Индже войвода (село): Разлика между версии

Селото е разположено край малката Селска ,,Изворска" река, на 36 км. южно от Бургас, 34 км. от Малко Търново и 3 км. западно от международния път ,,"Е-87" от Бургас за Малко Търново. Сгушено е в северното подножие на Босненския рид, в горното течение на река Изворска.

Селото се намира в нископланинския район на [[Странджа]] и е обградено от широколистни гори. Към момента населението на селето е от 156 жители.

* Стойчо Папизов

За първи път селото се споменава през 1731/32 г. с името Урум (Гръцко село), а по-късно Урум кьой. Смята се, че първите му заселници били кошничари ,,"[[кариоти]]" - – погърчени българи, но селото е основано вероятно около средата на 1600 г. Според Константин Иречек селището е основано от гърчеещи се българи (караити), пристигнали от Елховския и Тополовградския райони. Така сред чисто българските села, в тази част на Странджа се появило гръцкото село Урум кьой, което местното християнско население не приело с добри чувства.

През 1934 г. името на с. Урум кьой е заменено съгласно заповед №2820/обн. на 14.08.1934 г. с името на [[Индже войвода]], на един от най-обичаните български войводи - – народният закрилник Индже войвода в началото на ХІХ век. В къщата, където бил ранен, има паметна плоча.

В с. Индже войвода до 1877 г. основен поминък на местните жители е животновъдството - – овце, кози и по-малко говеда, дърводобив и малко земеделие.

Селското общинско управление е създадено през април 1881 г. и дълги години се е помещавало, в стар турски хамбар. До тогава селото е причислено към с. Вършило. Село Урум кьой е самостоятелна община от 1900 до 1934 г. През 1927 г. започва прокарването на 3 км. шосе от разклона на пътя Бургас-Малко Търново до селото. През 1934 г. общината с 1600 души население се закрива и селото е прехвърлено към с. Зидарово, а от 1937 г. към с. Крушевец. След 1940 г. кметството се премества в сградата на старото училище, а от 1946 г. до 1958 г. е Самостоятелен народен съвет. След това до 1979 г. е към Селски общински народен съвет с. Извор. От тогава насам е към Община Созопол.

Първото училище ,,Св„Св. Св. Кирил и Методий"Методий“ се открива в края на ХІХ в. Сградата му е завършена през 1940 г. В селото идват за учители прогресивни хора от Странджа и страната, които организират разнообразен културен живот. През 1885 г. започва строежът на църквата ,,Св„Св. пророк Илия"Илия“ и се завършва през 1890 г. Първият български свещеник от 1888 г. е поп Никола, след него от 1893 г. до 1905 г. е Хр. Димитров. През 1941- – 1943 г. свещеник е К. Иванов. Ремонти за извършвани през 1924, 1926 и 1960 г. През втората половина на ХХ В. църквата е изоставена и полуразрушена. След събрани дарителски средства е открита през 2001 г. В селото има три параклиса – - ,,Св„Св. Илия" -Илия“ – открит на 20.07.2006 г. ,,Св„Св. Елена"Елена“; ,,Св„Св. Георги"Георги“; на около 4 км. от селото посока Бургас се намира параклис ,,Св„Св. Георги"Георги“.

отбелязват се традиционните християнски празници и обичаи. По-късно през 1928 г. е открито Читалище ,,Наука". Горска кооперация ,,Босна" -„Босна“ – с. Урум кьой е основана през 1928 г. От 1932 г. се присъединява към Странджанския районен горско-кооперативен съюз. След демократичните промени се създава земеделска кооперация, която през 2000 г. е ликвидирана.

В Отечествената война 1944- – 1945 г. от селото участват следните: Ст. Шейретов, Хр. Димитров, Ж. Колибаров, Ив. Тонев, Т. Сазанов, като граничар през 1952 г. е убит Ж. Жеков. Родом от с. Индже войвода е Иван Щерев – един от 44-та антифашисти, останали в историята с бягството, организирано през 1925 г. от превърнатия в затвор манастир на остров Св. Анастасия.

* '''''Пещера „Липата”„Липата“''''', с дълбочина 41 метра;

* '''''Защитена местност „Казаков вир”вир“''''' – обявена е през 2003 г. с цел опазване на скални образувания, карстов извор и естествени местообитания на редки растителни и животински видове.

== Редовни събития ==

Ежегодно в съботата и неделята около 1 август се провежда събор с борби.