Уикипедия

Ловешка средновековна крепост: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
+карта
Ред 14:
| почивни-зимно = няма
| директор =
| адрес = 5500 Ловеч <br> улица „Мадара“ № 1
| телефон = 068/601-399 отдел „Работа с публики и комуникации“
| страница = [http://lovech-museum.bg/ Официален сайт] <br> [https://www.facebook.com/lovech.museum Фейсбук]<br>rim_lovech1895@abv.bg
| карта = България Ловеч
| latd = 43|latm = 7|lats = 38|latNS =N
| longd= 24|longm= 42|longs= 57|longEW=E
| карта-описание = Местонахождение в Ловеч
| общомедия = Hisarya,Lovech
}}
'''Ловешката средновековна крепост''' е разположена на хълм, наречен през периода на османското владичество „Хисаря“. Намира се в южната част на град [[Ловеч]]. Днес е част от [[Архитектурно-исторически резерват „Вароша“|Архитектурно-историческия резерват „Вароша“]].
 
Началото на създаването на Ловешката средновековна крепост е датирано според археологически данни през IX-X век. Започва своят живот във времето на [[Първо Българско царство|Първото Българско царство]]. Разположена е на две естествено защитени тераси. Тогава е построена и крепостната стена. Има главно отбранителни функции и е рядко населена. Тук живее ограничен брой цивилно население, духовенство и главно войска.<ref>Маринов Х., Ловеч, С., 1989, с.12-14</ref>
 
В края на ХІІ в. крепостта е превърната в цитадела на средновековния град. Крепостните стени и сгради от ІХ-ХІІ в. продължават да съществуват с известни преустройства. Цитаделата на средновековния град заема площ от около 21 дка. Развръща се по предварителна концепция ново строителство на жилищни, стопански и църковни сгради. Оформени са и три архитектурни комплекса в различни части на града. <ref>Маринов Х., Ловеч, С., 1989, с.57-62</ref>
 
През 1187 г. византийският император [[Исак II Ангел]] предприема поход срещу провъзгласената Втора българска държава. Провежда [[Обсада на Ловеч (1187)|обсада на крепостта Ловеч]], която е неуспешна. След вземането на заложници византийската армия се изтегля в дн. Южна България. Крепостта е част от отбранителната система на [[Второто Българско Царство]].
 
В началото на XIV век крепостта е резиденция на деспот [[Иван Александър]], избран за цар на българите през 1331 г.
 
През времето на османското нашествие многократно се води борба за Ловешката средновековна крепост.
 
[[File:Hisarya-Lovech.jpg|ляво|мини|Ловешка средновековна крепост]]
 
През 60- е години тук са извършени системни разкопки от археолога Йорданка Чангова. Научните резултати са публикувани през 2006 г. в монографията „Ловеч. Цитаделата на Средновековния град XII-XIV в.“ Живота в местността „Хисаря“ е с начало през [[енеолит|енеолита]]а и край в средата на XIX в. XII-XIV век е период на разцвет на Ловешката средновековна крепост. От XVII до втората половина на XIX в. територията и е некропол за тогавашните обитатели. <ref>Чангова Й., Ловеч. Цитаделата на Средновековния град XII – XIV в., С., 2006, с. 3-5</ref>
 
Днес голяма част от крепостта е реставрирана и е една от забележителностите на съвременен Ловеч и атракция за неговите посетители. В западната и&#768; част, където са основите на митрополитска църква, е издигнат огромен метален кръст, виждащ се от почти всички точки на града. От вътрешността и&#768; се разкрива красива панорама, обхващаща целия град, а зад нея може да се наблюдава лъкатушещата между хълмовете река [[Осъм]], както и останки от римския път, пресичащ Ловеч в далечното минало.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Ловешка_средновековна_крепост“.