Константин Врачански: Разлика между версии

Завърнал се в родината, за кратко се установява в Карлово, където ръководи театралната дейност в града. Воден от желанието за духовно звание и служение заминава за Цариград, а оттам в Русе, където попада под грижите на Доростолския и Червенски митрополит Григорий. Същият го постригва в монашество с името Константин, като последователно го ръкополага в йеродяконски и йеромонашески чин. През 1873г1873 г. по решение на Св. Синод е възведен в архимандритско достойнство. За кратко през 1873г1873 г. е архиерейски наместник в Силистра, а от края на същата година е назначен за управляващ Врачанска епархия. Като такъв след Руско-турската освободителна война архимандрит Константин посреща Царя Освободител Александър II в гр. Плевен. На 11 ноември 1884г1884 г. е хиротонисан за Врачански митрополит.

В Държавния архив се пази изложение от митрополит Константин до Екзарх Йосиф, относно поставянето му под домашен арест поради конфликт с местната управа, възникнал през 1890г1890 г. при откриване паметника на Хр. Ботев.

От 1886 до 1908г1908 г. митрополит Константин е член на Св. Синод в София, а от 1905 до 1908 е и негов председателстващ. Умира на 4 декември 1912г1912 г. в гр. Враца. Погребан е в притвора на катедрален храм „Св. Николай”Николай“.

Ръководи водосвета при откриването на новата ЖП-линия в Мездра през 1897г1897 г., на който присъстват специално пристигналите с влак от София княз Фердинанд и княгиня Мария Луиза и гостуващият по това време в страната сръбски крал Александър, както и министър-председателя д-р Константин Стоилов.

Осъществява лични контакти с Димитър Петков – министър-председател на България в периода 1906- – 1907 г. (баща на политиците Петко Д. Петков и Никола Петков). Но особено близки са отношенията му с митрополит Климент Търновски (Васил Друмев), с когото поддържа кореспонденция. По време на Стамболовия режим, големият духовен и политически деец е затворен в Гложенския манастир, но въпреки рисковете Врачанския митрополит Константин не се поколебава да го посети в изгнанието му.

Грижата за вярата на своето паство е засвидетелствана от подкрепата за построяването на много православни храмове, като църквите „Св. Троица”Троица“ в Плевен и ”Успение Богородично”Богородично“ в град Тръстеник. Врачанския митрополит често ходатайства пред висши чиновници за отпускане на финансови средства.

Няколко месеца преди да почине разпорежда да бъде продаден парцелът му в София (2 511 кв.м.) и по-голяма част от средствата да бъде разпределена “за„за просветни и благотворителни цели”цели“. По волята на дарителя голямата част от средствата са предоставени на училище „Митрополит Константин”Константин“ във Враца за учредяване на фонд, от чиито лихви да се купуват книги и дрехи за бедни ученици. Други са предоставени на Врачанското благотворително дружество “Милосърдие”„Милосърдие“ за издържаната от него безплатна ученическа трапезария. За благотворителни цели митрополитът предоставя суми и на Епархийското свещеническо братство “Св„Св. Цар Константин”Константин“ и Православното християнското братство във Враца. Отделни суми благодетелят предоставя за ученически трапезарии в родния му град и околийските центрове на епархията – Плевен и Оряхово.

Наред с това митрополит Константин оставя в наследство 600 кв.м. на Св. Синод за учредяване на фонд, от приходите, на който ще се “издържат„издържат двама стипендианти в Софийската духовна семинария”семинария“ с едно изискване: “единият„единият от тях да бъде от Врачанска епархия и да се избира по указание на митрополията, а другият да бъде от Калофер”Калофер“, а завършилите стипендианти се задължават да приемат духовен сан.

След 1947г1947 г. народната власт иззема архива на Врачанска митрополия и следите на дарителските актове се губят. Известно е, че благотворителният фонд на митрополит Константин Врачански съществува до началото на 1952 година.

През 1951г1951 г. сградата у-ще „Митрополит Константин”Константин“ (тогава „Септемврийци”„Септемврийци“) и прилежащите постройки, обитавани от наследници на врачанския свещеник Петко Хр. Розов са одържавени. През 1952 и 1959г1959 г. част от сградите са съборени. През 1999 г. собствеността е променена от държавна в общинска, а през 2006 г. в частна общинска собственост, след което е обявена процедура по продажба на училището, носещо името на големия благодетел на образованието във Враца митрополит Константин. Но по препоръка на митрополит Калиник и със съдействието на Община Враца сградата не е приватизирана, а остава за обществени цели.