Настъпление на Брусилов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 11:
=== Планове на противниците ===
За да противодействат на тази тактика, висши военни представители на съглашенците се договарят (на конференцията в [[Шантий]] в края на 1915) да предприемат през идното лято синхронни офанзиви на [[Западен фронт (Първа световна война)|Западния]], [[Италиански фронт (Първа световна война)|Италианския]] и [[Източен фронт (Първа световна война)|Източния фронт]]. Намеренията им са осуетени през февруари, когато германските войски подемат [[Битка при Вердюн|щурм срещу френските позиции при Вердюн]], а през май [[Битка при Азиаго|австро-унгарските армии настъпват]] от [[Тирол]] към долината на река [[По]]. По молба на притиснатите си съюзници, през април 1916 година руското командване (Ставката на върховния главнокомандващ с началник-щаб генерал [[Михаил Алексеев]]) решава да ускори приготовленията за своята офанзива. Към този момент руските армии между [[Балтика]] и [[Кралство Румъния|Румъния]] са разпределени в три съединения („фронтове“) – Северен, Западен и Югозападен.<ref>{{cite book | last = Зайончковский | first = Андрей | authorlink = Андрей Зайончковски | title = Первая мировая война | location = Санкт Петербург | publisher = Полигон | year = 2002 | pages = 534-535 | isbn = 5-89173-174-6 | url = http://militera.lib.ru/h/zayonchkovsky1/index.html | accessdate = 10.06.2016}}</ref> За главния удар към [[Вилно]] е определен Западният фронт, но подготовката му (подвозът на хора и снаряди) закъснява, така че част от силите му са пренасочени към Югозападния фронт, който трябва да настъпи по-скоро срещу австро-унгарците във [[Волиния]] и Галиция и да ги принуди да отслабят натиска срещу Италия.{{hrf|Зайончковский|2002|537-538}}<ref>{{cite book | last = Нелипович | first = Сергей | title = Наступление русского Юго-Западного Фронта летом-осенью 1916 года: война на самоистощение? Във: Отечественная история
== Съотношение на силите ==
Ред 34:
На 28 юни, след няколкодневно прекъсване, генерал Лечицки подновява офанзивата по протежение на и южно от Прут, в резултат на което руснаците напредват с още 70 km, овладяват Буковина и пленяват над 80 000 австро-унгарци и германци.{{hrf|Зайончковский|2002|561-562}} На 6 юли руските войски излизат в подножието на [[Карпатите]] (край [[Яблонец]]).{{hrf|Нелипович|1998|43}}
=== Боеве за Ковел (юли-октомври) ===
Руското настъпление във Волиния спира в средата на юни за отдих и попълване на войските. Окуражена от успеха при Луцк, [[Ставка]]та бърза да усили Югозападния фронт с 3-а армия от съседния Западен фронт, а в средата на юли – и с гвардията и други части от общия резерв. Така, въпреки значителните загуби в боевете, към края на месеца войските на Брусилов надвишават 980 000 бойци с 3 200 оръдия.{{hrf|Нелипович|1998|44}} За цел на офанзивата е предпочетен важният железопътен възел [[Ковел]] на подстъпите към Полша. Междувременно германското командване струпва в района значителни подкрепления от Прибалтика и от Франция.<ref name="osjkin"/>
В началото на юли 3-а и 8-а руска армия подновяват атаките, но са спрени на река [[Стоход]], източно и югоизточно от Ковел. Германските войски на левия бряг на реката, предвождани от генерал [[Александър фон Линзинген]], отблъскват два руски пристъпа в края на юли и през август, възползвайки се от значителното си превъзходство в артилерия и авиация.{{hrf|Зайончковский|2002|552-554, 560-561}}<ref name="osjkin"/>
През септември и октомври се състоят още четири сражения за Ковел, в които руснаците (командвани първо от [[Владимир Безобразов]], а по-късно от [[Василий Гурко]]) търпят огромни загуби, без да постигнат нов пробив.<ref name="osjkin"/>
== Източници ==
{{бел2}}
[[Категория:Източен фронт (Първа световна война)]]
| |||