [[Илия Гарашанин]].<ref name="jovanovic347">{{cite book | last = Йовановић | first = Слободан | year = 1933 | url = http://serbia-forum.mi.sanu.ac.rs/wb/?action=getbook&bookkey=548#page/0/mode/1up | title = Друга влада Милоша и Михаила | publisher = Издавачка књижарница Геца Кона | location = Београд | accessdate = 12.10.2013}} Стр. 347-353</ref> Стремежът на Михаил е да създаде и оглави голяма южнославянска държава за сметка на османски владения.<ref name="stavrianos394">{{cite book | last = Stavrianos | first = Leften | year = 2000 | title = The Balkans Since 1453 | publisher = C. Hurst & Co. Publishers | isbn = ISBN 1850655510}} Стр. 394-396</ref> На този проект откликва част от революционно настроената българска емиграция, която разчита на сръбска подкрепа за освобождението на България.<ref name="hevr48">{{cite book | last = Хевролина | first = В. М | year = 2005 | title = Российская дипломатия и балканский вопрос во второй половине 60-х годов XX века: стратегия и тактика (Във: Отечественная история, 2005, №1, с. 39-56}} Стр. 47-48</ref> Мотивите на Гърция за сближение със Сърбия са свързани с избухването на [[Критско въстание (1866- – 1869)|Критското въстание]] през 1866 и опасността от война с Османската империя, за която Атина е военно и финансово неподготвена. Поради неподготвеността на Гърция и Румъния и материалната зависимост на българи и черногорци, осъществяването на общата цел – унищожаване на османското господство на Балканите – зависи преди всичко от Белград. На свой ред, Михаил и Гарашанин разчитат на руска подкрепа за дипломатическо изолиране на Османската империя и за подготовка на съвместни военни действия на балканските държави и народи.<ref name="jovanovic347"/> [[Руска империя|Русия]] подкрепя начинанието като изпраща в Белград пари, оръжие и офицери и насърчава българи и албанци за съюз със сърбите. Така Петербург се стреми към ликвидиране на последиците от [[Кримската война]] и [[Парижки мирен договор (1856)|Парижкия договор]] от 1856 година и към контрол върху [[Черноморски проливи|Проливите]] чрез изграждане на балканска конфедерация от приятелски настроени държави.<ref name="hevrolina">{{Харв|Хевролина|2005|loc=43, 47-48}}</ref>