Едип цар: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
форматиране: 19x кавички, 7x тире, 3x запетая, 2x тире-числа, 109 интервала, й→ѝ, нов ред, число+г. (ползвайки Advisor) |
Редакция без резюме |
||
Ред 61:
Пътят на Едип към трагичната вина е пътуване към мъдростта. Ослепява, но научава истината за себе си. Приема съдбата на мъдър, духовно зрящ човек. В страданието е истината, открита в болката на осъзната вина. Щастието е изстрадан път между знание и незнание, зрение и слепота в трагичната съдба на героите в „Едип цар“ на Софокъл.
== Действащи лица в трагедията ==
* Едип – цар на Тива
* Жрец
* [[Креон (цар на Тива)|Креон]] – брат на [[Йокаста (митология)|Йокаста]]
* [[Тирезий]] – гадател
* Йокаста – майка на Едип, а след смъртта на баща му, и негова съпруга
* Пратеник от Коринт ( Коринтянин )
* Овчар
* Слуга от двореца
* Народ
* Хор от тивански старци
Действието се развива в Тива, пред двореца на Едип.
=== По-подробна информация за имената на персонажите ===
'''<u>Едип</u>''' – син на царя на Тива – Лай и на Йокаста
Едип на старогръцки е Οἰδίπους, Oidípous, на гръцки - ''Οιδίποδας, Idípodas,'' а на латински - Oedipus
Семантиката на името „Едип“ е - Oidein pous – подути крака
'''<u>Креон</u>''' – цар на Коринт, цар на Тива, брат на Йокаста, известен е с жестокостта си.
Креон на латински е Kreon, Creon, на старогръцки - Κρέων - Kreōn;
Името „Креон“ се счита като символ на надеждата;
'''<u>Тирезий</u>''' – прочут тивански ясновидец, син на Евер и нимфата Харикло, и баща на пророчицата Манто.
Тирезий на старогръцки е Teiresias, а на латински – Tiresias
'''<u>Йокаста</u>''' – дъщеря на Менойкей, сестра на Креон и съпруга на Лай, царя на Тива, от когото има син – Едип.
Йокаста на гръцки е ''Ἰοκάστη'', а на латински - ''Iokaste, Jokaste, Epikaste''
== Родословно дърво на рода на Едип ==
[[Файл:Родословно дърво на Едип.png|мини|439x439пкс]]
== Преводи на български език на "Едип цар" ==
# Балабанов, Ал. Едипъ царь. Изд. „Ал. Паскалев“. София, 1911
# Вранчев, Н. Едип цар. София, 1929
# Жечев, Г. Едип цар. София, 1937
# Милев, Гео. Едипъ царь. Изд. „Ив Коюмджиев“. София, 1940
# Ничев, Ал. Едип Цар. Изд. БАН. София, 1956
== Филмова адаптация по произведението ==
'''Оригинално заглавие:''' Oedipus Rex
'''Език:''' италиански
'''Жанр:''' драма
Италия / Мароко, 1967г.
'''Режисьор:''' Пиер Паоло Пазолини
'''Актьори:''' Франко Чити, Силвана Мангано, Кармело Бене, Джулиън Бек, Алида Вали
== Постановки по мотиви от произведението ==
=== Театрална постановка ===
'''Жанр:''' Семеен /трагифарс/ по миттовете за Eдип и трагедията на Софокъл „Едип цар”
'''Сценография:''' Руслан Кудашов
'''Постановка:''' Руслан Кудашов
'''Режисьор:''' Руслан Кудашов
'''Сценография и кукли:''' Андрей Запорожски
'''Музикална среда:''' Владимир Бичковски
'''Участват:''' Румен Караманов, Соня Ботева, Неделина Радева, Стоян Ангелов
=== Оперен спектакъл ===
'''Жанр:''' Оперен спектакъл
'''Диригент:''' Георги Димитров
'''Режисьор:''' Асен Шопов
'''Композитор:''' Игор Стравински
'''Художник:''' Калина Богоева
'''По сценарий''' на Жан Кокто
'''Състав:''' Красимир Динев, Андреана Николова, Александър Крунев, Стефан Владимиров, Александър Александров, Александър Крунев, Иван Сапоновлиев
== Съпоставка между митологичната фабула и трагедийния сюжет ==
Идейният замисъл на Софокловата творба „Едип цар“ е базиран на мита за Едип. В основата на трагедийната творба е разгърната митологичната представа за извършването на два тежки, но несъзнателно сторени гряха - отцеубийството и кръвосмешението. И в митологичен, и в трагедиен план, произведенията следват една основна идея, базирана на тези два гряха, които са в абсолютен разрез с човешката ценностна система и възприятия.
Митологичната фабула на Николай Кун ,в произведението „Едип цар“, се различава от трагедийния сюжет на Софокъл.
Трагедийният сюжет е изграден върху митологичия сюжет, като е изместен основният център на мита, а именно промяната на смисловата му насоченост като проклятието на рода и вината. Това изместване на основния притегателен център на събитията в творбата, изменя и характера на композицията.
Ако съпоставим митологичната фабула и трагедийния сюжет, можем да открием разликата, че в хода на митологичната фабула е поставен акцентирано върху проблематичния стремеж на човека да узнае истината за себе си, и да се пребори със съдбата си, дори и това да означава прекрачване на божествените закони. Проблематиката е разгърната в по-широк смисъл на търсенето на истината и препятствията, пред които е изправен героят.
В митологичната фабула присъстват повече елементи, типични за мита, докато при трагедийния сюжет е засилено присъствието на драматични събития и акцент върху личната драма и страдание на героя. Трагедията на Софокъл разгръща широко мотива за незнанието на човека и колко пагубно може да се окаже то за него.
В заключение на съпоставката между двете композиции, би могъл да се обощи изводът, че и митологичната фабула, и трагедийния сюжет, следват един и същи развой. Представени от различни гледни точки, те се стремят да постигнат различно въздействие, спрямо индивидуалните си цели, а също и наблягане на отделните елементи.
В митологичния аспект е маркирано незнанието на Едип и сблъсъка му с божествената и съдбовна сила на събитията. Незнанието на човека е отразено и в трагедийния сюжет, но акцентът е поставен основно върху драматичния сблъсък на съдбата и персонажа, и проследяването на неговия духовен катарзис. „Едип цар“ е една проблематична творба с двойствен характер, която може да бъде анализирана и от митологична, и от трагедийна гледна точка.
== Източници ==
* Богданов, Богдан. От Омир до Еврипид. Пловдив: ПУ "Паисий Хилендарски", 1994
* Гилсън, М. , Палаци, Р. Енциклопедичен речник на античната митология и класическата древност. Изд: Колибри. 2005 г.
* Тронски, И. История на античната литература. София. 1965 г.
* Батаклиев, Г. Антична митология. Изд: Изток-Запад. София. 2011 г.
[[Категория:Старогръцка литература]]
[[Категория:Театрални трагедии]]
| |||