Виктор Юго: Разлика между версии

{{Писател

| място на раждане = [[Безансон]], [[Франция]]

}}

'''Виктòр-Марѝ Югò''' ({{lang-fr|Victor-Marie Hugo}}) е [[Франция|френски]] [[поет]], [[писател]], [[драматург]], [[романист]], [[художник]] и общественик. Считан е за един от най-известните и важни френски писатели дали отражение, както върху литературния, така и върху политическия живот на страната. Той заема видно място в историята на френската литература през 19 век, в жанрове и сфери с изключително разнообразие. Едни от най-известните му творби са „[[Парижката Света Богородица]]“ и „[[Клетниците]]“. Освен литературни изяви, той има и политически речи в Камарата на лордовете, в Учредителното събрание и Законодателното събрание, по въпроси засягащи например [[смъртно наказание|смъртното наказание]]. В творчеството му са включени и многобройни [[пътепис]]и и обширна кореспонденция.

 

 

Предимно благодарение на моралните и политически избори, които прави през втората половина от живота си, той става популярна емблематична фигура на Третата република и при смъртта си, на 22 май 1885 г. той заслужава национално погребение. Останките му се намират в [[Пантеон]]а в [[Париж]], поставени там на 31 май 1885 г.

 

== Биография ==

[[Файл:Victor Hugo birthplace.jpg|мини|250п|left|Родната къща на Виктор Юго в Безансон]]

 

Писателят прекарва детството си в [[Париж]] с чести пътувания до [[Неапол]] и [[Испания]], където военната служба отвежда баща му. Така през 1811 година той посещава, заедно с брат си Йожен, религиозно училище в [[Мадрид]]. През 1813 година се установява в Париж с майка си, която напуска баща му заради връзка с [[Виктор Фано дьо Лаори]], също имперски генерал. През 1815 година постъпва с брат си в пансиона Кордие. Изглежда по това време започва да пише стихове.{{hrf|Hugo|1863|233}} Той е окуражаван от майка си, на която чете стихотворенията си, както и от учителка в пансиона, която ги редактира.{{hrf|Hugo|1863|233}} По това време той е изключително амбициозен, едва четиринадесетгодишен той отбелязва в полето на един вестник - „Искам да бъда [[Франсоа Рене дьо Шатобриан|Шатобриан]] или нищо“.{{hrf|Hugo|1863|339}}

Семейството на Виктор и Адел Юго води активен светски живот и се сближава с известни фигури от културния живот, като [[Шарл-Огюстен дьо Сент-Бьов]], [[Алфонс дьо Ламартин]], [[Проспер Мериме]], [[Алфред дьо Мюсе]], [[Йожен Дьолакроа]].{{hrf|Hugo|1863}} През 1831 година Адел Юго има любовна връзка със Сент Бьов.{{hrf|Rosa|1985}} От 1826 до 1837 година семейството често гостува в замъка на [[Луи-Франсоа Бертен]], директор на вестник „[[Журнал де деба]]“, в [[Биевър]]. По време на тези посещения Юго се запознава с [[Ектор Берлиоз]], [[Франсоа Рене дьо Шатобриан]], [[Ференц Лист]], [[Джакомо Мейербер]], и пише стихове, включително стихосбирката „Есенни листа“ (''„Les Feuilles d'automne“'', 1831).

 

 

През [[1827]] г. Виктор Юго публикува пиесата „Кромуел“ (''„Cromwell“''), която има блестящ успех. В нейния предговор той се противопоставя на класическите конвенции, особено на принципа за единство на време и място, и очертава основните идеи на своята [[романтична драма]].

 

=== Театрален период ===

От 1830 до 1843 година Виктор Юго се посвещава почти изцяло на [[театър]]а, макар че продължава да публикува и поезия. Още през 1828 година той публикува младежката си пиеса ''„Amy Robsart“''. През 1830 година той пише драмата „[[Ернани]]“ (''„Hernani“''), която става повод за публичен сблъсък между литературните традиционалисти и новото романтично течение, оглавявано от [[Теофил Готие]], което ентусиазирано подкрепя автора на „Ернани“. През 1831 година е поставена забранената две години по-рано пиеса на Юго „Марион Делорм“ (''„Marion de Lorme“''), а през 1832 година - „Кралят се забавлява“ (''„Le roi s'amuse“'').

 

 

=== Изгнание ===

 

След държавния преврат от 2 декември 1851 година, когато Луи-Наполеон Бонапарт се обявява за пожизнен президент, Юго първоначално се подготвя за бягство, за кратко е арестуван, но скоро е освободен.{{hrf|Tulard|2006|321}} След това той напуска страната доброволно{{hrf|Cars|2005}} и заминава за [[Брюксел]], а след това за остров [[Джърси]], британско владение край френския бряг на Ла Манша. Тук той пише „Наполеон Малкия“ (''„Napoléon le petit“''), „Историята на едно престъпление“ (''„Histoire d'un crime“'') и „Наказания“ (''„Les Châtiments“''), в които яростно критикува преврата и неговия извършител.{{hrf|Poyet|2001|35}}{{hrf|Olivieri|2013}} Мъчителните спомени за дъщеря му Леополдин, както и любопитството му, го подтикват към [[Спиритизъм|спиритичните]] експерименти, описани във „Въртящите се маси на Джърси“ (''„Les Tables tournantes de Jersey“'').

 

=== Завръщане във Франция и смърт ===

[[Файл:Hugo, Victor (1802-1885) - par Felix Nadar (1820-1910).jpg|мини|дясно|Снимка от [[Надар]]]]

[[Файл:1er juin 1885 - Enterrement Victor Hugo.jpg|мини|thumb|200px|дясно|Погребалната церемония на Виктор Юго на 1 юни 1885]]

[[Image:Victur-Hugo-Ave-Paris-Photo-by-Pejman-Akbarzadeh.JPG|thumb|250px|''Avenue Victor-Hugo'' в Париж]]

 

 

== Творчество ==

 

=== Игрални филми (кино и телевизия) ===

Романът '''Клетниците''' е включен в Международната филмова база данни IMDB с 20 адаптации, като най-старата е от 1909 г., а последната от 2012 г. <ref>[http://www.imdb.com/find?q=les%20miserables&s=tt&exact=true&ref_=fn_tt_ex</ Списък на филмите със заглавие ''Les Misérables'' в IMDB] към 10 ян. 2013 г. </ref>. Това са:

* Късометражни - [http://www.imdb.com/title/tt0000969/?ref_=fn_tt_tt_14 1909 (3 части)]

 

{{романтизъм}}

[[Категория:Френски писатели]]

[[Категория:Френски поети]]