|
[[Картинка:Antigone And The Body Of Polynices - Project Gutenberg eText 14994.png|thumb|Антигона погребва Полиник]]
'''Антигона''' ([[гръцки език|гръцки]] Αντιγόνη) е героиня от [[древногръцката митология]].
Дъщеря от кръвосмесителната връзка на [[Едип]] със собствената му майка, [[Йокаста]]<ref> [[Еврипид]], "Финикийки" 58 </ref>. Тя е сестра на [[Етеокъл]], [[Полиник]] и Исмена. ▼
▲Дъщеря от кръвосмесителната връзка на [[Едип]] със собствената му майка, [[Йокаста]]<ref> [[Еврипид]], "Финикийки"„Финикийки“ 58 </ref>. Тя е сестра на [[Етеокъл]], [[Полиник]] и Исмена.
Антигона съпровожда баща си при неговото доброволно изгнание в Колон, град в Атика <ref> [[Хигин]], "Митове" 67 </ref>, а след смъртта му се връща в Тива. Годеница е на Хемон, сина на Креон <ref> [[Софокъл]], "Антигона" 568—572 </ref>. ▼
▲Антигона съпровожда баща си при неговото доброволно изгнание в Колон, град в Атика <ref> [[Хигин]], "Митове"„Митове“ 67 </ref>, а след смъртта му се връща в Тива. Годеница е на Хемон, сина на Креон <ref> [[Софокъл]], "Антигона"„Антигона“ 568—572568 – 572 </ref>.
Тя погребва тялото на брат си Полиник, който е загинал в поход на [[Седемте срещу Тива]], въпреки забраната за това, наложена от Креон, новия владетел на Тива <ref> Софокъл, "Антигона" 25-32 </ref> ▼
▲Тя погребва тялото на брат си Полиник, който е загинал в поход на [[Седемте срещу Тива]], въпреки забраната за това, наложена от Креон, новия владетел на Тива <ref> Софокъл, "Антигона"„Антигона“ 25 - – 32 </ref>
За това нарушение на неговата заповед, Креон я осъжда да бъде погребана жива. <ref> Аполодор, "Митологическа библиотека" III 7, 1 </ref>, и тя се обесва <ref> Софокъл, "Антигона" 1223 </ref>. Това довежда до отчаяние годеника ѝ, Хемон, сина на Креон, и той се самоубива. ▼
▲За това нарушение на неговата заповед, Креон я осъжда да бъде погребана жива. <ref> Аполодор, "Митологическа„Митологическа библиотека"библиотека“ III 7, 1 </ref>, и тя се обесва <ref> Софокъл, "Антигона"„Антигона“ 1223 </ref>. Това довежда до отчаяние годеника ѝ, Хемон, сина на Креон, и той се самоубива.
Историята на Антигона е разказана и пресъздадена от:
* [[Софокъл]] ("Антигона"„Антигона“, "Едип„Едип в Колон"Колон“),
* [[Еврипид]],
* [[Карл Орф]] (опера "Антигона"„Антигона“),
* [[Жан Кокто]] -Антигона, пиеса
* [[Микис Теодоракис]] (опера "Антигона"„Антигона“)
и други.
== Източници ==
{{commonscat|Antigone}}
= Власт и морал в трагедията "Антигона" на Софокъл =
Софокъл твори и живее през V век пр.н.е. Автор е на много трагедии - "Едип цар", "Електра", "Аякс", "Трахинянки" и други. Той е един от тримата велики древногръцки трагици, заедно с Еврипид и Есхил, но между атинската демокрация и творчеството на Софокъл връзките са значително по-преки и по-ясни, отколкото при останалите двама. Според Аристотел Софокъл е автор на образцови трагедии, а именно "Антигона" е първата, която има значителни белези на образцова, на "най-хубава" трагедия. В нея се срещат геният на Софокъл и атинската демокрация. Трагедията спечелва славата на своя автор и като "Прикованият Прометей" става вечен сюжет. Наричат "Антигона" любимата творба на Софокъл, "царица на трагедиите". Той се занимава с нея до края на живота си.
"Антигона" е превеждана на български език от Пенчо Славейков (списание "М исъл", 1893), през 1938 г., от френски, неин превод прави В. Димитрова. По-късно, през 1941 г., Димитър Симидов също я превежда. Преводи правят още Александър Ничев - през 1949 г., а през 1998 г. - Николай Гочев и Кирил Мерджански в списание "Сфумато".
В нея се разработва темата за законността и уважението към мъртвия, изискващо равенство пред смъртта. Сблъсъкът всъщност е между обичаите и правото, между неписаните и писаните закони, както и между родовите ценности и тези на държавата. В Атина, през V век пр.н.е., противопоставянето "държавно" - "семейно начало" не е съществувало, защото се предполагало, че да управлява държавата разумно можел само човек умеещ да управлява собствения си дом или иначе казано: "Че строгият в домашните си работи постъпва справедливо и в държавните". Вярната представа за същностните страни на тази епоха улеснява историческото разбиране на Софокъл, а вечния плод в "Антигона" дава именно историята на атинската демокрация.
Действащите лица в трагедията са Антигона и Исмена (Едипови дъщери), Креон (цар на Тива), Хемон (син на Креон), Евридика (съпруга на Креон), Тирезий (Аполонов жрец), хор от тивански старци, страж, вестител и слуга, а самото място на действието е царският дворец в Тива.
Основният конфликт, означаващ сблъсъка между властта и морала в трагедията, е този между царя на Тива - Креон, който олицетворява властта и реда в държавата и Едиповата дъщеря Антигона, въплъщаваща в себе си отделното, индивидуалното право, което спори и дръзко се противопоставя на властническото такова. Върху това основно противопоставяне е построен и целият драматичен сюжет. Креон и Антигона символизират двете несъвместими лица на понятието дълг. Креон е носител на "трагическа вина", той греши от заслепение и самолюбие и Софокъл недвусмислено го представя като тиранин с неограничена власт, докато виновността на Антигона се извежда от неподчинението ѝ към нареждането на владетеля, причината за което се открива още в пролога с въпроса на Антигона към сестра ѝ Исмена а именно дали Исмена знае за заповедта на Креон, която лишава Полиник, загинал в поход на Седемте срещу Тива, от погребение.
Въпреки забраната му Антигона погребва своя брат, защото така повеляват вечните божи закони, които Креон няма право да престъпва. Царят, поразен от нейната гордост, която засяга и царската, и мъжката му чест, бърза да ѝ докаже своята власт, възползвайки се от силата на нейната готовност са умре, изпращайки я на смърт. Именно тази непреклонност у двамата подхранва зароилия се конфликт. Сблъсъкът на силните им характери отпраща към трагичния изход, те сами го създават, загубвайки всякаква възможност да предотвратят трагедията. Единият, защитаващ своята позиция в името на гражданския дълг, а другият - в името на човешкия дълг. По този начин в трагедията в движещи сили се превръщат човешките характери - отношението на Антигона и Исмена към сестринския дълг, разбирането и изпълняването на дълга като от страна на Креон разкриват индивидуалния характер на всеки един от тях. Противопоставянето власт - морал се открива и у Хемон, когато се опитва да убеди баща си Креон, че дори тиванският народ е на страната на Антигона воден от своето морално съчувствие, опитвайки се да му покаже, че подкрепяният някога от всички цар на Тива сега остава сам, а Антигона бива подкрепяна от хората, защото защитава правото на всички да бъдат равни пред смъртта. Така тя разкрива своята позиция като правилна, показвайки, че не смъртта, която Креон ѝ отрежда я плаши, а наказанието на боговете заради неизпълнения ѝ сестрински дълг към Полиник. Тя не се страхува от смъртта, защото знае, че е постъпила така, както изисква правдата, че не е нарушила "неписаните божи правила". Антигона загива като герой и нейният образ завинаги запечатва величието на индивидуалния бунт срещу самовластието. Прозрението на истината от страна на Креон идва твърде късно. В епилога нещастието достига своя връх, защото смъртта на обесилата се Антигона повлича след себе си още смърт. Хемон се пробожда с меч, прегърнал трупа на Антигона, а майката последва сина си. Накрая Креон остава сам, наблюдавайки последиците от своя избор.
Финалното обобщение на всички послания на сюжета правят думите на хора: "За да бъде щастлив тоя земен живот, първо мъдри да бъдем! Да не грешим пред небето!" . По този начин неписаните морални закони се издигат над държавните, а нравственият дълг над гражданския, показвайки, че властта е морална само и единствено тогава, когато не накърнява индивидуалното човешко право. И все пак накрая остава големият въпрос на времето - родовият дълг или държавните закони? Защото това е въпрос, на който отговорът е различен за всеки и човек трябва сам да избере вътре в себе си. Всичко това превръща "Антигона" в прослава на атинската демокрация и на демокрацията изобщо като заклеймява всяка еднолична власт.
== Източници: ==
- Александър Ничев, "Афористичен увод към Софокъл". - В: Софокъл, "Трагедии", превел от старогръцки Александър Ничев, Народна култура, С., 1982.
- Богдан Богданов, "От Омир до Еврипид", второ издание, Пловдивско университетско издателство, П., 1993, главата "Антигона" на Софокъл - естествената мярка на една велика трагедия", с. 136-164.
- Николай Гочев, "Образцовата трагедия". - сп. "Сфумато, год. I, 1998, бр.1.
- Годишник на софийския университет, ФКНФ, т. 82, кн.2, 1991.
[[Категория:Герои от древногръцката митология]]
[[Категория:Митология на Беотия]]
|
