Разлика между версии на „Возрождение (остров)“

редакция без резюме
({{xx икона}} → {{икона|xx}})
{{обработка|форматиране}}
[[Файл:Vozrozhdeniya Island.jpg|250п|мини|Остров Возрождение от Космоса, ноември 1994 г.]]
[[Файл:Modis aral.jpg|мини|дясно|Остров Возрождение се свърза със сушата през средата на 2001 г.]]
 
'''Остров Возрождение''' ({{lang-kk|Возрождение аралы}}, {{lang-uz|Tiklanish orollari}}, {{lang-ru|Остров Возрождения}}) е бивш [[остров]] (до 2001 година и през 2009- – 2010 г.), а понастоящем [[полуостров]] в [[Аралско море]]. Става полуостров в резултат от непрестанното смаляване на Аралско море.
 
Териториално се поделя между [[Казахстан]] и [[Узбекистан]]. Северната му част е в състава на [[Аралски район]], [[Къзълординска област]] (Казахстан), а южната част - – в [[Муйнак]]ски район, Автономна република [[Каракалпакстан]] (Узбекистан).
 
Разположен в централната част на Аралско море, остров Возрождения е част от групата на [[Царските острови]] (Николай I, Константин и Наследник). Открит е през [[1848]] г. от експедицията на лейтенант [[Алексей Бутаков]], който му дава името '''Николай I'''. Руският пътешественик установява, че територията на острова предлага идеални условия за лов и риболов. На площ от 230 кв. км пасели огромни стада от [[сайги]] (степни антилопи), а заливите изобилствали от риба и водоплаващи птици.
 
В южната част на Возрождения пък се намира най-големия полигон за полеви изпитания на бактериологично оръжие в [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]]. Първите жертви на експериментите стават обитаващите острова [[сайги|сайга]]. После мястото им се заема от класическите [[лабораторни плъхове|лабораторен плъх]] и [[морски свинчета|морско свинче]], плюс различни видове копитни животни. Всяка година на Возрождения за експерименти се използват между 200 и 300 [[примата]], доставяни от [[Африка]] по линия на Министерството на външната търговия. Специално за нуждите на полигона е създаден и [[конезавод]]. Твърди се{{кой}}, че с опасни щамове са заразявани и осъдени на смърт затворници, докарвани до летището на Возрождения от различни точки на СССР с транспортни самолети. Нещо повече – до [[1953]] г. на територията на острова е съществувала женска наказателна колония за особено опасни престъпнички.
 
Останките от умъртвените животни се подлагат на химическа и термична обработка. Едва тогава се заравят в отдалечени краища на острова. За всяко подобно хранилище се оформя индивидуален паспорт, съдържащ координатите му, плюс още 12 показателя, осигуряващи максимално пълна характеристика.
 
През [[1988]] г. на Возрождение са складирани за съхранение множество контейнери ТР-250 от [[неръждаема стомана]]. Всеки от тях е с вместимост 250 литра и съдържа щамове на [[антракс]], доставени от научния център [[Свредловск-19]]. Факти не потвърдени от никого, но и официално неопровергани.
 
През [[1992]] г. с указ на президента [[Елцин]] полигонът на Возрождение е закрит. Военният контингент на острова е предислоциран, а биологическите лаборатории са демонтирани. По-голямата част от останалото оборудване военните оставят там. До края на годината секретният остров окончателно се обезлюдява. От [[1993]] г. насам остров Возрождение, който след разпадането на СССР териториално вече се отнася към [[Узбекистан]] и [[Казахстан]], фактически е предаден в ръцете на търсачите на [[скрап]].
 
При създаването на полигона през [[1948]] г. площта на остров Возрождения е била около 240 кв. км. През 1990-те години, вследствие на бързото пресъхване на [[Аралско море]] 3-те Царски острова се сливат в общ остров. Понастоящем площта на Возрождение е нараснала до 5000 кв. км. Съществува пряка заплаха необратимата екологична катастрофа, предизвикана от пресъхването на [[Аралско море]], да придобие неподозирано развихряне, защото от 2001 г. Возрождение вече е полуостров. Така достъпът на диви животни до бившия изпитателен полигон е безпрепятствен, а с това възможностите за разнасянето на евентуална зараза се увеличават.
 
През [[2001]] г. Пентагонът и Узбекистан подписват договор за ликвидиране на последиците от биологическите експерименти на Возрождения. За целта узбекското министерство на отбраната получава $6 млн. При пълна секретност още на следващата година [[Браян Хейс]], биоинженер, работещ за Министерството на отбраната на САЩ, оглавява американска експедиция до острова. Официалната цел на екипа от 113 военни специалисти е да се неутрализира заплахата от разпространение на оцелели антраксни спори. Според Министерство на отбраната на съседен Казахстан неофициалната и същинска цел на американската експедиция е събиране на разузнавателна информация за съветската програма за биологическо оръжие. По останките от оборудването в изоставения изследователски комплекс до голяма степен могат да се определят основните направления, по които са работели съветските специалисти, а така също и да се добие представа за нивото на достиженията им.
 
== Външни препратки ==
*{{икона|en}} [http://www.guardian.co.uk/science/2005/apr/21/russia.internationalnews Welcome to Anthrax Island - – статия в ''www.guardian.co.uk'']
*{{икона|en}} [http://earthobservatory.nasa.gov/IOTD/view.php?id=1706 Rebirth Island joins the mainland - – статия в уебсайтът на НАСА със спътникови снимки от 2000 и 2001 г.]
*{{икона|en}} [http://www.globalsecurity.org/wmd/world/russia/vozrozhdenly.htm Спътникови снимки на съветската лаборатория от 1960те.]
*{{икона|bg}} [http://indreal.blog.bg/history/2007/03/07/zloveshtiiat-ostrov-nasred-umorashtoto-more.49552 Зловещият остров насред уморащото море]