Етнографски музей „Дунавски риболов и лодкостроене“: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
+карта
Ред 1:
{{Музей
| музей = Етнографски музей<br/>“Дунавски„Дунавски риболов и лодкостроене”лодкостроене“
| снимка =
| описание =
Ред 14:
| почивни-зимно =
| директор =
| адрес = гр.Тутракан 7600, пл.”Суворов”“Суворов“ 1
| телефон = +359/866 61345
| страница = {{Official website|http://www.tutrakanmuseum.com/}}
| карта = България Област СилистраТутракан
| координати =
| карта-описание = Местонахождение в Тутракан
| карта = България Област Силистра
| latd = 44.0471286|latm = |lats = |latNS = N
| longd= 26.6184997|longm= |longs= |longEW= E
| общомедия =
}}
'''Етнографски музей “Дунавски„Дунавски риболов и лодкостроене”лодкостроене“''' в [[Тутракан]] е част от Историческия музей на града.
 
'''Етнографски музей “Дунавски риболов и лодкостроене”''' в [[Тутракан]] е част от Историческия музей на града.
 
== Сграда и експозиция ==
Музеят е открит през 1974 г. и е единствен в страните по поречието на река [[Дунав]]. Създаден е, за да съхрани богатата материална и духовна култура, обществено устройство и бит на българите от крайдунавските рибарски селища. Неслучайно музеят се намира в Тутракан, защото риболовът е основен поминък на населението в този край от древността до днес. В края на ХІХ и началото на ХХ век градът се утвърждава като център на дунавския риболов.
 
Музейната сграда е разположена в двор на две тераси. В лапидариума – открита експозиция, са експонирани старинни модели на рибарска лодка „чамница”„чамница“ (каик) и съвременна двуостра рибарска лодка „тутраканка”„тутраканка“, различни каменни тежести за въдици (кърмаци), които са се използвали през различните епохи от тутраканските рибари, а също така и каменни хромели за смилане на царевично брашно (малай).
 
Експозицията е разположена в сграда, построена през 1907 г., с интересна външна архитектура, която има 7 изложбени зали, два аранжимента на интериор и минераложка изложба.
Line 36 ⟶ 33:
Като поминък, риболовът по река Дунав води началото си от праисторическите времена. Археологическите находки свидетелстват, че той е познат на траките, славяните и прабългарите, за които е бил основно средство за препитание.
 
В края на ХІV в. османската феодална власт започва да обръща сериозно внимание на дунавския риболов. Тогава риболовът по р. Дунав и крайречните езера се упражнява от българи, които ловуват с примитивни уреди, някои от които са показани в експозицията. Като центрове на риболова по реката можем да посочим, Видин, Никопол Силистра, Свищов и Тутракан с уточнението, че през ХІХ в. последните два града се обособяват като големи средища за риболов и търговия с риба.
 
Оригиналните предмети от бита на лодкари и рибари, както и множество фотоси и графики разказват за тежкия труд на рибарите. Най-често употребявани при риболов са старинните уреди като „гарда”„гарда“, „кош”„кош“, „котци”„котци“, „сляп кош”кош“, „цоапа”„цоапа“, „кападжак”„кападжак“, а от мрежите – невод, дифан, сетка, лапташ, ян, орие, търбух. С тях дунавските рибари ловят значително количество риба, която предимно в прясно състояние, постъпва на пазара в много градове на страната.
 
Първата кооперация на рибарите в България е основана на 7 януари 1907 г. в Тутракан. От 1919 г., когато Южна Добруджа преминава в Румъния, дейността и&#768; е прекратена до 1940 г., когато отново се възобновява.
Line 48 ⟶ 45:
== Външни препратки ==
* [http://www.tutrakanmuseum.com/expositions.php?id=4 Исторически музей Тутракан]
* [http://bulgarialeisure.com/index.php/bg/cultural-tourism-2/136-2014-10-07-17-35-32 Информация и снимки на Етнографски музей "Дунавски„Дунавски риболов и лодкостроене"лодкостроене“]
 
[[Категория:Етнографски музеи в България|Дунавски риболов и лодкостроене]]