Трявна: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 28:
[[Картинка:Tryavna-imagesfrombulgaria.JPG|300п|мини|Часовниковата кула и Гърбавият мост в Трявна, снимани от старинния квартал]]
Тук от дълбока древност хората са живели в хармония със заобикалящата ги планина. В бурните отминали времена тя им е давала закрила от враговете, с високите си върхове и закътаните си долини. Буйната трева и вековните гори са давали на населението поминък. Историческите изследвания, подкрепени с археологически материали, ни връщат до епохата на траките. Надгробни могили и останки от жилища, отбелязват местата на тракийските поселения.
Висококултурни тракийски заселвания доказва ''Тракийско светилище'' от елинистическата и римската епоха в м. „Елова могила", до с. Поповци (дн. с. [[Черновръх]]). Светилището се намира на около 7 км североизточно от града, на ясно обособен, доминиращ над околния терен хълм. В план представлява кръгло каменно съоръжение, в средата на което е изградена каменна площадка. То е свързано с култа към слънцето, почитано от траките през I хил. пр.н.е. и неговата персонификация - божеството, срещано в писмените извори под различни имена - Сабазий, Загрей, Орфей. Светилището е изградено през IV в. пр.н.е. и просъществува до I в. пр.н.е., когато дейността му замира поради римското завоевание на Мизия. Култовото място се възражда в средата на II в. от н.е. и функционира до втората половина на IV в. От този период са по-голямата част от находките, открити при археологически разкопки. Преобладават бронзовите камбанки, които имат ритуално предназначение - чрез техния звън се цели да се привлече вниманието на божеството и посетителя да измоли това, за което е дошъл. По късно оттук през тревненските старопланински проходи, преминава римския път идващ от Дискодуратера (дн. с. [[Гостилица]]) през планината към Аугуста Траяна (дн. гр. [[Стара Загора]]) известен сред местните жители като ''Верейския друм'' свързвал Дунава през римските провинции [[Мизия]] и [[Тракия]] с [[Бяло море]] и [[Константинопол]].
През нощта на 25 срещу 26 юли 811 г. в Тревненския, [[Върбишки проход|Върбишкия]] и [[Ришки проход|Ришкия]] проходи на [[Стара планина]] хан Крум нанася унищожителния разгром на [[Византийци|ромеите]] и убива византийския император [[Никифор I|Никифор]].
| |||