Уикипедия

Гражданска война в Испания: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
м форматиране: 17x тире, 13x тире-числа, 4x нов ред, 19 интервала, кавички (ползвайки Advisor)
Ред 15:
* [[Файл:Socialist red flag.svg|20px|border]] Общ съюз на работниците
* [[Файл:Estelada blava.svg|20px|border]] Лява републиканска партия на Каталония
* [[Файл:Flag of the Basque Country.svg|20px|border]] Баската армия <small>(1936–19371936 – 1937)</small>
* [[Файл:Bandeira galega civil.svg|20px|border]] Галицианистка партия
 
Ред 25:
| страна2 = [[Файл:Bandera del bando nacional 1936-1938.svg|20px]] Испански националисти
* [[Файл:Bandera FE JONS.svg|20px|border]] [[Испанска фаланга]]
* [[Файл:Flag of Traditionalist Requetes.svg|20px|border]] Карлисти <small>(1936–19371936 – 1937)</small>
* [[Файл:CEDA flag.svg|20px|border]] Испанска конфедерация за независими права <small>(1936–19371936 – 1937)</small>
* [[Файл:Bandera del bando nacional 1936-1938.svg|20px]] Алфонсисти <small>(1936–19371936 – 1937)</small>
 
При поддръжката на:
Ред 36:
* [[Файл:Banner of the Blueshirts.svg|22px]] Национална гвардия
* Корпус на доброволните сили
| командир1 = [[Файл:Flag of the Second Spanish Republic.svg|20px|border]][[Файл:Flag of the Popular Front (Spain).svg|20px|border]] Мануел Асаня<br />[[Файл:Flag of the Second Spanish Republic.svg|20px|border]][[Файл:Socialist red flag.svg|20px|border]] Франсиско Ларго Кабайеро<br /> [[Файл:Flag of the Second Spanish Republic.svg|20px|border]] Енрике Листер<br /> [[Файл:Flag of the Second Spanish Republic.svg|20px|border]] Cиприано Мера <br /> [[Файл:Flag of the Second Spanish Republic.svg|20px|border]] Хуан Ернандес Саравиа <br />[[Файл:Flag of the Second Spanish Republic.svg|20px|border]][[Файл:Flag of the Popular Front (Spain).svg|20px|border]] Хуан Негрин<br />[[Файл:Flag of the Second Spanish Republic.svg|20px|border]][[Файл:Flag of the Popular Front (Spain).svg|20px|border]] Хуан Модесто <br />[[Файл:Flag of the Second Spanish Republic.svg|20px|border]][[Файл:Flag of the Popular Front (Spain).svg|20px|border]] Хулиан Бестейро <br />[[Файл:Flag of the Second Spanish Republic.svg|20px|border]][[Файл:Flag of the Popular Front (Spain).svg|20px|border]] Индалесио Прието <br />[[Файл:Flag of the Second Spanish Republic.svg|20px|border]] Висенте Рохо <br /> [[Файл:Flag of the Second Spanish Republic.svg|20px|border]] Хосе Миаха<br /> [[Файл:Flag of the Second Spanish Republic.svg|20px|border]] Игнасио Идалго де Сиснерос<br /> [[Файл:Flag of the International Brigades.svg|22px]] Мате Залка †<br />[[Файл:Flag of the Second Spanish Republic.svg|20px|border]][[Файл:Bandera CNT-AIT.svg|20px|border]] [[Буенавентура Дурути]] †<br /> [[Файл:Flag of Catalonia.svg|22px]] Луис Компанис<br /> [[Файл:Flag of the Basque Country.svg|22px]] Хосе Антонио Агире
| командир2 = [[Файл:Bandera del bando nacional 1936-1938.svg|20px]] [[Файл:Bandera FE JONS.svg|20px|border]] [[Франсиско Франко]] <br /> [[Файл:Bandera del bando nacional 1936-1938.svg|20px]] [[Файл:Bandera FE JONS.svg|20px|border]] Мануел Едия<br />[[Файл:Bandera del bando nacional 1936-1938.svg|20px]] [[Файл:Flag of Traditionalist Requetes.svg|20px|border]] Емилио Мола † <br />[[Файл:Bandera del bando nacional 1936-1938.svg|20px]] [[Файл:Flag of Traditionalist Requetes.svg|20px|border]] Мануел Фал Конде<br />[[Файл:Bandera del bando nacional 1936-1938.svg|20px]] Гонсало Кейпо де Яно <br /> [[Файл:Bandera del bando nacional 1936-1938.svg|20px]] Хуан Ягуе<br /> [[Файл:Bandera del bando nacional 1936-1938.svg|20px]] Мигел Кабанейяс †<br /> [[Файл:Bandera del bando nacional 1936-1938.svg|20px]] Мануел Годед †<br />[[Файл:Bandera del bando nacional 1936-1938.svg|20px]] Хосе Енрике Варела<br /> [[Файл:Bandera del bando nacional 1936-1938.svg|20px]] Рамон Серано Сунер<br /> [[Файл:Bandera del bando nacional 1936-1938.svg|20px]] Хосе Санхурхо †<br /> [[Файл:Legion Condor Links.svg|22px]] [[Хуго Шперле]]<br /> [[Файл:Flag of Italy (1861-1946).svg|22px]] Гастоне Гамбара <br />
| сила1 = пехота — – 55225 войници и офицери<br /> ВВС — – 3300 летци<br /> ВМС — – 13000 моряци и офицери<ref name=autogenerated1>Н. П. Платошкин, Гражданская война в Испании 1936—19391936 – 1939, стр 132</ref>
| сила2 = пехота — – 62275 ойници и офицери<br /> ВВС — – 2200 летци<br /> ВМС — – 7000 моряци и офицери<ref name=autogenerated1 />
| жертви1 = 320 000 загинали
| жертви2 = 130 000 загинали
| бележки =
}}
'''Испанската гражданска война''' ({{lang-es|Guerra Civil Española}}) е значителен военен конфликт между [[Втора испанска република|Втората испанска република]] (''републиканците и Народният фронт'') и опозиционната [[военна диктатура]] (''националисти или метежници'') начело с [[Франсиско Франко|Франсиско Франко,]] в резултат на което е ликвидирана Испанската република. Конфликтът трае от [[17 юли]] [[1936]] г. до [[1 април]] [[1939]] г.
 
Войната започва след ''pronunciamiento'' (декларация на опозицията) от страна на група десни генерали под ръководството на Хосе Санхурхо срещу правителството на Втората испанска република, която в този момент е под ръководството на президента [[Мануел Асаня]]. Бунтовническият преврат е подкрепен от редица про-Франко групи - – [[монархист]]и, [[фашист]]и, фалангисти, карлисти и алфонисти.<ref name="payne">Payne (1993). pp. 200–203200 – 203.</ref>
 
След само частично успелия преврат, Испания остава военно и политически разделена. Казармите във важни градове като [[Мадрид]], [[Барселона]], [[Валенсия]], [[Билбао]] и [[Малага]] не се присъединяват към бунта, както и испанско Мароко, [[Памплона]], [[Бургос]], [[Валядолид]], [[Кадис]], [[Кордоба (Испания)|Кордоба]] и [[Севиля]]. От този момент нататък, [[Франсиско Франко]] започна продължителна война с [[правителство]]то, докато лоялистки поддръжници на лявото републиканско правителство се борят с въстаническите сили за контрол на страната. Генералите получават подкрепата на нацистка Германия, Кралство Италия, както и на съседна [[Португалия]], докато [[Съветският съюз]] и [[Мексико]], а в началото на войната и [[Франция]] дават подкрепата си на републиканското правителство.
 
Жестоки убийства съпътстват завладените от националистите територии.<ref>Beevor (2006). p. 88.</ref> Подобни жестокости следват и в територии, завладени от републиканците.<ref>Beevor (2006). pp. 260–271260 – 271.</ref> Гражданската война се води със страст и силно политическо разединение. Десетки хиляди цивилни от двете страни са убивани само заради техните политически или религиозни възгледи, а след края на войната през 1939 г. тези, които са свързани с републиканците, са преследвани от победоносните националисти.
 
Войната завършва с победа на националистите бунтовници, свалянето на републиканското правителство и изгнанието на хиляди испански републиканци, много от които бягат в бежанските лагери в Южна Франция.
 
== Предистория ==
До началото на 20 век кралство Испания е в дълбок упадък и криза. Страната влиза в 20 век като изостанала полуфеодална държава със силно изострено междуетническо, междукласово и идеологическо противоречие и вражда. По-голямата част от населението живее под прага на бедността, земеделските производители страдат от липсата на земя и потисничеството на земевладелците, а работниците - – от неуредените трудови отношения. Етническите малцинства (баски, каталунци, галисийци), които представляват повече от една четвърт от испанското население, се противопоставят на централизираната вътрешна политика в Мадрид и искат [[автономия]].
 
В специална позиция в държавата е [[армия]]та, която е като държава в държавата. Въпреки това, крайният консерватизъм на ръководството и&#768; пречи на нейното развитие: испанските войски са обучени по остарели стандарти и воюват с остарели [[оръжие|оръжия]]. С големи облаги и привилегии се ползва в страната и [[Римокатолическата църква]].
Ред 61:
Крал [[Алфонсо XIII]] и неговото правителство не възнамеряват да извършат необходимите реформи. Всеки опит за протест срещу режима е смазван брутално от армията и Гражданската гвардия (военизирана полиция).
 
През 1923 г. със стабилизиране на ситуацията в Испания се заема генерал [[Мигел Примо де Ривера]]. Той извършва [[военен преврат]], разпуска правителството, парламента и политическите партии, налага [[цензура]] и установява [[военна диктатура]] в страната. Примо де Ривера се опитва да модернизира Испания въз основа на опита на италианските фашисти. Чрез насърчаване на местните предприемачи той постига редица социално-икономически успехи, но под натиска на краля и една голяма част от обществото, което е недоволно от ограничаването на техните права, на [[28 януари]] [[1930]] г. Примо де Ривера подава оставка и избягва от страната.
 
[[Файл:Bundesarchiv Bild 102-11543, Madrid, Ausrufung der Zweiten Spanischen Republik.jpg|мини|ляво|300п|Празненства послучай априлската революция]]
Монархията пада когато на 12 април 1931 г. се провеждат свободни избори, в големите градове триумфът на опозиционните партии е несъмнен. Под влиянието на многобройните демонстрации на поддръжниците на републиканската форма на управление на 14 април 1931 г. Алфонсо XIII емигрира, но формално не се отказва от трона. Испания е провъзгласена за [[република]].
 
Първият президент на републиката става [[Нисето Алкала-Самора и Торес]], а първият министър председател [[Мануел Асаня]].
 
Републиката обявява равенство пред закона, премахва всички видове аристократични титли и звания, дава на гражданите необичайно широк кръг от права и свободи (работа, образование, социално подпомагане, политическо участие и т.н.). Испания се превръща в парламентарна република.
 
Новото правителство встъпва в решително настъпление срещу бившия елит - – [[духовенство]], земевладелци и [[офицер]]и. В частност, отчуждена е земята в излишък (повече от 200 хектара), значително са съкратени [[въоръжени сили|въоръжените сили]], [[църква]]та е отделена от държавата, като и&#768; е забранено да участва в [[образование]]то и да провежда служба в [[армия]]та, ликвидиран е договорът с [[Ватикан]], забранен е [[Орден на йезуитите|Ордена на йезуитите]] и е легализиран [[развод]]а и гражданският брак<ref> ''Шубин А. В.'' Великая испанская революция. — – М.:URSS, Книжный дом «Либроком»„Либроком“, 2011. — – С. 8- – 10, 31- – 36. </ref>.
 
Неуверената политика на временното правителство въвлича Испания в редица остри политически кризи: от 1931 до 1936 г. републиката преживява повече от 20 правителствени кризи. През август 1932 г. има неуспешен опит на военен преврат, а през октомври 1934 г. - – работническо въстание в провинция [[Астурия]], което също завършва с неуспех. Расте влиянието на радикално настроените политически сили — – комунисти, анархисти и фашисти. В 1933 г. е образувана ултрадясна партия — – [[Испанска фаланга]]<ref>Л. Вышельский. Мадрид, 1936—19371936 – 1937 М.:АСТ, 2003 стр. 15- – 20</ref>.
 
На 16 февруари 1936 година изборите с минимална преднина печели Народният фронт. Председател на правителството отново става Мануел Асаня. Министър-председател става Сантяго Касарес Кирога. Те ускоряват аграрната реформа. Повсеместно са организирани стачки.<ref>Шубин А. В. Великая испанская революция. — – М.:URSS, Книжный дом Либроком, 2011. — – С. 80- – 81.</ref> През първата половина на 1936 г. напрежението между управляващия ляв [[Народен фронт]] (социалисти, републиканци, каталонци и баски) и дясната опозиция (националисти и монархисти) се засилва значително. Убийството на водача на парламентарната опозиция, монархиста с про-фашистки възгледи [[Хосе Калво Сотело]] на 13 юли 1936 г. става повод за избухването на отдавна подготвяния от военните [[метеж]].
 
== Етапи на войната ==
<!-- start here -->
Гражданската война започва като бунт на армейски командири в Испанско [[Мароко]] срещу засилващите се социалистически и антиклерикални тенденции на републиканското правителство на Асаня. Начело на бунта са генералите Хосе Санхурхо, Емилио Мола и [[Франсиско Франко]]. След смъртта на Санхурхо вследствие на [[самолетна катастрофа]], Франко поема ръководството на войските.
 
Районите на [[Кадис]], [[Сарагоса]], [[Севиля]] и [[Бургос]] застават на страната на националистите, а [[Мадрид]], [[Барселона]], [[Билбао]] и [[Валенсия]] остават под републикански контрол.
 
Метежниците начело с генерал Франко са подпомагани от [[Германия|германски]] военновъздушни части от [[Легион Кондор|легиона „Кондор“]] и 50&nbsp;000 [[Италия|италиански]] доброволци. [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] изпраща на републиканците съветници, военни специалисти и техници, [[оръжие]] и муниции. На страната на правителството на Народния фронт се сражават [[Интернационална бригада|интернационалните бригади]], съставени от комунисти и леви симпатизанти от много страни.
Гражданската война протича в четири основни етапа. ▼
 
▲Гражданската война протича в четири основни етапа.
През [[1936]] г. Франко завладява половината Испания, включително цялото протежение на португалската граница - ключов път за снабдяване. [[Баски]]те и [[каталунци]]те се обединяват около правителствените сили и отстояват изтока и севера, а националистите са отблъснати на подстъпите към [[Мадрид]]. ▼
 
▲През [[1936]] г. Франко завладява половината Испания, включително цялото протежение на португалската граница - – ключов път за снабдяване. [[Баски]]те и [[каталунци]]те се обединяват около правителствените сили и отстояват изтока и севера, а националистите са отблъснати на подстъпите към [[Мадрид]].
През [[юни]] [[1937]] г. националистите имат успехи на север, като овладяват [[Билбао]]. ▼
 
▲През [[юни]] [[1937]] г. националистите имат успехи на север, като овладяват [[Билбао]].
 
През [[1938]] г., с още по-голяма немско-италианска помощ Франко подновява офанзивата по всички фронтове.
* през [[март]] националистите настъпват в [[Каталуния]], като през [[април]] достигат [[Средиземно море]] и разделят на две териториите, контролирани от републиканците;
* през [[юни]] силите на Франко напредват към [[Валенсия]], а на река [[Ебро]] се водят тежки боеве;
* през [[декември]] националистите пробиват каталонския фронт, но Мадрид устоява на атаките им през цялата година.
 
В последната фаза на войната съпротивата на републиканците бързо се разпада. [[Барселона]] пада на [[26 януари]] [[1939]] г., Валенсия и Мадрид на [[28 март]] и всички сражения спират три дни по-късно.
 
Жертвите на Гражданската война възлизат на над половин милион души от двете страни.
 
=== Социална революция ===
 
В местностите, контролирани от анархисти, [[Арагон]] и [[Кастилия]], освен временния военен успех, се осъществява и сериозна социална революция, при която работниците и селяните колективизират земята и индустрията и съставят съвети, паралелни на безпомощното републиканско правителство. Тази революция среща съпротивата както на комунистите поддържани от [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]], които са практически изцяло подчинени на сталинското [[Политбюро на ЦК на КПСС|Политбюро]], което се страхува от загубата на контрол, така и на социал-демократичните републиканци, които се страхуват от загубата на правата върху частната собственост. Аграрните колективи имат значителен успех въпреки опозицията и липсата на ресурси. Ресурси липсват, защото [[Франсиско Франко|Франко]] вече е завладял най-плодородните земи.
 
Line 105 ⟶ 106:
== Вижте също ==
* [[Интернационални бригади]]
 
== Източници ==
<references />
Line 113 ⟶ 115:
 
== Литература ==
* Левал, Гастон. ''Събитието на века. Анархистка Испания 1936- – 1939''. Прев. от исп. Бистра Тошева. с предг. от Стоян Ив. Цолов. С., 1994.
* Драгомир Драганов. ''Франкизмът. История и политика''. С., УИ, 1995.
* Хосе Перес. ''История на Испания''. Под общ. науч. ред. на Андрей Пантев. С., 2005.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Гражданска_война_в_Испания“.