Певек: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 37:
През 1926 година районът е посетен от икономическа експедиция, целяща да проучи Чукотка. Ръководител на статистиката в експедицията е Тихон Семушкин, който описва [[землянка]], обитавана от някой си Шкулев, [[Колима|колимчанин]] и ловец на животни за кожи. На мястото имало и [[яранга]], в която живеела стара чукчанка.<ref name="hist">{{cite web|url=http://www.pevek.ru/?cat=2|title=У лукоморья город есть…|publisher=pevek.ru|accessdate=15 април 2015}}</ref>
На 5 юли 1933 от Владивосток за Чукотка тръгва параходът „Лейтенант Шмидт“, а на борда му е Наум Филипович Пугачов, назначен от администрацията на Хабаровски край за секретар на Чаунския районен комитет на [[ВКП(б)]]. Параходът пристига в Чаунския залив на 10 август и пуска котва. В далечината екипажът забелязва седем яранги на възвишението и една дървена постройка в подножието му. До ноември 1933 експедицията изгражда на мястото землянка, в която живеят Пугачов и семейството му, две едностайни къщи, в които се помещават районният изпълнителен комитет, профсъюз и [[библиотека]], полагайки основите на града. Така в Чаунски район към 1933 има три къщи и землянка в Певек, десет къщи по река Чаун, една къща в [[Билингс]] и две къщи с полярна станция в [[Риркайпи]], както и районна радиостанция. Само две години по-късно в Певек вече има [[болница]], училище и клуб; в устието на Чаун е създаден интернат, а на [[нос Шмид]] и [[нос Билингс]] също са построени училища.<ref name="hist"/>
[[File:Чаунская ТЭЦ.jpg|thumb|left|Откритата през 1944 ТЕЦ „Чаунская“]]
По искане на Пугачов на 12 август 1936 в града пристига експедиция на Всесъюзния арктически институт Главсевморпут, която изучава района. До края на годината около Певек са открити и доказани [[калай|калаени]] залежи от промишлено значение. Скоро след това започва работа по усвояването им и на 12 април 1941 са открити две големи добивни предприятия – рудниците [[Валкумей]] и [[Красноармейский|Пиркакай]] (по-късно преименуван на Красноармейский).<ref name="hist"/> За кратко време районът претърпява бурно развитие – на 20 май 1944 заработва [[ТЕЦ]], същата година започват работа механическа работилница и строителна работилница, която по-късно прераства в завод за строителни материали.<ref name="hist"/> Голяма част от труда за добивните предприятия на калай и [[уран (елемент)|уран]] в района идва чрез системата от трудови колонии и лагери [[Далстрой]], предимно през [[Чаунлаг]] и [[Чаунчукотлаг]]. Остатъци от лагерите, през които са преминали неизвестен брой криминални и политически затворници, могат да се видят и днес в района на Певек.<ref name="Fute"/>
През есента на 1950 се правят геоложки проучвания в търсене на [[злато]], а през 1959 е открито първото златодобивно предприятие в Чукотка. В Чаунски район е добит и първият за страната [[живак]] от рудника Пламенний.<ref name="hist"/> В същата година населението на града достига 1500 души,<ref name="Fute"/> а паралелно с икономическото развитие в Певек [[театър]] със собствен колектив, през 1959 – народен университет, а през 1967 и [[кино]].<ref name="hist"/> Певек е провъзгласен за град на 6 април 1967.<ref>Указ от 6 април 1967</ref> През 1969 започва изграждането на 5-етажни блокове заради недостига на жилища, а през 1972 е разработен 25-годишен план за развитие на града. Певек е разделен на няколко микрорайона с население от три до пет хиляди души. Особено внимание се отделя на разположението на блоковете, което е с аеродинамични характеристики и цели отбиването на изключително силните арктически ветрове. Планът обаче не е завършен докрай.<ref name="hist"/> След разпада на [[Съветския съюз]] населението на града се стопява наполовина.<ref name="Fute"/>
| |||