Правна норма

Правната норма е създадено и обезпечавано от държавата правно предписание от общозадължителен характер, правило за поведение на правните субекти. Тя е съвкупност от юридически права и задължения, регулиращи поведението на адресатите и отношенията между тях.

Правните норми биват законови и подзаконови. Те се приемат от компетентен държавен орган по установен от закона ред. Обезпечени с принудителната сила на държавата, тяхното неизпълнение води до настъпването на специфични принудителни юридически последици.

В структурата на повечето правни норми са включени три елемента: хипотеза, диспозиция и санкция. В хипотезата се съдържат условията, при настъпването на които съответната норма ще бъде приложима. Диспозицията съдържа самото правило за поведение на правните субекти. Санкцията посочва неблагоприятните последици, наказанията, които могат да настъпят за субекта, в случай че поведението му противоречи на правните предписания.

Поради спецификата на правилата на поведение, които правните норми обхващат и регулират, те най-общо могат да бъдат разграничени на:

• задължаващи - съдържат изискване към субекта да извърши активно действие;
• забраняващи - съдържат изискване към субекта да се въздържа от извършването на активни дейтвия, т.е. да има пасивно поведение;
• управомощаващи - правото на субектите да действат в определени от самите тях рамки.
• императивни - определят като задължително определено правило за поведение;
• диспозитивни - предоставят на правните субекти възможността сами да определят поведението си и се прилагат само, ако това поведение не бъде определено;
• декларативни – съдържат правен принцип;
• дифинитивни – съдържат легалното законово определение на дадено понятие.
• препращащи – за правна икономичност препращат към разпоредбите на друга правна норма от същия нормативен акт.
• бланкетни правна норма – препращат към разпоредбите на правна норма от друг нормативен акт.