Ангел Узунов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Добавяне на Категория:Възпитаници на Софийския университет, ползвайки HotCat |
|||
Ред 38:
[[Файл:Ahil Karadimchev Angel Uzunov.JPG|дясно|мини|250п|[[Ахил Карадимчев]], Ангел Узунов и други]]
В 1919 година завършва право в [[Софийски университет|Софийския университет]]. От 1901 година е член на ВМОРО и е началник на Кюстендилския [[Погранични пунктове на ВМОРО и ВМРО|пограничен пункт]] в периода 1909 – 1925 година. Избран е за делегат на бъдещия общ конгрес на [[Битолски конгрес на ВМРО (1923)|Битолския конгрес на ВМРО]] от 1923 година. Секретар е на [[Македонска парламентарна група|македонската парламентарна група]] в [[22 Обикновено Народно събрание|XXII ОНС]]<ref>Шанданов, Петър, Богатство ми е свободата, ИК Гутенберг, София, 2010, стр.166, 212.</ref>. В 1925 година е председател на [[Шести конгрес на ВМРО|VI конгрес на ВМРО]] и е избран за запасен член на [[Задгранично представителство на ВМОРО|Задграничното представителство]], въпреки че преди това се противопоставя на идеята ЗП да бъде избирано от конгрес<ref>Шанданов, Петър, Богатство ми е свободата, ИК Гутенберг, София, 2010, стр.218, 226.</ref>, а не както е по устав от
Узунов е народен представител в [[22 Обикновено Народно събрание]] от 1927 до 1931 година. По-късно, от 1931 до 1944 година, работи в Министерството на финансите, а от 1944 до 1946 упражнява адвокатска професия. През декември 1942 година публикува в списание [[Илюстрация Илинден]] статията „Впечатления и констатации от конгреса на Илинденци“, в която пише: {{Цитат|Илинденци, като стари борци за свободата и обединението на българския народ, си остават безрезервно на фронта на държавата, която са готови да защитават с последни сили. Техният девиз е: „Един народ, една държава, един Цар“. Родната и храбра българска армия, която в миналото води неколко кървави войни за обединението на българския народ и която в тия исторически моменти стои будна на своя пост, готова на всякакви жертви, за да запази правата на българския народ, също така беше на особена почит от илинденци. Когато се споменеше българската армия, или когато някои нейн представител се явеше да говори на конгреса илинденци със ставане на крака и с „ура“ изказваха своите адмирации и своята признателност към българското войнство. В Смилево, Цапари и в Охрид първите представители на родната армия бяха носени на ръце от илинденци и от народа в знак на обич и признателност.<ref>Илюстрация Илинден, бр.140, стр.6</ref>}}
| |||