Трявна: Разлика между версии

Тук от дълбока древност хората са живели в хармония със заобикалящата ги планина. В бурните отминали времена тя им е давала закрила от враговете, с високите си върхове и закътаните си долини. Буйната трева и вековните гори са давали на населението поминък. Историческите изследвания, подкрепени с археологически материали, ни връщат до епохата на [[Траки|траките]]. Надгробни могили и останки от жилища, отбелязват местата на тракийските поселения.

Висококултурни тракийски заселвания доказва ''Тракийско светилище'' от елинистическата и римската епоха в м. „Елова могила", до с. Поповци (дн. с. [[Черновръх]]). Светилището се намира на около 7 км североизточно от града, на ясно обособен, доминиращ над околния терен хълм. В план представлява кръгло каменно съоръжение, в средата на което е изградена каменна площадка. То е свързано с култа към слънцето, почитано от траките през I хил. пр.н.е. и неговата персонификация - божеството, срещано в писмените извори под различни имена - [[Сабазий]], [[Загрей]], [[Орфей]]. Светилището е изградено през IV в. пр.н.е. и просъществува до I в. пр.н.е., когато дейността му замира поради римското завоевание на [[Мизия]]. Култовото място се възражда в средата на II в. от н.е. и функционира до втората половина на IV в. От този период са по-голямата част от находките, открити при археологически разкопки. Преобладават бронзовите камбанки, които имат ритуално предназначение - чрез техния звън се цели да се привлече вниманието на божеството и посетителя да измоли това, за което е дошъл. По късно оттук през [[Тревненски проход|тревненските старопланински проходи]], преминава римския път идващ от Дискодуратера (дн. с. [[Гостилица]]) през планината към Аугуста Траяна (дн. гр. [[Стара Загора]]) известен сред местните жители като ''Верейския друм'' свързвал Дунава през римските провинции [[Мизия]] и [[Тракия]] с [[Бяло море]] и [[Константинопол]].

През нощта на 25 срещу 26 юли [[811]] г. в [[Тревненски проход|Тревненския]], [[Върбишки проход|Върбишкия]] и [[Ришки проход|Ришкия]] проходи на [[Стара планина]] хан Крум нанася унищожителния разгром на [[Византийци|ромеите]] и убива византийския император [[Никифор I|Никифор]].

През втората половина на 12 век с името „Търнава“ селището възниква на настоящото селищемясто. В Тревненския проход в [[1185]] г. българските царе [[Асеневци|Асен и Петър]] разгромяват войските на император [[Исаак II|Исак II Ангел]], който след [[Въстание на Асен и Петър|Въстанието на Асен и Петър]] решил отново да заличи България и предприел мащабен поход, безславно завършил след неуспешна обсада на [[Велико Търново|Търново]] малко преди този разгром. В чест на гръмкатаголамата българска победа е изградена най-старата църква в Трявнаграда – храмът „Св. Архангел Михаил”. ЧеркватаВ 1798 г. църквата е напълно опожарена от кърджалиите и в настоящия си вкопан вид, както е възобновена от тревненци през 1819 г., днес е неделим елемент от композицията на старинниястария площад с часовниковата кула.

След 200 години, вВ края на 14 век, отново настъпват драматични събития, османскототурското нашествие достига до земите около престолния град. През [[1393]] г. Търново пада под османска власт. Легендите говорят, че тук и в околните села, Веленци (от „веля“ – заповядвам), Поповци и Цареви ливади се заселват побягнали от Търново представители на духовния клир и боляри. Едно предание, записано от местния учител Христо Даскалов, разказва за много боляри потърсили убежище в Балкана, като много селища в района свързват своето възникване и своите имена именно с тези преломни моменти от историята на българския народ.