Трявна: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 32:
През нощта на 25 срещу 26 юли 811 г. в Тревненския, [[Върбишки проход|Върбишкия]] и [[Ришки проход|Ришкия]] проходи на [[Стара планина]] хан Крум нанася унищожителния разгром на [[Византийци|ромеите]] и убива византийския император [[Никифор I|Никифор]].
През втората половина на 12 век с името „Търнава“ възниква настоящото селище. В Тревненския проход в 1185 г. българските царе Асен и Петър разгромяват войските на император Исак II Ангел, който след Въстанието на Асен и Петър решил отново да заличи България и предприел мащабен поход, безславно завършил след неуспешна обсада на Търново малко преди този разгром. В чест на гръмката победа е изградена най-старата църква в Трявна – храмът „Св. Архангел Михаил”. Черквата е неделим елемент от композицията на старинния площад с часовниковата кула.
След 200 години, в края на 14 век, отново настъпват драматични събития, османското нашествие достига до земите около престолния град. През 1393 г. Търново пада под османска власт. Легендите говорят, че тук и в околните села, Веленци (от „веля“ – заповядвам), Поповци и Цареви ливади се заселват побягнали от Търново представители на духовния клир и боляри. Едно предание, записано от местния учител Христо Даскалов, разказва за много боляри потърсили убежище в Балкана, като много селища в района свързват своето възникване и своите имена именно с тези преломни моменти от историята на българския народ.
Най-старите официални сведения за Трявна са от времето на [[Българските земи под османско владичество|османската власт]] – XV-XVI век. В района на днешния град усяда население от високопланинските околни селища, обслужвало през XIII-XIV век. пътищата през планината и осигурявало охраната на проходите. Трявна се структурира като дервентджийско село от хора, изпълняващи военизирани функции. Това състояние е регламентирано със специален султански указ от 8 април 1565 г., в който за първи път се споменава името Трявна. В заповедта се казва, че в планината има място наричано Търнава, където е подходящо да се установи селище, чиито жители, срещу задължението да охраняват и пазят прохода от разбойници, да бъдат освободени от държавните тегоби и обичайни налози. Това осигурява на тревненци данъчни привилегии и пълна свобода.
| |||