Разлика между версии на „Симон дьо Бовоар“

{{Личност; форматиране: 3x тире-числа, 2x кавички, 5 интервала, параметър, тире (ползвайки Advisor)
(обект в уикиданни, + 2 картинки)
({{Личност; форматиране: 3x тире-числа, 2x кавички, 5 интервала, параметър, тире (ползвайки Advisor))
{{Личност
{{писател
| име -оригинал = СимонSimone дьоde БовоарBeauvoir
| снимка категория = Simone de Beauvoir2.pngфилософ
| описание = Симон дьо Бовоарфренска презписателка 1967и г.философ
| псевдонимпортрет = Simone de Beauvoir2.png
| портрет-описание = През 1967 година
| място на раждане = [[Париж]], [[Франция]]
| роден-място на смърт = [[Париж]], [[Франция]]
| починал-място на раждане = [[Париж]], [[Франция]]
| работил = [[писател]]
| националност = {{FRAФранция}}
| период вложки = 1943-1981
{{Личност/Философ
| жанрове = Философия на 20 век
| категория = философ
| теми = етика на неопределеността, феминистка етика, екзистенциален феминизъм
| направление регион = феминизъм, екзистенциална[[Западна философия]]
| дебютепоха = [[Философия на XX = век]]
| школа = [[Екзистенциализъм]], [[феминизъм]]
| известни творби = „Вторият пол“, „[[Гостенката]]“, „[[Мандарините]]“
| теми интереси = етика[[Етика на неопределеността]], [[феминистка етика]], [[екзистенциален феминизъм]]
| повлиян = [[Рене Декарт|Декарт]], [[Мери Уолстънкрафт|Уолстънкрафт]], [[Имануел Кант|Кант]], [[Георг Вилхелм Фридрих Хегел|Хегел]], [[Едмунд Хусерл|Хусерл]], [[Сьорен Киркегор|Киркегор]], [[Мартин Хайдегер|Хайдегер]], [[Карл Маркс|Маркс]], [[Фридрих Ницше|Ницше]], [[Жан-Пол Сартър|Сартър]], [[Донасиен Алфонс Франсоа дьо Сад|Сад]]
| текстове = „Вторият пол“
| повлиян-показване =
| образование = [[Парижки университет]]
| повлиял = [[Джудит Бътлър|Бътлър]], [[Албер Камю|Камю]], [[Жан-Пол Сартър|Сартър]], [[Бети Фридан|Фридан]]
| повлиян = [[Рене Декарт|Декарт]], [[Мери Уолстънкрафт|Уолстънкрафт]], [[Имануел Кант|Кант]], [[Георг Вилхелм Фридрих Хегел|Хегел]], [[Едмунд Хусерл|Хусерл]], [[Сьорен Киркегор|Киркегор]], [[Мартин Хайдегер|Хайдегер]], [[Карл Маркс|Маркс]], [[Фридрих Ницше|Ницше]], [[Жан-Пол Сартър|Сартър]], [[Донасиен Алфонс Франсоа дьо Сад|Сад]]
| повлиял-показване =
| бракповлиял = [[Джудит Бътлър|Бътлър]], [[Албер Камю|Камю]], = [[Жан-Пол Сартър|Сартър]], (без[[Бети брак)Фридан|Фридан]]
}} {{Личност/Писател
| деца =
| категория = философ
| подпис = Simone de Beauvoir (signature).jpg
| сайтпериод = 1943 – 1981 = г.
| жанрове = Философия на 20 век[[Роман]]
| известни творби = „Вторият пол“, „[[Гостенката]]“, „[[Мандарините]]“
}}
| брак = [[Жан-Пол Сартър]] (без брак)
}}
 
'''Симон-Ернестин-Люси-Мари Бертран дьо Бовоар''' ({{lang-fr|Simone-Ernestine-Lucie-Marie Bertrand de Beauvoir}}) е [[френски|френска]] [[писател]]ка, [[феминизъм|феминистка]] и [[философ]], автор на новели, изследвания върху философията, политиката, и социалните въпроси, есета и биографии. Тя е най-известна с трактата ''Вторият пол'', публикуван през [[1949]] г., който представлява детайлен анализ на потисничеството на жената, смятан за основополагащ текст на съвременния феминизъм, както и със своите метафизични романи „[[Гостенката]]“ и „[[Мандарините]]“. Симон дьо Бовоар е известна и с дългогодишната си връзка с философа [[Жан-Пол Сартър]].
 
== Биография ==
=== Младост ===
Симон дьо Бовоар е родена на [[9 януари]] [[1908]] година в [[Париж]]. Тя е най-голямата дъщеря на Жорж Бертран дьо Бовоар, юрист, който в миналото се е опитвал да стане актьор,<ref name = "IEP Biography">{{cite web | last = Mussett | first = Shannon | year = 2010 | url = http://www.iep.utm.edu/beauvoir/ | title = Simone de Beauvoir (1908—19861908 – 1986) | work = iep.utm.edu | publisher = Internet Encyclopedia of Philosophy | accessdate = 2011-11-23 | lang = en}}</ref> и Франсоаз Брасьор, дъщеря на богат банкер и силно религиозна католичка. Две години по-късно се ражда по-малката и&#768; сестра Елен. По време на Първата световна война семейството губи голяма част от състоянието си, но с мъка се опитва да поддържа общественото си положение, като майката настоява двете и&#768; дъщери да учат в престижно манастирско училище. Като дете самата Симон е много религиозна, като дори обмисля да стане [[монах]]иня, но на четиринадесетгодишна възраст преживява криза на вярата и остава [[Атеизъм|атеистка]] до края на живота си.<ref>{{cite web | last = Thurman | first = Judith | year = 2010 | url = http://www.nytimes.com/2010/05/30/books/excerpt-introduction-second-sex.html | title = Introduction to Simone de Beauvoir’s ‘The Second Sex’ | work = nytimes.com | publisher = The New York Times | accessdate = 2011-11-23 | lang = en}}</ref>
 
Симон дьо Бовоар се развива рано в интелектуално отношение, окуражавана от баща си.{{hrf|Bair|1990|60}} След като полага матура по математика и философия през 1925 година, тя започва да учи математика в Католическия институт и литература и езици в Института „Света Мария“. След това следва философия в [[Сорбона]]та, където пише дипломна работа върху [[Готфрид Лайбниц]] под ръководството на [[Леон Брюншвик]]. Стажа си за придобиване на учителска правоспособност преминава в едно и също училище с [[Морис Мерло-Понти]] и [[Клод Леви-Строс]].
 
[[File:Sartre and de Beauvoir at Balzac Memorial.jpg|160px|left|thumb|Жан-Пол Сартър и Симон дьо Бовоар до статуята на Балзак от Роден, 1920 г.]]
През октомври 1929 година Симон дьо Бовоар вече има трайна връзка с Жан-Пол Сартър и той и&#768; предлага да се оженят.{{hrf|Bair|1990|155- – 156}} Това така и не става, според по-късни изявления на Дьо Бовоар, по финансови причини.{{hrf|Bair|1990|156}} Дьо Бовоар така и не се омъжва и няма деца, но до края на живота му поддържа връзката си със Сартър, макар че двамата не живеят заедно.<ref name=Schneir>{{cite book | last = Schneir | first = Miriam | title = Feminism in Our Time | year = 1994 | publisher = Vintage Books | page = 5 | isbn = 0-679-74508-4 | lang = en}}</ref> През тези години и двамата имат и други паралелни връзки, а Дьо Бовоар е и открито [[Бисексуалност|бисексуална]].<ref>{{cite web | url = http://www.guardian.co.uk/world/2005/jun/10/gender.politicsphilosophyandsociety | location = London | publisher = The Guardian | work = guardian.co.uk | first = Lisa | last = Appignanesi | title = Our relationship was the greatest achievement of my life | date = 10 June 2005 | year = 2005 | lang = en}}</ref>
 
Известно е, че Сартър и Дьо Бовоар винаги обменят информация за произведенията си преди тяхното публикуване, и днес изследователите спорят за това до каква степен те са повлияли един на друг в книги, като „Битие и Нищо“ на Сартър и „Гостенката“ на Дьо Бовоар. Въпреки това съвременните изследвания на творчеството на Дьо Бовоар се фокусират върху други влияния върху него, като това на [[Георг Вилхелм Фридрих Хегел]] и [[Готфрид Лайбниц]].{{hrf|Bergoffen|2010}}
Основен проблем пред Бовоар е невероятната ефикасност на мъжката власт над жените, при положение, че доминацията е обикновено крехко и временно явление. За да отговори на този въпрос Бовоар използва и разширява [[Хегел]]овите разсъждения за връзката между господар и роб. Тя смята, че в центъра на Хегеловите разсъждения е дълбокото прозрение, че ''в самото съзнание има фундаментална враждебност към всяко друго съзнание; субектът може да бъде поставен, само ако е противопоставен – той се определя като значим, противопоставяйки се на незначимия, на обекта''. За да стане [[субект]] всеки се нуждае от признание, а то може да бъде получено единствено чрез доминация над Другия, чрез превръщането му в [[обект]]. Така в публичната сфера мъжете се стремят да станат субекти чрез борба и тези битки водят до несигурни господари и неохотни роби. Но жените, способни да разпознават мъжете субекти, вместо да се борят да станат субекти, опитвайки се на свой ред да превърнат мъжете в обекти, позволяват да бъдат доминирани и дори помагат за собственото си подчинение. Притежавайки ги, мъжете се сдобиват с Друг, който ги подкрепя, а не ги заплашва, и срещу когото няма нужда да се борят. Така те получават статута на субекти за сметка на жената, която няма Друг и не може да избяга от позицията си на обект на мъжа.
 
В по-голямата част от ''Вторият пол'' Бовоар се занимава със скицирането на културните образи на мъжествеността и женствеността, в чиято светлина мъжете и жените се възприемат. Тя разглежда многообразните социални действия, които имат за цел да държат жените в подчинено положение и да не им позволяват да търсят собствено превъзходство. Именно чрез тях човек, който не се ражда жена, се превръща в жена  може би най-прочутото твърдение на Бовоар.
 
[[File:Sartre's grave.jpg|160px|rigth|thumb|Гробът на Жан-Пол Сартър и Симон дьо Бовоар в Монпарнас]]
** ''Всички са смъртни'', София: Народна култура, 1986
* 1954: ''Les Mandarins''
** ''Мандарините'' (откъс в списание "Летописи"„Летописи“)
* 1966: ''Les Belles Images''
** ''Лъскави картинки'', София: Фама, 2008
* 1949: ''Le Deuxième Sexe''
** ''Вторият пол'', том I, Колинс-5
** ''Вторият пол'', том II, ''Преживеният опит'', Колинс-5, 1996
* 1955: ''Privilèges''
* 1957: ''La Longue Marche''
== Цитирани източници ==
* {{cite book | last = Bair | first = Deirdre | year = 1990 | title = Simone de Beauvoir: A Biography | publisher = Summit Books | location = New York | isbn = 0-671-60681-6 | lang = en}}
* {{cite web | last = Bergoffen | first = Debra | year = 2010 | url = http://plato.stanford.edu/archives/fall2010/entries/beauvoir/ | title = Simone de Beauvoir | work = The Stanford Encyclopedia of Philosophy | publisher = plato.stanford.edu | accessdate = | lang = en}}
 
== Външни препратки ==
* Debra Bergoffe, [http://plato.stanford.edu/entries/beauvoir/ Биография на Бовоар на сайта Stanford Encyclopedia of Philosophy] {{икона|en}}
* Shannon Mussett, [http://www.iep.utm.edu/beauvoir/ Биография на Бовоар на сайта Internet Encyclopedia of Philosophy] {{икона|en}}
* [http://www.bbc.co.uk/programmes/b010dp15 "Simone„Simone De Beauvoir"Beauvoir“, Great Lives, BBC Radio 4, 22 April 2011] {{икона|en}}
 
{{Нормативен контрол|TYP=p|GND=118507877|LCCN=n80005123|VIAF=2466221|ISNI=0000 0001 2098 4228|SUDOC=026713144|BNF=cb11890854p}}
 
{{СОРТКАТ:Бовоар, Симон дьо}}
[[Категория:Френски романисти]]
[[Категория:Френски философи]]
[[Категория:Френски романисти]]
[[Категория:Съвременни философи]]
[[Категория:Екзистенциализъм]]