Христо Коцев: Разлика между версии

Попкоцев е роден на 5 януари 1869 година в [[Ново село (община Щип)|Ново село]], [[Щип]]ско, в [[Османска империя|Османската империя]], днес в [[Република Македония]]. Учи в Ново село и Щип при Коце Шикеринов, [[Йосиф Ковачев|Йосиф]] и [[Ми­хаилМихаил Ковачев|Ми­хаил Ковачеви]], [[Александър Попзахариев]], [[Димитър Павлов (общественик)|Димитър Павлов]] и други.<ref name="Обзор 288">{{cite book |title= Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив: От фонд No. 381 до фонд No. 599 |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year= 1986|publisher= Народна библиотека „Кирил и Методий“|location=София |isbn= |pages= 288 |url= http://www.nationallibrary.bg/fce/001/0049/files/Obzor._.7%281%29.pdf |accessdate= }}</ref> След това учи в [[Солунска българска мъжка гимназия|българската гимназия]] в [[Солун]]. След ученически бунт заедно с група свои другари е изключен от гимназията. В началото на 1888 година, с група от 19 души, между които и други бъдещи революционери е привлечен от [[Сръбска пропаганда в Македония|сръбската пропаганда]] и продължава образованието си във Великата школа в [[Белград]]. След като е подложен там на силен натиск за посърбяване, с приятелите си вдигат нов бунт и отново са изключени. Емигрират групово в България, където той се записва да учи и през 1892 завършва славянска филология и литература в [[Софийски университет|Софийския университет]]. Работи като български учител в [[Истанбул|Цариград]], [[Одрин]], [[Скопие]], Солун, Щип и други места. [[Даме Груев]] му възлага като един от учителите в [[Одринска българска мъжка гимназия|Одринската българска мъжка гимназия]] и член на организацията първи да започне изграждането на комитетската мрежа в [[Одринска Тракия]] през 1895 г.<ref>Freedom or Death, The Life of Gotsé Delchev, by Mercia MacDermott, Journeyman Press, London & West Nyack, 1978, р. 230.</ref> Така в началото на 1896 г. той и [[Павел Генадиев]] основават Одринския революционен комитет, чийто председател става Попкоцев. През същата година е назначен за учител при Солунската гимназия, където на [[Солунски конгрес на ВМОРО (1896)|Солунския конгрес]] в същата година е избран за член на [[Централен комитет на ВМОРО и ВМРО|Централния комитет]] за периода 1896 – 1897 г. През 1898 г. е арестуван и е осъден на 4 години затвор през март 1899 година. През януари 1903 година след освобождаването си присъства на [[Солунски конгрес на ВМОРО (1903)]]. Той е член на ЦК отново през 1903 – 1904 година.

Неколкократно е арестуван и затварян.<ref name="Обзор 288"/>{{cite book |title= Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив: От фонд No. 381 до фонд No. 599 |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year= 1986|publisher= Народна библиотека „Кирил и Методий“|location=София |isbn= |pages= 288 |url= http://www.nationallibrary.bg/fce/001/0049/files/Obzor._.7%281%29.pdf |accessdate= }}</ref> Според [[Михаил Думбалаков]] в края на 1905 година Попкоцев е арестуван в Солун заедно с Думбалаков, [[Петър Попарсов]] и скопянина Чолаков.<ref>Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцит{{Уникод|&#x463;}} на живота и революцията, том I, София, 1933, стр. 97.</ref>