Трявна: Разлика между версии

През нощта на 25 срещу 26 юли [[811]] г. в [[Тревненски проход|Тревненския]], [[Върбишки проход|Върбишкия]] и [[Ришки проход|Ришкия]] проходи на [[Стара планина]] хан Крум нанася унищожителния разгром на [[Византийци|ромеите]] и убива византийския император [[Никифор I|Никифор]].

 

 

В [[1185|1190]] г. тук българските царе [[Асеневци|Асен и Петър]] разгромяват в [[Битка в Тревненския проход|битката в Тревненския проход]] войските на император [[Исаак II|Исак II Ангел]], който след [[Въстание на Асен и Петър|Въстанието възстановило българското царство]] решил отново да заличи България и предприел мащабен поход, безславно завършил след неуспешна обсада на [[Велико Търново|Търново]] с този разгром. След победата [[Теодор-Петър|цар Петър]] се оттегля от управлението на държавата и го предава на [[Иван Асен I|цар Асен I]], а в чест на голямата българска победа е изградена най-старата църква в града – „Св. Архангел Михаил”. В 1798 г. църквата е напълно опожарена от кърджалиите и в настоящия си силно променен вкопан вид, както е възобновена от тревненци през 1819 г., днес е неделим елемент от композицията на стария площад с часовниковата кула. Според преданието, по времето на Цар [[Иван Асен II]] над близкото с. [[Царева ливада]] около махала Нейчевци е бил летният дворец на царя, от където са били изкопани ''"царските саби и други царски неща"''. До днес мястото се нарича ''градът'' и е чест обект на [[Иманярство|иманярски]] набези. Отново според легендата, на ливадите в падината под селото са пасли конете на [[Асеневци]]. Оттам е произлязло и името на днешното тревненско село – Царева ливада. Платото до него е историческата местност [[Стринава]]. То е по-трудно достъпно и в средновековието е укрепено като стратегическа твърдина. Днес там са запазени останки от крепостни стени и основи на сгради. Едно от укрепленията, открити в района – на 2 км северно от с. Царева Ливада, е идентифицирано с крепостта Стринава (Царовището), споменавана от византийски писатели, във връзка с боеве, станали там. Тук е легендарното място, където са родени братята [[Асеневци|Асен и Петър]] от майка куманка и баща българин, и по-късно те често идват на почивка и лов в Стринава, която им е била като лятна резиденция. Заедно с принадлежащите на укрепения район още три крепости – Боруна, Куклата и [[Калето]], тя е играла важна роля в отбраната на [[Втора българска държава|Втората българска държава]]. Някои от тези крепости имат троен ред стени, дебели до 2 метра. В околността са намерени монети, стрели, копия, мечове, катинар тежащ 13 kg. Това са безспорни доказателства за интензивен живот. Около Стринавското плато с площ около 5 – 6 квадратни километра, ареалът чак до Трявна изобилства с имена на местности като Цар Асеник, Цар Каоляник, Царюви бахчи, Царското, Стърната, Цар Асенова пътека, самото село Цареви ливади и т.н.

 

 

Най-старите официални сведения за Трявна са от времето на [[Българските земи под османско владичество|османската власт]] – XV-XVI век. В района на днешния град усяда население от високопланинските околни селища, обслужвало през XIII-XIV век. пътищата през планината и осигурявало охраната на проходите. Трявна се структурира като дервентджийско село от хора, изпълняващи военизирани функции. Това състояние е регламентирано със специален султански указ от 8 април 1565 г., в който за първи път се споменава името Трявна. В заповедта се казва, че в планината има място наричано Търнава, където е подходящо да се установи селище, чиито жители, срещу задължението да охраняват и пазят прохода от разбойници, да бъдат освободени от държавните тегоби и обичайни налози. Това осигурява на тревненци данъчни привилегии и пълна свобода.