|
Името ''Траянови врата'' е използвано за пръв път от историка [[Антоний Бонфиний]] (1427 – 1502) във връзка с похода на [[Владислав III|Владислав Варненчик]], който преминава прохода с войските си през [[1443]] г. По време на [[османското владичество]] проходът е наричан и с турското име '''Капъджик дервент''' (от [[турски]]: ''kapı'' – капия, врата, и ''dervent'' – проход), както и '''Маркова капия'''. Огромната арка на римската порта, висока около 18 метра, е била запазена до XIX[[19 век| век]]<ref>П. Мутафчиев, Старият друм през Траянови врата, Списание на БАН, 55, 1937, 19 – 146</ref>.
== За някои масово възприети заблуди за Траянови врата ==
{{оригинално изследване}}
Заблуда 2: ''Крепостта е известна като Щипон.''
Крепостта в прохода Траянови врата няма нищо общо с Щипон. Наименованието на крепостния комплекс в прохода е Стенос. Проф. [[Димитрина Митова-Джонова]], археолог, ръководела разкопките на обекта през 1978 – 1987 г., датира с точност изграждането и използването на крепостта Стенос – от 491 до 582 г. след което крепостта бива изоставена. Античната порта и триумфалната арка били запазени до края на XVIII в. <ref>Проф. Димитрина Митова-Джонова: Confinium Succi и Mutatio Soneium през античността и ранновизантийската епоха, сп. Анали 2 – 3, 1994 г.</ref> Щипон е поселище, с ромейско нзвание Стопонион, в българския изговор Щипоне нелокализирано от археолозите и до днес. Предполагаемото му местонахождение е някъде е в землището на [[Ихтиман|гр. Ихтиман]], в посока североизток от града около магистрала Тракия. Ромейският историограф [[Йоан Скилица]] описва Стопонион – Щипоне с като „топос“ – място или местност. Проф. [[Васил Златарски]], проф. [[Василка Тъпкова-Заимова]] и други археолози априорно идентифицират Стопонион – Щипоне като предполагаема крепост на базата на историко – географски проучвания, но единствено само археологическо локализиране и проучване би могло да даде точните отговори. <ref>Деян Робовянов, Извънстоличните каменни крепости на Първото българско царство (IX – началото на XI в.), БАН, Национален археологически институт и музей, Дисертации, том V, София 2011 г.</ref>
Голямата бъркотия че крепостта в прохода Траянови врата е Щипон идва от нечие неправилното тълкуване на [[Битолски надпис (1015)|Битолския надпис]] от 1015 г. на българския цар [[Иван Владислав]] (1015 – 1018). Там се споменава следното: ''„самодрьжъць быстъ бльгарїнь родомь ѹнѹкъ Николы же ї Риѱимиѧ благовѣрьнѹ сынь Арона Самоила же брата сѫща ц ҃рѣ самодрьжавьнаго ꙗже i разбїсте въ Щїпонѣ грьчьскѫ воїскѫ ц ҃рѣ Васїлїа кде же взѧто бы злато...“'' [[Иван Владислав]] описва родословието си, споменавайки, че е син на [[Арон самуил|Арон,]] който е брат на царя- самодържец [[Самуил]], които разбили в Щипон гръцката войска. [[Иван Владислав]] използва най- близкото населено място да обозначи къде е било мястото на битката. Никъде не споменава думите крепост или проход за Щипон. Самата битка на [[Битка при Траянови врата|17 август 986 г]]. е описана от историографа [[Лъв Дякон]], пряк очевидец и участник в нея. Въпреки, че основното ядро на войските на [[Василий II Българоубиец|Василий II]] са разбити именно в теснината на прохода и около руините на неизползваната след VI в. крепост Стенос, битката се е разиграла на доста широк периметър, тъй като ромеите са били преследвани по протежение на пътя от Щипон до Ветрен.
Кой и как е решил, че руините на крепостта Стенос – сега „Крепост Траянови врата“ е Щипон не е ясно, но тази заблуда в резултат на невнимателен прочит или непознаване на историята и събитията свързани с Траянови врата, масово се тиражира копи пейст в множество туристически, общински, описателни и други сайтове и се приема като истина от широката аудитория. Връх на абсурда бе поставянето през 2006 г. на паметна плоча с името „Крепост Щипон“ при руините на Стенос. В последствие надписът беше сменен с „Крепост Траянови врата“. Всичко това говори за неадекватното отношение на държавата към историческото наследство, за плашещата некомпетентност на чиновниците, отговарящи за популяризиране на това наследство. Необяснимо и недоумяващо остава поведението на пълно мълчание и безразличие на представителите на историческата наука, които и досега не са излезли с ясно и точно разяснение на фактите и събитията за да разсеят масовите заблуди около Траянови врата.
== Тунел ==
|
